„Милионери в стачката", четем от първа страница на „Стандарт"
Милионери яхнаха стачната вълна. Арендатори, които направиха луди пари от бизнес със зърно, се подредиха до протестиращи фермери. Земеделците си искат обещаните от кабинета 520 млн. лева за помощи през 2012 г. Заради очакваната рецесия в Европа вицепремиерът Симеон Дянков намали сумата на 340 млн. Фермери от цялата страна извадиха тракторите и заплашиха, че ще блокират шосетата. "Колите на някои зърнопроизводители започват от "Бентли", а други не слизат по-долу от S-класа и "Ауди" осмица", контрира премиерът Бойко Борисов. По думите му сега субсидията се разпределя между 7-8 едри арендатори. Промяна в правилата обаче може да има чак през 2014 г., защото Брюксел не я разрешава за момента.

Борисов бе категоричен, че правителството няма да отстъпи пред бунта на жепейците.
Още по темата от „Стандарт"

"Читалищният работник стана Джеймс Бонд", разкрива от първата си страница „24 часа"
3500 читалища в България трябва да приемат вътрешни мерки и правила срещу прането на мръсни пари и приемането на дарения от терористични и мафиотски организации, което да бъде одобрено от ДАНС.

Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) ги задължава до 12 декември да изготвят специален план как да разкриват всяка книга, дарена от фундаменталисти или пък от физически и юридически лица, попаднали в списъка с необслужвани банкови кредити.

"Тези изисквания са абсурдни, не разбирам защо точно ние трябва да се правим на Джеймс Бонд - коментира Николай Дойнов, президент на Съюза на народните читалища. - Проблемът е, че искат и да се регистрираме в ДАНС, което означава да вадим справки за актуално състояние. Това ни приравняват с големите фондации, а ние сме с изключително мизерен бюджет.

Всяка справка за актуално състояние струва сигурно 20-30 лева и ако директорът на селското читалище трябва да слезе от планината, за да я извади, сигурно ще направи разходи за 50-60. И това се случва в момент, когато служителите ни в страната масово излизат в неплатен отпуск, защото няма пари за заплати."

Според Николай Дойнов вината за абсурдната ситуация не е у ДАНС, която просто изпълнява закона, а у народните представители, които са го приели, без да включат финансова бариера, която да прави регистрацията в агенцията задължителна само за фондациите с по-големи средства.

"Читалищата не са задължени да се регистрират сега, трябва само да приемат вътрешните правила - коментира служителка от дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. - Всъщност по закон те е трябвало да го направят още през 2001 г., сега приетите промени засягат само счетоводните къщи и частните съдия изпълнители. За читалищата няма нищо ново".
Още от статията на „24 часа"

„Земеделието и туризмът се молят за сняг" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Отлагане на старта на ранния зимен сезон, забавена сеитба и притеснения за по-лоши добиви на зърно. Това са най-често срещаните ефекти от топлото и сухо време в края на есента и началото на зимата в цяла Европа и в България. Ако времето се задържи такова за по-дълъг период от време, съществува опасност посевите да измръзнат. Прогнозите за следващите няколко дни също са топлото и сухо време да се задържи. От БАН очакват валежи около средата на декември.

Притесненията на земеделците

"Със сигурност сушата сега ще има негативен ефект върху зърнопроизводството, но колко точно ще разберем напролет. Много е вероятно след двете добри последни години през 2012 г. добивите да бъдат по-малки", коментира пред "Капитал Daily" Ненко Ненков, председател на съвета на директорите на "БГ агро".  Според него със сигурност след зимата ще се наложи на някои места да има презасяване. Липсата на влага, комбинирана с ниските температури, забавя растежа на насажденията и около 40% от житото все още не е покълнало. Това прави посевите уязвими на зимните студове.

