Леляна Панева За лицата, които са освидетелствани от ТЕЛК и имат експертно решение, с което им е призната намалена работоспособност в размер от 50 или повече проценти, облагаемият доход се намалява с двойния размер на необлагаемата данъчна основа (чл.18 от ЗДДФЛ). При това възниква въпросът дали текущо през годината при определянето на размера на необлагаемия минимум, след достигането на който следва да се удържа авансов данък, фирмата- платец на доходи на такива лица, следва да се съобразява с предоставените им данъчни облекчения. На практика това означава да се даде отговор на въпроса: дали размерът на необлагаемия минимум на дохода им да се определя ежемесечно като от него се приспада двойният необлагаем минимум и разликата да се облага с авансов данък, или това да се прави след като се достигне годишния необлагаем минимум, намален с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа? Отговорът на този въпрос зависи от това дали доходите на въпросните лица с намалена работоспособност се формират като доходи от трудови правоотношения или не. Това произтича от последователния прочит на ал.1 и ал.2 на чл.18 от ЗДДФЛ. В ал.1 на този член е посочено, че с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа се намалява сумата от годишните данъчни основи за лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Това означава че по общ ред данъчните облекчения за хора с увреждания се ползват на годишна база при подаване на годишната данъчна декларация. Разпоредбата на ал.2 от закона обаче, дава право лицата с увреждания, които получават доходи от трудови правоотношения да ползват облекчението текущо Това означава, че когато се определя размера на дохода след който следва да се удържат авансови вноски по ЗДДФЛ на лица с увреждания, назначени по договор за управление и контрол, към тях ще се прилага общият ред за авансово облагане на доходите. Това, че те имат право на облекчения на годишна база не променя нито момента, от който започва тяхното авансово облагане, нито начина за формиране на данъчната основа, върху която се определя авансовият им данък. Поради тава моментът, в който следва да се пристъпи към авансово облагане на доходите на лица с увреждания, които не са получени от трудови правоотношения, се определя по реда на чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбите на този член, авансов данък се дължи от момента, в който размерът на облагаемия доход, получен от лицето от началото на годината от всички източници на доходи, намален с размера на задължителните му лични осигуровки, превиши 2400 лв. (а не 4 800 или 7 200 лв.). Естествено при определянето на размера на облагаемата данъчна основа на лицата следва да се взима предвид размерът на данъчно признатите им разходи. Така например при лицата, назначени по договори за управление и контрол, облагаемият доход ще равен на получения доход, намален с нормативно признати разходи в размер на 10%. Към авансово облагане се пристъпва, когато размерът на полученият от лицата от началото на годината, намален с тези нормативно признатите разходи и личните им задължителни осигуровки, достигне 2 400 лв. След този момент се начислява авансов данък, данъчната основа на който се определя по реда на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ, според който от полученото възнаграждение се приспадат нормативно признатите разходи и задължителните лични осигуровки на лицата, но не се предвижда приспадане на двойния размер на месечния необлагаем минимум. В заключение може да се каже, че всички инвалидизирани лица, които получават доходи, различни от доходите по трудови правоотношения, следва да ползват правото си на облекчение за приспадане на двойния необлагаем минимум единствено при подаване на годишната данъчна декларация. При това следва да се отбележи, че облекчението ще приеме форма на надвнесен данък, който ще трябва да се възстанови от органите по приходите.