Миньорската стачка, заплахата на регулатора за повишение на цените на тока и основният ремонт на Закона за енергетиката са поводът да потърсим за коментар инж. Димитър Белелиев, председател на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база.

Ще поскъпне ли тока заради стачката в „Мини Марица-изток"?

- Ако стачката не ескалира в нещо по-сериозно, няма основание да поскъпне тока според мен. Предприятието е на сериозна печалба, която би могла да компенсира загубите, породени от стачните действия. Ако обаче протестите продължат,ще се наруши въглеподаването от ТЕЦ-те, което неминуемо ще доведе до поскъпване на тока в средносрочен план. Първоначално ще се намалят маржините на НЕК и на търговците на ток, а това ще рефлектира (макар и на по-късен етап) и върху крайния потребител, тъй като разходите за производство на електроенергия ще нараснат.

Основателни ли са исканията на миньорите?

- Очевидно за тях самите са съвсем основателни. Въпросът е дали са целесъобразни от икономическа гледна точка. Според мен не може да има привилегировани сектори. Не е нормално държавните предприятия да разпределят големи средства между служителите си, а частните компании с аналогични дейности - да нямат възможност да го правят. Мини Марица -изток е и предприятие-монополист и поради тази причина не трябва да се разглеждат еднозначно заплатите в него. Т.е. икономическият резултат не трябва директно да рефлектира върху възнаграждението на служителите.

Димитър Белелиев има 10-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ). До по-миналата година е бил изпълнителен директор на „Техенерго" АД а преди това (от 2003 до 2010 г) е бил Председател на Съвета на директорите на "Енергоремонт Варна" и "Енергоремонт Русе", както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг" АД.

Завършил е Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии. Владее английски и руски език. Женен е и има две деца.

Как ще се отразят на пазара последните промени около енергоразпределителните дружества - излизането на E.ON от България и започналата продажба на миноритарните държавни дялове в трите дружества?
- Според мен всичко това ще се отрази положително на пазара у нас. Излизането на Е.ОН от България не е заради вътрешни проблеми, а е породено от глобалната политика на компанията. Техните дялове се изкупуват от изключително сериозна компания в сектора, каквато е Енерго-Про. Казвам го от личен опит, защото работим с нея от години.

За района на Електроразпределение-Варна промяната също ще е благотворна.

Ненамесата на държавата в управлението на електроразпределителните дружества като цяло и респективно превръщането им в 100 % частни компании, ще повиши ефективността на работата в тях.

Какви слабости в електропреносната мрежа се проявиха след тежките снеговалежи преди седмица?

- Моето мнение е, че не се наблюдават някакви съществени слабости в мрежата. Единственият извод, който може да си направим от ситуацията е, че пред природата всички сме безсилни. Обилният снеговалеж, съчетан с ниски температури, правят снежната покривка тежка и това беше основната причина за проблемите, които се наблюдаваха на много места у нас.

Какво трябва да се направи в тази област и колко според вас е размерът на необходимите инвестиции?

- Като цяло основните инвестиции в енергийния сектор трябва да са насочени към възобновяемите енергийни източници и към намаляване на загубите при пренос на електроенергия. Приветствам политиката на правителството за ограничаване на фотоволтаичните системи. Смятам, че не е рентабилно да се влагат пари в чуждестранни технологии, които скоро ще бъдат заменени от нови, по-ефективни. По-добре е да се изчака няколко години, защото тези системи тепърва ще бъдат усъвършенствани. Тогава и инвестициите в тях ще са по-малки и по-оправдани.

Предстоят радикални промени на енергийния пазар в България с промените в Закона за енергетика, които предстоят да се приемат в парламента. Кога ще се либарализира напълно българският енергиен пазар?

- Предпочитам да коментирам промените след окончателното им приемане. В хода на приемането на закона може да настъпят много промени и всякави мнения от преди това да станат излишни. Ако все пак трябва да дам оценка, смятам, че сме далеч от либерализиране на енергийния пазар у нас. Ние не сме готови за това като производители, но най-вече като потребители на енергия.

Какво е мястото на този пазар на ръководената от вас Централна енергоремонтна база?

- Без да прозвучи нескромно, смятам, че играем важна роля на енергийния пазар у нас. Ние сме първото и най-голямо предприятие за ремонт на електрически машини в България. Сътрудничим и изпълняваме поръчки на някои от най-авторитетните предприятия в областта на енергетиката: AES, НЕК ЕАД, ЕСО, Е.ОН, ЧЕЗ Разпределение, Мини Марица Изток ЕАД, Лукойл, БДЖ, Свилоза. Разполагаме с единствената в България вагон-лодка за извършване на тежък извънгабаритен транспорт по ЖП, както и мобилен IRD стенд за балансиране на въртящи се машини, който също няма аналог у нас. Освен това работим с най-големите доставчици у нас и на Балканите. През 2011 г. увеличеихме поръчките си с 30% спрямо миналата, макар че още не сме достигнали нивата от преди кризата. Това означава, че пазарът се съживява и очакваме ситуацията у нас постепенно да се стабилизира.

Кои проекти в т. нар голям шлем (Южен поток, АЕЦ Белене и Бургас-Александруполис) са изгодни за страната ни и защо?

- Смятам, че коментарите за Бургас-Александруполис са излишни, защото проектът е прекратен от българска страна. Що се отнася до Южен поток и АЕЦ Белене, моето мнение е че и двата имат своите плюсове и минуси. Но, както при единия, така и при другия, положителните страни са повече от отрицателните. Южен поток ще даде диференциация на газовия достъп и транзитни такси. АЕЦ Белене от своя страна, може да утвърди България като енергиен център на Балканите, който предлага и възможност за износ на електроенергия.