Конкурентоспособността е основен проблем на икономиката от "отворен" тип: този към който се приспособяват изостаналите икономики в своето развитие. Ясно е, че към тях се отнася и българската икономика. В нея националните производители трудно се противопоставят на чуждестранните фирми на външните и на вътрешните пазари. Освен това конкурентоспособността е показател и за ефекта от държавната намеса в икономиката. Тази изходна позиция предполага да се изясни влиянието на икономическата свобода като фактор на конкурентоспособността.

Практиката показва, че в прехода от централно-управлявана към пазарна икономика досега главна роля има държавата. Също така е известно, че в пазарни условия у нас държавата не разполага със значителни, а само с ограничени парични средства, нужни за ефективна реализация на собствените й цели. Следователно тя би следвало да бъде заинтересована от насърчаване на предприемаческия фактор към по-висока конкурентоспособност. Смятам, че за постигането на тази цел е нужна политика, която увеличава икономическата свобода на предприемачите и инвеститорите, така че те да генерират растеж чрез използване на технологични нововъведения. Ролята на държавата е да насърчава по начин, отговарящ на либералните принципи на пазарно функциониране, дейностите, чрез които се повишава конкурентоспособността на икономиката.

Убеждението, че стопанската свобода стои в основата на по-нататъшния избор на икономическа политика, насочена към повишаването на конкурентоспособноста на българската икономика се основава на множество теоретични и емпирични факти. Основният (системообразуващият) от тях е, че съвременната теория, изучаваща проблемите на иновационното развитие е доказала и акцентира върху решаващата роля на предприемачеството като антипод на държавната бюрокрация в икономиката. В нея се доказва и приема, че предприемачът е преди всичко лице, което разширява стопанската си дейност чрез активна иновационна дейност. Използването на технологичните иновации по същността си означава промяна: икономическите условия определят необходимостта от технологични промени, а те пък обуславят промените в икономическите условия.

Освен това е важно да се подчертае, че реализирането на приоритета за повишаване на иновационната активност се извършва именно от предприятията, т.е. на микрониво. А изборът се основа на пазарното търсене, на икономическите възможности за използване на технологичните иновации, на инфраструктурните възможности и т.н. Те представляват ограниченията (тесните места) пред производството, целящо конкурентоспособни позиции. Когато тези ограничения (тесни места) пред дейността на предприятията се вземат предвид, възникват практическите възможности за тяхното преодоляване; в резултат се повишава иновационната активност на предприятията. Главна роля за превръщането им от потенциални в реални фактори на икономическото развитие имат предприемачите и техните връзки (взаимодействие) с останалите участници в иновационните дейности: предприятията и тяхната мрежа от връзки с доставчици и клиенти; мрежата от държавни и частни научно-изследователски организации; организациите, осигуряващи техническата инфраструктура.

Обратно, когато промените в институционално-икономическите условия не означават, че предприемачите могат да използват свободно своите знания, умения, опит и пари, следва, че държавата поставя ограничения, които не само препятстват тяхната свободна дейност, но я отклоняват в най-добрия случай към субективно дефинирани посоки. Също така е тревожно, че предприемачите се изолират от прякото въздействие на пазарното търсене и пазарните потребности. Това означава, че вместо да се разширява - каквато е целта на прехода - пазарът се ограничава при неговото функциониране.

В светлината на проблема за конкурентоспособността това означава, че вместо предприемачите да се насърчават, като им се дава необходимата икономическа свобода , тя се ограничава, независимо че е на сравнително ниско ниво. Данните, представящи мястото на страната според Годишния индекс на световната икономическа свобода измерван от фондация "Херитидж" и Уолстрийт Джърнал - САЩ, потвърждават ролята на зависимостта: "икономическа свобода - конкурентоспособност".

