Всяко лято температурата на света се измерва два пъти - веднъж от еколози, в буквален смисъл, и втори път от анкетьори, метафорично. Тази година две нови проучвания предоставиха актуална информация относно състоянието на света. И както анкетьорите твърдят, те хвърлиха нова светлина върху връзката между богатство и щастие.

Откакто социолози в Университета в Пенсилвания откриха, че американските милионери, собственици на огромни имения, едва ли са по-щастливи от войните Масаи живеещи в колиби, някои учени подценяват връзката между пари и удоволетворение. През 2005 год., британският учен Ричард Лейард написа в своята книга, че семейните отношения, работата и здравето имат по-важно значение за благосъстоянието на човека отколкото дохода. Богатите страни може да са по-щастливи от бедните, но с течение на времето тази връзка отслабва и по-големите суми пари не могат да купят повече щастие.

Сегашните анкетьори подлагат на съмнение теоритичните устои на тази школа. Те отделят голямо внимание на богатството и доходите, играещи важна роля за увеличаването на  удоволетворението от живота и плановете относно бъдещето. Едно от тези проучвания, което има претенции да е първото проучващо глобалното мнение, се нарича Световно допитване. То е  проведено от Галъп и обхваща 130 страни, много от които са анкетирани за пръв път. Годишно в над 50 страни подобно проучване на глобалното мнение се провежда и от Pew Research Centre, клон на американска благотворителна асоциация. Друго известно проучване е това за Световните ценности, водено от университета в Мичиган. То е по-обхватно, като в него се включват над 80 страни, но данните се обновявят на 5 години.

Анкетьорите на Галъп зададоха един и същ стандартен въпрос: Колко сте удоволетворен от живота си по скалата от 0 до 10? В повечето богати държави , (Америка, Европа, Япония, Саудитска Арабия), хората са отговорили, че са щастливи. Във всички бедни страни (главно Африка) хората изтъкват, че не са щастливи. Има някои изключения разбира се, това са Грузия и Армения, страни, които въпреки, че не са сред най-бедните, са сред 20-те най-мизерстващи.

Коста Рика и Венецуела, които се нареждат сред страните със среден доход, са сред 20-те най-щастливи. Бразилците на горната снимка изглеждат доста по-оживени от техния доход на глава от населението.

Но като цяло обявените "нива на щастие" сочат корелация с богатството. Тенденцията важи и при сравняване на хората вътре в самите държави. Богатите американци и бразилци са по-щастливи от бедните си сънародници.

Ново допитване на Ispos, потвърждава картината. Начело на 20 страни, подредени по ниво на щастие, е заможната Холандия. При  Галъп това е Финландия. Китай са последни. По време на проучването са били  зададени въпроси относно уверенността
в бъдещето и възможностите за осигуряване на по-добър живот за бъдещите поколения. Независимо от стойността на текущия доход, е установена пряка връзка между ръста на БВП и оптимизма. Китай, Индия и Русия са най-оптимистичните, а Франция, Германия и Италия най-песимистичните. И двете проучвания са изключително вярни що се отнася до Китай. Китайците в момента са доста огрижени, но очакват драстична промяна към по-добро.

Проучването на Ипсос не може да бъде точно отнесено към това на Галъп, защото са били задавани въпроси на такава група хора, която Ипсос определя като „лидери изразители на публично мнение" , между които видни бизнесмени и политици. Тази група има различен начин на мислене - възгледите й са по-възвишени от тези на общата маса. Разривът  между възприятията на елита и  хората от народа е най - голям в Русия, Индия и Китай. В тези страни отношението на големците на деня е доста по-положително. В Америка възгледите на елита вървят строго ръка за ръка или са леко по-песимистични от обществените.

Честно казано, „икономистите на новото щастие" , като Лейард, никога не са отричали връзката между парите и това да се чувстваш добре. Но това, което се опитват да докажат, е че цялата тази взаимовръзка е доста слаба и след като човек се измъкне от бедността, от една точка нататък спира да чувства някаква разлика. Доказателство за това са проучвания в повечето богати страни, които разкриват, че нивото на щастие остава без промяна независимо от това, че доходите рязко се покачват.

Но противно на това, новите открития са в конфликт с по-старите.

Щом най-богатите страни се определят като по-щастливи от умерено богатите, това говори, че няма количествено ниво на дохода, при което всяко ново количество пари
не носи допълнително задоволство. И все пак, последните открития не пренебрегват опита на отделни страни, като например САЩ, които са постигнали големи богатства, но не са станали по-щастливи.

Но ако пренебрегнем историческите факти и се съсредоточим върху моментните нива на удоволетворение в различните страни, виждаме, че резултатите са
объркващи. Те си противоречат. Отговорът е в това, че може би хората разбират различни неща под думата „щастие".

Възможно е щастието да се олицетворява със здраве. Може би идеята е, че парите се асоциират със здравословен начин на живот, затова богатите са по-щастливи от бедните, защото се чувстват по-здрави. Но едва ли на това се дължи всичко.

Повече от половината от 20-те страни с най-ниско ниво на здравословно удоволетворение се намират в бившия Съветски съюз или Източна Европа, въпреки че статистическите данни ги определят като стабилни от гледна точка на здравно осигуряване. Точно обратното, много по-бедните африкански държави, с висока смъртност заради СПИН или други заболявания, са по-удоволетворени от здравословното си състояние. Това би могло да се обясни с очакванията или спомените: хората от бившия комунистически блок си припомнят и гледат през розови очила годините на пълно здравно осигуряване.

Както Ипсос подчертава, щастието и оптимизмът са не само различни понятия, но могат и да си противоречат. Китайците са недоволни, но изпълнени с оптимизъм. Европейците са щастливи днес, но се страхуват от утрешния ден.

Тепърва предстои да бъдат открити много от връзките между щастието, дохода и оптимизма.