Мисля, че в началото на 80-те години аз бях един от първите, които употребиха понятието „глобализиране" и проучиха възможните въздействия на феномена върху нашето общество. Оттогава се дискутира толкова интензивно и продължително, че човек е изкушен да вярва, че нищо ново не може да се каже. Обаче подобно впечатление е погрешно.

Глобализацията може да се разбира като последователност на отделни фази в един процес на разпадане на преди това интегрирани икономически явления. След XIX век, когато транспортните разходи бяха съществено понижени, вече нямаше нужда повечето стоки и потребителски блага да се произвеждат в непосредствена близост с мястото на потребление. Приблизително след 70-те години (на миналия век) производственият процес на продуктите може да се разчленява и да се осъществява на различни места. Оттогава традиционните концерни създадоха система на глобално разделение на труда, при която частите на дадена стока се произвеждат и сглобяват в различни държави.

А междувременно настъпи и една нова фаза, която оказва по-съществено влияние върху производството на услуги, отколкото върху производството на физически продукти. Всички сме чували за индийските Call- центрове; това е отдавна известно. Но електронният аутсорсинг може далеч да надхвърли това. Всяка услуга (такава е тезата на група уважавани икономисти от университета Принстън в САЩ) може да се произвежда изнесено, ако изпълнява следните четири условия: Да изисква въвеждането на информационни технологии, да може да се пренася по електронен път, производственият процес да може да се стандартизира, както и да не се изисква личен контакт в осъществяването й. Жертва на тази промяна в локализацията могат да станат между 30 и 40 милиона работни места в сферата на услугите в САЩ. Наистина, американските икономисти не твърдят, че в САЩ тези работни места ще бъдат непременно закрити. Но трудовите ресурси в сектора са изложени на отвъдморската конкуренция, която може да свърши същата работа за по-малко пари.

„Старата" глобализация повлия на всички икономически отрасли. Така САЩ и Европа бавно промениха конкурентноспособността си, например в стоманената индустрия, корабостроенето и други браншове. Тази структурна промяна имаше устойчиво въздействие върху това как политиците и взимащите решения започнаха да си представят бъдещето. Най-конкурентните отрасли на развитите страни са високотехологичните отрасли като фармацевтиката или биотехнологиите, а най-слабо конкурентните са тези с голям дял нискоквалифициран труд. В Лисабонската конвенция например официалната програма на ЕС за засилване на европейската конкурентноспособност изхожда именно от тази гледна точка.

Но все пак някои ключови моменти на този подход трябва да се поставят под съмнение. Защото в следващата си фаза глобализацията ще се разпростре вече върху отделните професии и професионални профили, а не само върху отраслите на промишлеността. С други думи: в бъдеще ще може да се прави аутсорсинг на професии с определен профил. Предвид това развитие ще е все по-безсмислено да се идентифицират губещите или печелещите от глобализацията според икономическите отрасли или образователния ценз. Също и висококвалифицирани служители в най-конкурентните отрасли на Европа и САЩ могат да не се числят повече към облагодетелстваните от глобализацията, тъй като в бъдеще ще става дума за това, какъв тип работа прави отделният човек.

Да вземем като пример хирургията. В бъдеще все повече операции ще се правят на големи разстояния. По този начин на хирурзите ще стане възможно да правят много повече операции за един работен ден отколкото сега. Най-добрите хирурзи ще се търсят много повече от конкурентите им от средна ръка или слаби специалисти. Последните скоро ще загубят източника си на доходи. Глобализацията ще донесе полза на отделни, високо квалифицирани индивиди и ще влоши възможностите на останалите - и това в професионална сфера, в която западният свят има чувствително предимство. Шофьор на такси в Лондон печели многократно повече от колегата си в Манила, защото карането на такси не е търговска стока. Но за редица работници и служители, които дълго време считаха, че няма да бъдат засегнати от надпреварата с отвъдморската конкуренция, това вече не важи.

От промяната на локализацията на труда днес е засегната все още малка част от работните места на старите индустриални държави. Но още отсега могат да се очертаят няколко правила за политиката. Професионалното обучение би следвало - винаги където е възможно, да не бъде много специализирано, защото в бъдеще ще става дума за гъвкавост и приспособимост. Вероятно в бъдеще глобализацията ще принуди не само неграмотните и слабо квалифицираните да се обучават допълнително.

Лорд Антъни Гидънс е световно известен  социолог, бил е директор на London School of Economics и съветник на премиера Тони Блеър