"Много тежко е положението при рапицата, където след засяването почти няма места, където културата да върви както трябва. Нормално това ще повлияе на биогоривата, където тя участва като основна суровина", каза още Ненков. "Не сме виждали такава суша през последните пет години", коментира пред Reuters Красимир Аврамов, заместник-председател на асоциацията на зърнопроизводителите. "Това застрашава посевите, особено ако температурите паднат значително през зимата и няма снежна покривка." "Много от производителите на рапица обмислят дали да не разорат отново нивите и да подготвят нови насаждения", коментира Аврамов.

Сушата се отразява сериозно и при земеделците в региона. Засушаване в Украйна, която е ключов производител на пшеница, е най-тежко. Фермери и метеоролози са прогнозирали пред Reuters, че основните производители на зърно на Черно море могат да загубят до 30% от реколтата си през зимата. Заради сушата в Полша сеитбата се забави, а страната е четвъртият най-голям производител на пшеница в Европа, което може да има отрицателно въздействие върху пазара. Все пак, ако времето се оправи, всички прогнози са за рекордни реколти догодина. Възможно е Украйна да има реколта през 2011 г. от рекордните 55 млн. тона на фона на 39.2 млн. през 2010 г.
Още от статията на „Капитал Daily"

„ЕС в рецесия. Българският бизнес отчаян", обобщава на първата си страница „Труд"
Еврозоната вече е в лека рецесия и на крачка от дълбока депресия. Положението може да се влоши, ако европейските лидери не предприемат спешни мерки, за да овладеят дълговата криза. Това предупреди Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в понеделник и рязко свали прогнозите си за ръста на европейската икономика.

От ОИСР очакват свиване на БВП в страните от еврозоната през последните три месеца на 2011 г. и първите три на 2012-а. За цялата 2012 г. прогнозата е за едва 0,2% ръст.

Несигурната икономическа среда и рискът от рецесия тревожат и българските фирми. Предприемачите отчитат намаление на поръчките от чужбина и са песимисти за развитието на компаниите си. За втори месец бизнес климатът, мерен от националната статистика, се влошава. Мениджърите прогнозират още съкращения.

Очакванията на предприемачите за развитието на бизнеса им през следващите шест месеца са все по-песимистични заради несигурната икономическа среда. Нагласите са за свиване на поръчките и освобождаване на служители.

Единствено в продажбите на дребно мениджърите са донякъде оптимисти, докато колегите им от промишлеността, услугите и строителството се подготвят за влошаване. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за състоянието на бизнес климата през ноември. Статистиката отчита влошаване на показателя с 2,1 пункта спрямо октомври. Това е понижение за втори пореден месец, след като през септември нямаше промяна, а през август предприемачите не бяха притеснени от сигналите за опасност от навлизане на водещи европейски икономики в нова рецесия и очакваха подобрение.
Още от статията на „Труд"

„ГЕРБ отменя възможностите за увеличение на сегашните пенсии", отбелязва на първата си страница „Сега" и уточнява, че съществено преизчисление ще има само за парите за старост, отпуснати от началото на 2017 г. Таванът няма да падне преди 2014 г.

Докато обясняват как ускоряват пенсионната реформа, за да осигурят по-адекватни пари за възрастните хора, управляващите всъщност подготвят поредния удар върху пенсионерите. С новите им идеи сегашните ниски пенсии ще замръзнат, а осъвременяването на всички пари за старост ще става много по-бавно.

Заедно с увеличението на пенсионната възраст ГЕРБ внася още две предложения за промяна в Кодекса за социално осигуряване, които до този момент не са обявявани публично. Единият текст на практика замразява пенсиите на нивото, на което ги остави тройната коалиция. Той предвижда осъвременяването в бъдеще да не се прави по швейцарското правило - с 50% ръст на инфлацията за предходната година и 50% ръст на осигурителния доход, а само според инфлацията. При това първата актуализация е оставена чак за 2013 г. - година на парламентарни избори. Така на практика ГЕРБ прави това, от което премиерът Борисов се оплаква най-често - че Станишев е вдигнал пенсиите непосредствено преди изборите през 2009 г. и ги е завещал да ги плаща новият кабинет.

