Борбата с бедността и през 21 век остава една от най-важните задачи на социалната политика на повечето страни в света. Задълбочаването на този проблем, особено в държавите с ниско равнище на доходи, принуди международните организации към обединяване на усилията. ООН провъзгласи за първостепенна глобална цел до 2015 г. да се намали с 50 на сто хората, живеещи в нищета и глад. Важна характеристика на всеки жизнен модел е представата за бедността - отношението към факта, че често членовете на обществото имат много ниско равнище на доходи. Има се предвид такова равнище на доходи, което разделя хората на два различни свята по отношение потреблението на блага и начин на живот.

Водещи мислители - икономисти като Адам Смит, Томас Малтус, Давид Рикардо смятали, че бедността е неизбежно следствие от превръщането на традиционното общество в индустриално. Действително протестанската Реформация породи ново отношение към бедността, представа, който премина и в социалната философия. Отрицанието на уравнивиловката не е нищо друго освен придаване на бедността на законен характер. Именно тава става на Запад в хода на формирането на пазарната икономика, на капитализма.

В средата на 19-и век основа на либералната идеология стана социалдарвинизма. Той изхождаше от това, че бедността е закономерно явление и тя ще расте заедно с нарастването на общественото производство. Освен това - бедността е личен, а не социален проблем, индивидуална съдба, предопределена от неспособностт на човека да побеждава в борбата за съществуване. Идеологът на социалдарвинизмът, Х. Спенсер смяташе, че бедността играе положителна роля като движеща сила за развитието на личността. Идеологът на неолиберализма, Фридрих фон Хайек също така приемаше, че бедността е закономерно явление в човешкото общество, което е необходим за общественото благо. Той призоваваше да се ограничи държавното участие в преодоляването на бедността и да се остави отговорността за това на самия индивид.

Налагането на пазарната икономика за първи път в историята роди държава, която съзнателно направи глада средство за политическо господство. Когато в Англия през 18-ти век се подготвя нов закон за бедните, философът и политик лорд Таусенд пише, че гладът ще приучи и най-свирепия звяр, и най-порочните хора към добри маниери и послушание. По този начин бедността в буржоазното общество не се приема за недостиг на материални блага, а за целенасочен и рационално създаден социален механизъм. Изследовтелят на бедността, нобеловият лауреат по икономика А.Сен в своя труд "Политикономия на глада", пише, че бедността не е свързана с количеството на благата, а се определя от социалните възможности хората да получат достъп до тези блага. В социалната реалност даже на богатите западни страни бедността е задължителен елемент ( т.н. "структурна бедност") и служи за важен факотр за консолидацията на гражданското общество.

След 1917 г. западната идеология, уплашена от световната революция на бедняците, се придвижи към идеите и практиката на социалдемокрацията. Бедността, особенно крайната, започна да се разглежда като нежелателно, неизгодно социално явление. Западът преживя период на "смекчаване на нравите", "пристъп на хуманизъм", ограничаването на бедността започна да се разглежда като важно условия за излизане то тежките кризи. По този проблем много говореше президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт. В програмата за следвоенно възстановяване на ФРГ Лудвиг Ерхард изхождаше от постановката, че бедността е сред най-важните причини, заставящи духът на човека да затъне в дребните, всекидневните материални грижи. Следвайки горната логика, може да се твърди, че в хода на реформите в Русия и Украйна се случи не провал, не социален срив, а запланирано изменение на обществената структура. Самата програма на реформите не предполагаше механизми, предотвратяващи обедняването на населението.

Строго погледнато бедноста не може да се преодолее. Тя ще съществува винаги и навсякъде. Нито едно общество, даже свърхбогато, не може да мине без съществуването на този феномен. Бедността съществуваше и в съветското време, на тя беше в скрита форма и не се набиваше на очи. Сторублевата заплата, получавана от повечето хора, правеше всички равни в бедността. А когато всички са бедни, никой не е беден, защото липсва обект за сравнение.

Първото изследване на бюджета и бита на работническите семейства в руската държава е проведено по инициатива на академик С.Г. Струмилин през май -юни 1918 г. в Петербург, а след това е обхванало още 40 града. Получени били важни резултати, а през 1920 - 1922 г., по вече установената методика, изследването е било проведено и в още редица региони на страната. През 1918 г. са били направени и първите опити да се пресметне екзистенцминимум, на осоновата на който да се определи задължително равнище на минимална работна заплата. Провеждали се и изследвания за начнообоснованите физиологични норми и за фактическото потребление. През декември 1922 г. било направено всесъюзно изследване на месечните бюджети на работници и служещи. От 1923 до 1928 г. такива изследвания се правели всяка година през месец ноември.

