Борчовете на държавни фирми бяха опростени по нареждане на кабинета Жан Виденов лично огласи внезапната смърт на трезора Датата 17 май 1996 г. ще остане паметна за българската банкова система. На този ден БНБ обяви под особен надзор три от най-големите кредитни институции в България - Минералбанк, Стопанска и Първа частна. Постави ги под общ знаменател, впоследствие и делата срещу шефовете им се водеха по един и същи член от Наказателния кодекс. Въпреки че причините за проблемите на трите трезора бяха съвсем различни. В поредицата "Банкрути" вече разказахме как и защо загина Първа частна банка. Сега е ред на Минералбанк, която вече си спомнят само банкери, служители и малцина предприемачи. Банките загиват като хората. Някои след дълга и мъчителна агония, а други поразени от внезапна смърт. Минералбанк бе една от най-бързо фалиралите банки. При нея от поставянето й под особен надзор до обявяване в несъстоятелност не минаха дори 24 часа. След като на 17 май сутринта БНБ обяви влизането в сила на крутите мерки за трите трезора, още следобед лично тогавашният премиер Жан Виденов обяви фалита на Минералбанк. Трезорът беше изцяло държавен и почти всички несъбрани вземания при него бяха от държавния сектор. През 1989 г. банката е обявена за най-добра влогонабираща институция в Европа. В хода на съдебното дирене, което се извършва по прословутия чл. 283 от Наказателния кодекс, става ясно, че от хилядите раздадени кредити от банката инкриминирани са само четири. С уговорката, че не беше доказано те да са отпуснати в нарушение на тогава действащите нормативни актове и регулации. Впоследствие и тези четири заема са били погасени. Затова съдът сне вината от тогавашния председател на кредитната институция Владимир Ташков. Той обвини държавата, че в началото на прехода към пазарна икономика тотално -------------------------------------------------------------------------------- е дезертирала от своите задължения -------------------------------------------------------------------------------- Това се потвърждава и от тройната експертиза по гражданското дело за несъстоятелност. Заключителното изречение в документа бе, че основна причина за състоянието на Минералбанк през 1996 г. е цялостната политика на държавата спрямо банката. Става въпрос за кредитна институция с балансово число по онова време от около 1 млрд. щатски долара. Минералбанк трябваше да се издължава към чуждестранните си кредитори през 1995-1996 г., като повечето падежи бяха по заеми, теглени до 1989 г. И в същото време трябваше да чака държавата да й плати 641 млн. лв. по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) след 25 години. Сумата беше 75% от кредитния портфейл на банката и около 56% от актива. Естествено, никоя банка не може да оперира и да се разплаща само с 25% работещ кредитен портфейл. Няколко са причините за смъртта на Минералбанк. Една от основните е, че след като Българска външнотърговска банка (сегашната Булбанк) обяви мораториум по плащанията през 1990 г., правителството нареди на Минералбанк да поеме тайно някои от най-належащите преводи към и от външни контрагенти. Друга, не по-малко важна причина бе вече споменатият ЗУНК. Най-общо казано, с него -------------------------------------------------------------------------------- кабинетът позволи опрощаването -------------------------------------------------------------------------------- на огромна част от дълговете на държавните предприятия, които вече бяха станали невъзвръщаеми. Според Ташков значима причина за несъстоятелността е и фактът, че заради министерско постановление бяха изолирани големите кредитори на задлъжнелите фирми от тяхната приватизация. Ако това беше станало, сега нещата щяха да са малко по-различни. Но пък нямаше да може държавните чиновници да се правят, че взимат решения, да определят по неясни критерии предпочетения потенциален купувач и да прибират рушвети, твърди Ташков. Той дава пример с БГА "Балкан", чиито задължения към Минералбанк след това са преоформени като задължения към държавата и после опростени, за да може Гад Зееви да не ги плаща. Сред неизправните частни длъжници на банката отново се споменава името на скандалната бизнес дама от кръга "Орион" Веска Меджидиева със заем от 446 490 щатски долара. По повод случая Владимир Ташков казва: "Този кредит не съм го подписвал аз, въпреки че ме съдеха и за него. Бил съм обаче в течение на случая и затова ще цитирам колегата, който го отпусна: "Ако знаех, че Меджидиева ще придобие такава слава, въпреки че кредитът е перфектен, никога не бих го разрешил". Този заем фигурира в обвинителния акт само за да включи и нейното име в делата - че сме имали вземане-даване с Веска Меджидиева. Това би трябвало да бъде черешката на тортата, наречена "Скандалът Минералбанк"! А иначе заемът е преобезпечен с три вида обезпечения и по него са изплатени 562 хил. долара, преди банката да бъде затворена." Валерия СТОЙКОВА