Управляващите се застраховат и с още един ход срещу големи разходи в пенсионната система. Втората премълчана поправка в кодекса предвижда да отпадне текстът, според който всички пенсии, отпуснати до края на 2016 г., трябваше да се преизчислят по нова, по-изгодна формула. В нея всяка година осигурителен стаж ще участва при смятането на парите за старост с 1.2%, докато сега е 1.1%. Според последния вариант на промените новият коефициент ще важи само за пенсиите, отпуснати от началото на 2017 г. нататък.

Увеличението на процента, с който всяка година осигурителен стаж ще участва при изчисляването на пенсиите, беше една от идеите на Консултативния съвет по пенсионната реформа. С нея се целеше да се повиши доверието в общественото осигуряване, като се гарантира, че получаваната пенсия след това ще бъде поне 65% от личния осигурителен доход. Според експертите, за да не се срине съвсем доверието в социалното осигуряване, трябва да отпадне таванът на новоотпуснатите пенсии, но управляващите категорично отказват това да стане преди 2014 г.

По отношение на швейцарското правило пък шефът на НОИ Бисер Петков директно обясни, че то се ползва само от 2-3 страни в Европа, защото е прекалено щедро и в криза неизпълнимо. А предложението за индексация с инфлацията, която през последните години се движи в рамките на 3-4%, ще запази поне покупателната способност на пенсиите.
Още от статията на „Сега"

„Пенсиите растат с инфлацията", информира от първата си страница „Монитор"
Пенсиите ще се индексират от 1 юли 2013 г. с нивото на инфлацията. Това обяви вчера социалният министър Тотю Младенов след среща с представители на работодателските организации. Те обсъдиха допълнителни предложения, които могат да стабилизират пенсионната  система. Едно от тях предвижда т. нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, което отчиташе индекса на потребителските цени и ръста на осигурителните нива, да отпадне и да бъде заменено от ново. То се оказа прекалено щедро за времена на криза, обясни шефът на НОИ Бисер Петков и уточни, че към подобна формула били  посегнали едва 2-3 страни в ЕС. В продължение на три години - 2010, 2011 и 2012, швейцарското правило и без това не е прилагано, а пенсиите изобщо не се индексират. От средата на 2013 г. обаче те ще растат с ръста на инфлацията от предходната година.

От 1 януари 2012 г. необходимият за пенсия стаж за всички категории работници ще се увеличи с по 4 месеца на година, а самата възраст - с 1 година. Хората, които не са събрали достатъчно стаж обаче вече ще се пенсионират само при навършени 66 г. и поне 15 г. трудов стаж, вместо досегашните 65 г. От края на 2014 г. и тази възраст ще се вдига с по 4 месеца докато достигне 67 г.

Пак от януари 2012 г. за всяка изработена година след навършените условия за пенсия хората ще получават добавка от по 4 на сто вместо досегашните 3%. Онези, които до края на годината покрият изискванията за необходимите стаж и възраст, но все още не са се пенсионирали, може да го направят дори догодина, пак по сегашните правила. С други думи който навърши до края на декември съответно 60 г. за жените и 63 г. за мъжете и има необходимите 34 г. и 37 г. стаж, те ще му стигат, дори ако реши да отложи пенсионирането за догодина, обеща  Тотю Младенов. Или както казват експертите, правото на пенсия не се погасява по давност. От 1 юни обаче ще се вдигнат минималните пенсии от 136 лв. на 145 лв.
Още от статията на „Монитор"

„Търсят консултант за отделянето на системния оператор от НЕК" е едно от водещите заглавия от първата страница на „Класа"
Българският енергиен холдинг ще търси консултант, който да направи анализ на възможностите за отделянето на Електроенергийния системен оператор от структурата на НЕК. Това каза вчера заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев по време на форум "Въздействието на нисковъглеродните инвестиции върху икономиката". Отделянето на оператора трябва да започне до средата на следващата година. От ЕК бяха дали срок за това до края на март 2012 г., но това едва ли ще стане. Причината за забавянето е, че активите на ЕСО са заложени по кредити на НЕК.