Според индекса на икномическа свобода през 2006 г. България е на 64 място. Тя заема 44 място от 52 страни във втората подгрупа, представляваща "по-скоро икономически свободните". Но като се вземе предвид, че се намира в четвъртата десетка на тази група, се разбира, че тя е по-близо до страните, които се определят, че "по-скоро са несвободни". Така е защото през 2006 година тя слиза на 64 място, т.е. с 12 места по-долу в сравнение с 2005г.

При сравнение между данните по отделните компоненти на индекса с тези на новите десет страни-членки на ЕС се разбира, че основните проблеми пред икономическата свобода у нас продължават да бъдат слабата защита на правото на собственост (поради ниската ефективност на съдебната система) и сравнително високото ниво на нормативни регулации (лицензионни, регистрационни, разрешителни режими и др.) по отношение на бизнеса. Това са проблеми на бизнес-средата. Те оказват пряко негативно влияние върху поведението на предприемачите, свързано с приложението на технологичните иновации, повишаващи икономическата конкурентоспособност.

Данните доказват, че преходът към пазарна икономика и разширяването на частния сектор не се съпровождат със съществено намаляване на държавното вмешателство в нея, което всъщност означават тези понятия. Във всички аспекти на икономическата свобода - право на собственост, законова рамка, правосъдие и вътрешен ред, данъчна политика, парична политика, политика по доходите, търговска политика - държавното регулиране е слабо заместено от пазарното регулиране, а държавата не е намалила икономическата тежест върху предприемачите от частния сектор. По този начин държавата ограничава тяхната икономическа свобода и на останалите субекти в пазарните отношения. Положителният опит на други страни, съпоставими по ниво на развитие, показва обратното: пряката държавна намеса в икономиката е сравнително по-малка.

От гледна точка на взаимодействието между иновационните процеси и конкурентоспособността е нужно ясно да се подчертае, че условията за тях трябва да се създават в частния сектор. А стимулите и облекченията, които нововъзникващата пазарна среда не може да генерира в достатъчна степен, трябва да се предлагат от държавата. Става дума за облекчения, представляващи стимули, а не препятствия при внедряване на нови технологии, при навлизане на нови пазари, при създаване на собствени технологически иновации.

Следователно и от теоретическа, и от практическа гледна точка либерализирането на макроикономическата среда и разширяването на икономическата свобода позволяват да се прояви същността на икономиката като дуалистична система. В нея не се намаляват проблемите пред иновационната дейност, но либерализацията води до подобряване на инвестиционния климат, до повишаването на конкурентоспособността, а заедно с тях и до повишаване на иновационната активност. Главната роля при това взаимодействие има държавата: тя трябва да насърчава предприемаческата активност като осигурява необходимата й икономическа свобода. В противен случай държавата лишава предприемачите от главното, което ги прави такива: иновациите във всичките им разновидности.

В този аспект основната цел пред държавата трябва да бъде осигуряване на ефективно взаимодействие между властовите (държавните) и предприемаческите структури. То зависи, от определянето на оптимална икономическа свобода. Тя представлява, от една страна, максималното прилагане на механизмите на пазарното саморегулиране, а от друга, намесата на държавата в пазара с цел подпомагане при неговото функциониране.
От една страна, това се постига чрез законодателно регламентирани средства по реализация на пазарното саморегулиране. Това са правните норми. Те са необходими, защото при тяхното изпълнение предприемаческата дейност е по-конкурентоспособна. От друга страна, също по косвен път, чрез подкрепа на неформално изградени предприемачески (браншови) сдружения, активизиращи предприемаческата дейност в дадено направление на иновационната дейност; защото пазарът освен конкуренция предполага и продуктивно взаимодействие между стопанските субекти. При това взаимодействие възникват технологическите иновации.

Опитът през последните десет години от световното развитие показва, че взаимодействието между различните участници в иновационната дейност е в основата на възникването на иновационните клъстери, представляващи съвременните пазарни структури. Те са дали значителен импулс при развитието в тези страни, които са възприели техните принципи - основният между които е принципът на икономическата свобода.