Цианидно излужване е изключително опасна технология за добив на злато, за която през последните няколко години се правят настойчиви опити за въвежане в България - алармира федерацията на природозащитни сдружения Зелени Балкани. Милиони граждани на България, Гърция и Турция са изложени на риск.

Цианидът е изключително токсичен, а голяма част от неговите съединения все още дори не са изследвани и не се знае как влияят върху живите организми и колко време е нужно за тяхното разграждане в околната среда. Известно е обаче, че златните мини във Франция, в които древните римляни са използвали цианид, за да извличат скъпоценния метал, след хилядолетия са още токсични.

В повечето европейски държави цианидната технология за златодобив никога не е била допускана. Забранена е в държави като Германия и Чехия, в американските щати Аляска и Монтана, в Турция и Аржентина и др. В останалата част на света само за последните 10 години има регистрирани над 22 случая на трагични разливи и отравяне с цианид.

„Българската общественост трябва да е по-добре информирана, а българските власти по-предпазливи" - изтъкват природозащитниците.

Сериозни инциденти са се случвали и в съседни на Бъгария страни. През 2006г. в Кишладаг, Турция над 1000 души са отровени с цианид след дъжд с висока киселинност. Инцидентът е породен от отделяне на циановодород във въздуха. През 2000г. разлив от мината Байа Маре в Румъния отрява над 2000км от водосбора на р. Дунав с 50 - 100 тона цианид, мед и други тежки метали.

За съжаление българското правителство се вдвижи в посока на подписване на договор с мини Челопеч за разширяване на добива на злато чрез въвеждане на цианидна технология - заявяват еколозите. „Пред широката общественост правителството не споменава за технологията, която е планирана да бъде използвана, а коментира единствено предвидената печалба за страната и процента дялово участие на България".

Освен опитите на Дънди Прешъс Металс за въвеждане на тази технология в Челопеч и Крумовград, понастоящем се правят опити за въвеждане на технологията и от Горубсо-Кърджали и КЦМ-Пловдив.

Цианидната технология за златодобив създава огромен риск за живота и здравето на над 2 милиона души живеещи по течението на реките Тополница, Марица и Арда, тъй като едва двупроцентов разтвор на натриев цианид причинява почти мигновена смърт само при допир с кожата.

Обаче също така е доказано, че системното поемане на малки количества цианид, които често биват определяни „в допустимата безопасна норма", причинява редица тежки болести, включително рак.

Малко известен е фактът, че в района на селата Вишеград и Островица край Кърджали, където от години се използва цианидна технология за добив на олово (при която се използва 10 пъти по-малко цинид отколкото е нужен за добива на злато) местното население има изключително завишено ниво на заболеваемост.

Свързахме се с представител на Зелени Балкани за коментар. Останахме с впечатление, че в България се готви нещо страшно: находищата на злато, в които цианидна технология може да се приложи, са 35 на брой в южната част на страната. Само един инцидент, и става страшно - убеди ни екологът.

Уязвими са не само стотиците хиляди българи, живеещи по поречието на реките Марица, Тунджа и Арда. Ако се открехне портичката в Челопеч и Източните Родопи, концесионерите на останалите 35 находища няма да се забавят да приложат и те по-ефикасната цианидна технология. Река Места също е застрашена. От България отровата може да проникне на юг и да засегне големите градове Одрин и Солун, което най-меко казано е силно нежелателно предвид разядения имидж на българската държава в чужбина.

На карта са заложени здравето и парите на данъкоплатеца: очертават се загуби в селското стопанство, туризъм, от изплащане на компенсации и рекултивация. Крупие в Казино България този път е Министерството на околната среда и водите.