С подготвяните промени на Закона за енергетиката ще бъде регламентирано и отделянето на системния оператор, за да се отговори на европейските изисквания, обясни Добрев. Той очаква промените да бъдат разгледани в началото на декември в Министерския съвет, а до края на месеца законопроектът да бъде обсъждан и в Народното събрание.

До средата на следващата година се очаква да бъдат предоговорени и клаузите по договора с „Газпром" за транзит на природен газ през страната ни. Руската компания не желае да се обявява свободният капацитет на тръбите у нас, под предлог че това е търговска тайна. ЕС обаче започна дело срещу България заради липсата на свободен газов пазар.
Още от статията на „Класа"

„3.15 млрд. евро влезли у нас за 9 месеца", изчисли „Сега" въз основа на данните на БНБ за външния дълг
Българските банки все по-малко се нуждаят от парите на своите "майки" (или банките майки имат повече нужда от тях) и стават все по-независими от външните ресурси. Това показват новите данни на БНБ за външния дълг. Оказва се, че от началото на годината нашите трезори са намалили задълженията си към чужбина с почти 1 млрд. евро.

Като цяло външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми спадат и към 30 септември са 36.121 млрд. евро. Сумата представлява 91.7% от брутния вътрешен продукт на страната ни. Специално държавният дълг към кредитори извън страната е доста нисък - 2.7082 млрд. евро, което е едва 6.9% от БВП. Предприятията пък са заели 12.58 млрд. евро от чужбина. Най-значително по размер е вътрешнофирменото кредитиране - български дружества дължат на чуждестранните си собственици 14.66 млрд. евро.

Към 1 октомври банковият сектор в България отчита общо 6.17 млрд. евро задължения по кредити и влогове от други страни. Това е с 3 милиарда евро по-малко в сравнение с преди 3 години. Преди кризата имотният сектор бе подхранван от кредитния - големите западни банки наливаха все повече заеми и депозити в своите български дъщери. През последните 3 години обаче върви процес на свиване, а напоследък чужди анализатори и медии все по-настойчиво вещаят, че нашите трезори може да пострадат от изтеглянето на ценен ресурс в посока към банки майки, които имат затруднения.

Българските банки всъщност сега могат да си позволят да връщат стотици милиони зад граница безболезнено по две основни причини - в тях влизат все повече средства от местни вложители, притеснени от неясните икономически перспективи, и в същото време нямат особена кредитна активност, защото надеждните клиенти и проекти в момента не са много. През последната година българските спестявания се увеличиха с нови 3.8 млрд. лева.

През януари - септември т.г. в страната са влезли 3.15 млрд. евро под формата на нови кредити и депозити от чужденци, сочат данните на БНБ. От тях в държавния сектор са отишли едва 130.9 млн. евро. Банките са получили 983 млн. евро от вносните пари. Големият пай от заемите е за предприятията.
Още от статията на „Сега"

"Ще се наложи рязък скок на тока", прогнозира в интервю за „Стандарт" Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум (БУЛАТОМ)
В каква посока се развива пазарът на електроенергия у нас и има ли това развитие общо с нападението над изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов? Това попитахме председателя на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) инж. Богомил Манчев. БУЛАТОМ обединява ядрени и строителни фирми, научни институти и експерти от енергийния сектор. Богомил Манчев е ядрен инженер, собственик и управител на енергийната компания "Риск инженеринг". Той ръководи и фирмата GCR - подизпълнител на архитект-инженера на проекта АЕЦ "Белене" - Parsons. Работи и по проекта за модернизация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" с цел удължаване на ресурса им с 30 години.
Г-н Манчев, възможна ли е връзка между нападението над изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" от миналата седмица и електроенергийния пазар у нас?
- Според мене няма връзка. Няма обявени нови търгове. Старите си вървят успешно, там няма проблеми. Търговете за износ приключват в края на годината, а тези за вътрешния пазар са сключени през юни и са в сила до края на юни догодина. Така че, ако някой е имал някакви претенции по търговете, досега да ги е изразил по някакъв начин, и то - към предишния директор, а не към сегашния.