Това бил голям проект, в чийто ход се натрупали много данни и методически опит. В голяма степен, благодарение на рационално разработена програма, съветската власт по времето на НЕП (Нова икономическа политика) буквално изменила структурата на обществото, като ликвидирала явлението "бедняк". Това довело до рязко увеличение на продължителността на живота, до снижаването на детската смъртност, до изкореняване на масовите социални болести.

Нивото на престъпността, увеличило се през периода 1914-1918 г. два пъти, в началото на 20-те години се намалило четири пъти. Ако в 1922 г., коефициентът на съдимост в РСФСР представлявал 2508 на 100 000 жители, то през 1927 г. той се понижил до 1080. Намалял броят на психическите заболявания, което се потвърждава от съкращаването на леглата в психиатричните болници с 31 на сто в сравнение с 1913 година. Годините на НЕП представляват удивителна картина на рязко подобряване на системата за медицинското обслужване и здравето на населението.

Много изследователи отбелязват факта, че програмата за преодоляване на бедността и присъщите й социални язви през 20-те години на миналия век е довела до възникването на онзи антропологичен оптимизъм, който е предопредил успеха на индустриализацията, масовия стремеж към образование, победата във Великата отчествена война и бързото възстановяване на страната след нея. Съветската власт тогава не е разполагала с крупни материални ресурси, но успехът е бил постигнат благодарение на всеобщото участие на населението в програмата, на яснотата и фундаменталността на поставените цели и критерии, съзвучни с културните традиции на населението и способността да се организира осъществяването на такива крупни мероприятиия. 

Ккъм средната класа в Русия може да се отнесе около 33 на сто от населението. Но същевременно диференциацията между областните центрове и селските райони е доста значителна. През 1998 г. под установената от руското правителство черта на бедността (около 80 долара на месец) са живеели приблизително 40 на сто от населението. Заедно с това съществува и международна черта на бедността - 1 долар на ден по паритет на покупателната способност в съпоставими цени от 1985 година. По този критерий под чертата на бедността в Русия живеят около 19 на сто от хората. Следвайки същата логика, може да се предположи, че делът на богатото население е около 27 на сто, но тази част от картината е скрита от статистиката.

Когато става дума за средната класа. Действително палтирата от мнения по този въпрос е достатъчно богата. Има гледна точка, според която средна класа в Русия и Украйна няма. Друго твърдение се основава на това, че например в средата на 90-те години е започнало зараждане на средната класа, която обаче е "загинала" по време на августовската икономическа криза през 1998 година. Но все пак, по този въпрос може да се формулира следнота аксиома: "Средна класа не може да се появи за часове, нито може и да изчезне за един такъв кратък момент".

Много социолози предлагат към средната клса да се отнасят членове на обществото по признаците социално-професионален статус и равнище, по устойчиво присъствие на пазара на труда, както и дребните собственици. Някои учени икономисти свързват със средната класа равнището на доходите, други отбелязват, че принадлежността към средната класа не е свързана само с доходите, но и по-общо с материалното и имущественото състояние. В последно време много социолози започнаха да определят принадлежността към средната класа като самоидентификация на индивида.

Но всички тези изброени критерии са пригодни главано и основно за страни с развита пазарна икономика. Където високото равнище на образование осигурява достъп до високоплатена и престижна работа и което в крайна сметка позволява да се заеме достойно място в обществото. Именно поради това в развитите страни към средната класа се отнася 70-80 на сто от населението. На този фон данните за нашите страни изглеждат доста скромни. Но все пак, ни се иска да отбележим някои интересни факти. Не повече от една трета от домакинствата, отговарящи на критериите за средната класа, имат удовлетворително материално положение.

Това означава, че не повече от една трета от хората с висше образование са научили да печелят, т.е. станали са конкурентни специалисти на пазара на труда. През 1991 г. се разпадна Съветският съюз, а последвалите го реформи положиха началото на подоходната диференциация и появата на бедност в големи мащаби във всички държави от постсъветстото пространство. В тези страни започна борба с бедността, подобна на тази която се води в останалия свят. Особено активна е тя, когато бедността започва да представлява непосредствена политическа или икономическа опасност.

