Индия и Пакистан са пред война, от която ще пострада целият свят

След Украйна и палестинските територии, светът в момента има трета активна точка на нестабилност с глобално значение - Кашмир. Областта, за която амбиции имат Индия и Пакистан, е в центъра на поредния конфликт между двете страни, които реално винаги са били на ръба на войната или отвъд него през последните близо 80 години.

Разликата сега е, че от потенциален голям военен сблъсък биха пострадали не само тези в района на сраженията, но и цялата глобална икономика - твърде лесно светът може да се окаже в ситуация на скъп петрол, нарушени логистични вериги и паническо изтегляне на инвеститори от регион, който тепърва има да разгръща своите способности.

Какво се крие зад най-голямата военна сделка между Индия и Франция

Най-населената страна в света ще качи изтребители Rafale на своите самолетоносачи, но има по-големи амбиции

Напрежението между Индия и Пакистан рязко ескалира в края на април, когато 26 туристи бяха убити от ислямисти в индийската част на Кашмир. Делхи обвини властта в Исламабад, че подпомага терористите. Последваха размяна на санкции и ескалираща политическа реторика, за да стигнем до 6 май, когато полетяха ракетите.

Източник: EPA/БГНЕС

Индия обяви, че е нанесла удари по различни цели, свързани с екстремистите. Според пакистанските власти са били поразени цивилни обекти и най-малко 26 души са загинали. Те отговориха с артилерийски обстрел през границата, който на свой ред е взел поне 10 жертви. Освен това между 3 и 5 индийски бойни самолета са били свалени.

Пакистанското политическо ръководство обяви индийските удари за "акт на война", предупредиха, че ще отговорят на агресията и обявиха извънредно положение в най-населената си провинция - Пенджаб със 130 милиона души население. Индия пък започва широкомащабни учения за цивилното население.

Източник: EPA/БГНЕС

Това не е първи подобен случай през последните години, като Делхи и Исламабад до момента съумяват да избегнат пълномащабната война. Това е особено важно, тъй като от 1998 г. и двете държави официално разполагат с ядрено оръжие. Сега обаче ситуацията е сложна, тъй като САЩ и Китай - традиционни медиатори между Индия и Пакистан, имат други приоритети и не е ясно колко ефективна ще бъде намесата им.

Две несравними икономики

В свой анализ Observer Research Foundation припомня, че според Световната банка търговията между Индия и Пакистан би могла да достигне 37 млрд. долара годишно, а заради множеството възможности за партньорство между двете икономики The Economist ги определя като "естествени търговски партньори".

Реалността обаче е съвсем друга. Заради десетилетията конфликти и неприкритата омраза между двата народа, официалната търговия даже в мирно време е в рамките на $1-2 млрд. и е обвързана с мита и различни нетарифни бариери като забранителни списъци на стоки и подобни. Даже и да добавим контрабандата и сделките през трети страни като ОАЕ и Сингапур, отново говорим за използване на по-малко от половината от потенциала.

Източник: EPA/БГНЕС

След последния терористичен акт двустранната търговия беше практически забранена чрез 200-процентово мито, а освен това бяха въведени куп рестрикции в сферата на транспорта.

Изходните точки на Индия и Пакистан в настоящата ситуация са много различни. Индия е петата най-голяма икономика в света, която привлича многомилиардни инвестиции и се опитва да се наложи като алтернатива на Китай в множество сфери. Тя е №1 по население в света и има много млади хора, които могат да станат част от работната сила. Прогнозите са, че към 2050 г. ще е в икономическия Топ 3 на света.

От друга страна, Пакистан се бори с хронична инфлация, която достигаше 40% през 2023 г., но и до момента е двуцифрена, слаб растеж, нестабилна валута и увеличаващ се дълг. Валутните резерви на страната са едва около 7 млрд. долара.

Източник: EPA/БГНЕС

Намеси на Международния валутен фонд предотвратиха фалит на страната, а тя освен това става все по-зависима от кредити от Китай и арабския свят. Неотдавна Пекин и Риад отпуснаха по 2 млрд. долара за стабилизирането на нейната икономика. Там са и основните военни съюзници на Исламабад.

След разочароващи резултати Индия ограничава мащаба на милиардния индустриален план, с който искаше да победи Китай

Оказва се, че правителството е разпределило по-малко от $1,7 милиарда

Колко струва една война

Военните бюджети на двете страни са отражение на различията в техните икономики. Индия отделя около 75 млрд. долара на година за отбрана, докато Пакистан дава почти 10 пъти по-малко - 7,6 млрд. долара.