Според вас каква може да е причината за нападението?
- Представа си нямам. Аз познавам г-н Николов повече от 25 години. Никога не съм и сънувал, че той може да си има взимане-даване с този тип контингент. Знам, че като стана директор, той е започнал да подрежда екип около себе си, което е нормално. Ако там е настъпил нечии интереси - това е вече съвсем друга тема.

Да поговорим за електроенергийния пазар. У нас има над 63 лицензирани търговци на електроенергия, от които активно работят 4 или 5. Защо само толкова?
- Търговците вече може да са дори над 70, тъй като постоянно се лицензират нови и нови фирми. Вземат лиценз и веднага почват да викат: "Ама може ли и ние нещо тук да работим." При което си казвам: "Като сте взели лицензи, какво точно сте искали да работите? Защото самият лиценз струва немалко пари, трябва да се депозират определени суми, има специални изисквания към персонала, трябва да се поддържат и развиват уменията му - иначе отнемат лиценза. Реално 4-5 са основните търговци на вътрешния пазар на електроенергия. И лично за мене именно те са истинските търговци на електроенергия у нас. Защото вътрешният пазар е много труден и защото през годините тези търговци са се доказали пред клиентите, които купуват електроенергия чрез тях. Клиентите имат избор - да отидат при НЕК или при друг търговец. Знаете, че само най-големите, привилегированите консуматори, имат правото да купуват електроенергия директно от производителите. Свободният пазар на електроенергия у нас е около 600-700 МВт. Около половината привилегировани купувачи вземат директно от централите, останалите около 300-350 МВт се разпределят между петте основни играчd на пазара. Всички останали играят като някаква препродаваческа група вътре в страна.

Защо препродаваческа?
- Един търговец купува, да речем, 1 МВт, но тъй като няма краен клиент, го препродава с малка печалба на втори, който също няма купувач и го препродава на трети търговец с печалба. Последният купувач идва и ни предлага този 1 МВТ на нас. Само че на нас такава значително оскъпена електроенергия не ни трябва, тъй като няма как да спечелим от нея.

Защо са толкова малко реалните търговци на електроенергия у нас?
- Защото малко са компаниите, които могат да издържат такова огромно финансово натоварване. Финансовите ресурси, които се затварят в една търговска операция с електроенергия, са огромни. Много голям е и рискът да се загубят.
Още от интервюто на „Стандарт"

"Инвестиция в диаманти носи 10% печалба на година", изчисли „Монитор"
Диамант на стойност около 40 хил. евро носи доходност от 10% годишно, а най-малкият скъпоценен камък, купен с инвестиционна цел, е един карат и струва около 10 хил. евро. Това стана ясно на представянето на първата диамантена борса у нас, която ще заработи за редовни потребители в началото на декември.

Вложението в блестящия камък е дългосрочно и носи гарантиран приход между 5-7 на сто за малките камъни, а цената се повишава според големината на камъка, неговата чистота и обработка. Всеки камък, след като е открит в сурово състояние, преминава през специална обработка, след това се оценява от специализирана лаборатория и освен хартиен сертификат неговият номер се гравира лазерно върху най-тясната му страна, като е видим единствено с микроскоп. Това гарантира на купувача, че притежава описания в документа камък.

Всяка година диамантите влизат в групата на десетте най-добри инвестиционни инструмента в света. Традиционно към този тип вложения се ориентират хора от Норвегия, Белгия и други държави с дългогодишни традиции. Предстои да бъде открита диамантена борса и в центъра на Москва в средата на идната година.

Когато за първи път такава борса стартира в Чехия, в продължение на 8 месеца не е продаден нито един камък. След това обаче интересът започва да се увеличава и така целогодишният оборот за 2006 г. в момента се акумулира с еднодневна продажба.

Обратното изкупуване на диамантите е гарантирано, защото в света съществуват 30 борси с няколко хиляди членове. Тъй като досега цената на благородните камъни никога не е падала, инвестицията в тях е гарантирана.
Още от статията на „Монитор"