Например в Украйна, за реализация на инициативата на ООН за "Хилядолетие на развитието и борбата с бедността" бе утърдена с Указ на президента (от 15.08.2001 г.) държавна стратегия за преодоляване на бедността, предвиждаща мониторинг на това явлвение на регионално и държавно равнище. Това наблюдение на основата на извадково изследване на условията за живот на домакинствата обхвана само 10 хиляди домакинства, т.е. 0,05 на сто от техния брой в Украйна. Възниква въпросът: колко процента от тези 0,05 изслредвани семейства могат да се отнесат например към най-богатите или най-бедните слоеве на населението? И ще попаднат ли такива домакинства въобще в извадката? Изхождайки от преките оценки за бедността се смята, че в Украйна около една четвърт от населението се отнася към тази категория. В същото време, по данни на официалната статистика, делът на хората с равнище на общите разходи по-ниско от екзистенминимума в 2000 г. представлява 84,9 на сто, през 2003 г. - 83,4 на сто, а през 2004 г. - 73,8 на сто.

По каквито и методи да оценяваме размера на бедността в съвременна Русия, този проблем засяга десетки милиони граждани на страната. Академик Н.М. Ришевска отбелязва, че разривът между средните доходи на най-богатите и най-бедните 10 процента от населението по отношение на заплатата е 30-40 пъти, а ако се добави и т.н. скрита заплата разликата достига 70-80 пъти. По осреднени показатели за неравенството Русия, която при съветската власт винаги заемаше последнвите места в света (а по равенството - първите), сега решително изпревари индустриално развитите капиталистически страни и може да се сравни с относително бедните и социално диференцирани държави от Латинска Америка.

Навсякъде по света съществуват традиционни бедни групи от населението - безработни, бежанци, емигранти и т.н. На тях се оказва целенасочена помощ в рамките на специални програми, отработени от десетилетия. В Русия и Украйна проблемът с подпомагането на бедните придобива допълнителен драматизъм в сравнение с развитите страни. Защото бедността при нас е продукт от социална катастрофа, срив, които характеризират рязко небалансирания преходен процес. В Русия и в Украйна съществува и някакъв специфичен феномен - работещи бедни.

Във всички нормално развиващи се държави наличието на работа не винаги е гаранция за процъфтяване и високи доходи, но винаги спасява от нищетата. В нашите страни, даже и да работиш, пак може да се намираш в зоната на бедността. Достатъчно е да споменем, че средната рабона заплата в Русия през 2004 г. е 120 долара, а в Украйна - 111,3 долара.
Ако във всички страни с развита пазарна икономика се разширява пазарът на труда по пътя на създаването на допълнителни работни места, преди всичко в сферата на услугите, в това число и за сметка на развитето на малкия бизнес, то в Русия и Украйна това не се случва. Всичко това усложнява борбата с бедността, а по оценката на специалистите мащабите на руската и украинската бедност се колебаят в рамките на 70 на сто от населението. Бедността е сложна система от процеси, водещи до дълбоко преустройство на материалната и духовната култура - при това на цялото общество, а не само на тази част от него, която е засегната от проблема. Ако състоянието на бедност продължи достатъчно дълго, то развива и възпроизвежда устойчив социален тип и житейски образ на бедняка. Бедността е капан, тя е система от порочни кръгове, от които е трудно да се измъкнеш.

Да структурираме проблема на основата на прости и почти очевидни твърдения. Преди всичко са важни не толкова параметрите на явлението, колкото неговият генезис, възникване и динамика. И Западът и "третият свят" притежават, макар и различни, но отдавна установили се типове бедност, те са ги интегрирали в социалната система. И напълно могат да държат под контрол протичащите в тази система равновесни и станционарни процеси. Те успяват, например, точно да регулират мащабите на бедността чрез отработените механизми на социалните помощи, т.е. на държавната политика в тази област.
Втората особеност на природата на бедността в страните от бившия Съветски съюз е фактът, че тя, създадена посредством нанасянето на редица мълниеносни удари върху обществото, след това започна да се възпроизвежда и задълбочава в резултат от масивни, силно инерционни, но ускоряващи се процеси. Ще посочим някои от тях:

Първо, ликвидацията на работни места вследствие от парализата на промишленото и селскостопанското производство, липсата на система за приемственост на кадрите, разпродажбата, физическото и моралното износване на производствената база. В резултат на това се получи рязко обедняване не само на масатата от безработни или полубезработни, но и на тези, които имаха работни места в състояние на качествен регрес. По мащабите на своето влияние върху благосъстоянието на населението този процес бе несъизмерим с оказваната "социална помощ".