Индийският портал Juris Hour в свой анализ изчислява, че пълномащабна война с Пакистан може да струва пряко и косвено на икономиката на страната колосалните до 1 млрд. долара на ден, което означава скок на дефицита с 50% още около втората седмица.

Пазарната капитализация на най-големия индийски конгломерат надхвърли БВП на Пакистан

Част от компаниите в конгломерата са удвоили стойността си за година

Пакистан, със своята така или иначе отслабена икономика, би срещнал огромни трудности в такава ситуация. Обратната страна на монетата е, че така, особено при лошо развитие на сраженията, военното и политическото ръководство на страната може да посегнат към ядрения си арсенал.

Как ще загубим всички

Безпредметно е да коментираме колко лошо би било две държави с ядрени бойни глави да започнат да ги използват една срещу друга. В момента обаче даже конвенционален конфликт може да има "атомни" поражения върху глобалната икономика.

"Пазарите мразят несигурността, а тази последна ескалация тласка един от най-бързо растящите в икономическо отношение региони в света именно към това", пише Asia Times в свой материал.

Пазарите още от миналата седмица се готвеха за потенциално негативно развитие - с дестабилизация на валутите на Индия и Пакистан и нужда от "рискова премия" за облигациите.

САЩ и Русия в надпревара за милиарди: Кой ще въоръжи Индия с нови изтребители

Делхи има и трети вариант - местна разработка

Енергийната сфера може да изпита особено големи турбуленции. Война в Южна Азия и то в близост до традиционните маршрути на танкерите ще означава по-скъпи застраховки или даже промяна на трасетата. А това неминуемо ще се отрази върху цената на петрола.

Още тази нощ видяхме демонстрация какво може да се случи - но във въздуха. Много полети се наложи да променят курса си или спешно да кацат в Делхи след нанесения от индийските сили удар по Пакистан. Ако станем свидетели на масиран отговор и избухване на истинска война авиотранспортът ще трябва да мине през скоростно приспособяване, невиждано от избухването на войната в Украйна насам.

Източник: EPA/БГНЕС

Индийската икономика е мощна, но определено няма да преживее лесно голям конфликт. Пренасочването на средства за отбраната ще удари по важни инфраструктурни проекти, на които разчитат местни и чуждестранни инвеститори. Мултинационалните компании, които използват Индия като глобален хъб за услуги, а вече и за производство, ще се окажат в сложна ситуация - с проблеми на терен, но и под натиск от финансови институции и инвеститори да намалят риска, на който са изложени.

При една от последните подобни ситуации - през 2019 г., капитал за стотици милиони долари напусна страната за броени дни. Сега глобалният технологичен сектор има много повече проблеми и вероятно ще се опита да минимизира щетите с по-голям отлив, но няма да се размине без последици и извън Южна Азия.

Пакистан почти сигурно ще търси помощ от Китай, а по-солиден ангажимент от страна на Пекин ще промени баланса на силите в региона. Индия и в момента счита комунистическата страна за свой най-голям конкурент и почти неминуемо изглежда двустранната търговия и партньорство да пострадат тежко.

Не на последно място, над 80% от земеделските площи в Пакистан се напояват с вода, която достига до страната с помощта на спогодба, подписана с Индия през 60-те. Документът също беше обявен за нищожен в дните след терористичния акт. Не само това, но по-рано днес индийският премиер Наредндра Моди обяви, че страната му ще спре изтичането на вода извън границите на страната.

Заради икономии: Министрите на една от най-големите страни в света се отказват от заплати

Ограничават се и служебните им пътувания в чужбина

Реално Делхи не може от днес за утре да предприеме тази крайна мярка, като според цитирани от Би Би Си експерти тепърва ще трябва да се изграждат множество язовири и друга инфраструктура. Заплахата обаче е факт.

Оставени без вода, огромни части от Пакистан ще станат трудно обитаеми, а населението им ще загуби поминъка си. Това означава две неща - огромна бежанска вълна към съседните държави и идеална почва за разцвет на радикални групировки. Последиците - икономически и социални проблеми и нестабилност в целия регион.

Да, не е същото като Делхи и Исламабад да отворят ядрените куфарчета, но определено не е това, от което се нуждае светът в момента.