Второ, деградация и даже разрушаване на жилищния фонд и инфраструктурата на страната. Работата не е само в нтова, че оставената без грижи система изисква все повече и повече разходи за подръжка, които се прехвърлят върху плещите на населението. Самият живот в домове, които пред очите се превръщат в развалини създават в съзнанието на хората синдром на бедност, която след това се превръща и в реална бедност. Към това може да се добави, че например в Украйна само през 1999 - 2003 г. тарифите за заплащане на електроенергията, газа , тополоенергията и водата нараснаха 1,5 пъти, а цените на транспортните услуги се увеличиха почти с 40 на сто. Рязкото влошаване и поскъпване на транспортното обслужване не дава възможност на хората да подобряват своето положение за сметка на по-голяма мобилност.

Трето, намаляване на трудовата и житейската мотивация, снижаване на квалификацията на работницитге. Това не само рязко съкращава възможността професонално израстване и увеличаване на доходите, но и създава среда, в която бедността се възприема като нормално състояние. Силно се съкрати достъпът на на селските деца до средното специално и висшето образование - селската младеж зачерта този път на развитие от своите житейски планове. По този начин основният недостатък на приватизацията е, че не стана
реално преструктуриране на икономиката, не беше създадена реално класата от свободни собственици, а се получи рязко разслоение на много богати (малко на брой) и бедни (преобладаващото мнозинство).

Разбира се, по силите на държавата е да измени нещата и в сферта на собствеността, и по отношение разпределението на доходите, и по структурата на цените. Но това означава кардинално да се измени курсът на реформи, принципно да се откажем от псевдолибералната доктрина активно да се влияе върху процесите в икономиката и реално да станем социално-ориентирани държави. В някои отношения социалното положение в нашите страни е по-лошо, отколкото си го представят западните експерти и социолози, мислещи в понятията и категориите на западните методологии. Навярно това положение е не просто по-лошо, а се намира в съвсем друго измерение. Негативните социални резултати от реформите се измерват от експертите в обичайните индикатори. Но състоянието на проблемите в нашите страни отива към критична точка, когато тези индикатори стават неадекватни.

Опитайте се да назовете поне една книга на руски или украински език, където ясно и кратко да са изложени съвременните научни предстви за бедността. Такива книги не се намират, няма даже и превод на знаменитата книга на А.Сен "Политикономия на глада", която бе удостоена с Нобелова премия по икономика. Чуждестранният опит не ни дава непосредствени указания и рецепти, но много от вече отработената методология има общо значение, а ние към това знание почти не сме се докоснали. Възможно е и у нас да има знаещи специалисти, но тяхното влияние върху мисленето на властта, елита и по-широките кръгове на интелигенцията не се чувства.

За рационално представяне на проблема е важен и този факт, че бедността е болест на обществото. А болестта трябва да се лекува, тя не се прекратява просто така, от някакво подобряване на състоянието на болния, което разбира се е също важно. Още по-важно е, че бедността е болест мнгообразна и много динамична. В нейното развитие място имат прагови явления, критични точки и качествени преходи. В нашите страни обедня болшинството от гражданите, така че те се разбират едни друг. У тях още са съхранени общата образователна и културна основа, един и същият начин на мислене, един и същ език на думите и образите. Преобладаващото мнозинство от бедните все имат жилище, а в него светлина, водопровод, отопление, книги на лавицата. Всичко това държи човека на някакво високо социално равнище. Академик Виктор Ивантер от Института за народостопанско прогнозиране към Руската академия на науките отбелязва, че в условията на Русия бедността е главна бариера пред икономическия растеж

От една страна, при такова положение, процъфтяването на икономиката се сблъсква със стеснения вътрешен пазар, което не позволява да се правят дългосрочни капиталови инвестиции. От друга страна, ниското заплащане води до малкопродуктивен, нискокачествен труд, което също е спирачка за развитието на икономиката. Според нас, аналогична е ситуацията и в Украйна. Вицепрезидентът на Руската академия на науките, академик Александър Некипелов обръща внимание и на друг парадокс.

Правителството практически нищо не прави за стимулиране на икономиката, а формалните статистически показатели си остават добри. Либералните икономисти виждат в това доказателсдтво за своята правота - колкото по-малко вмешателство от страна на държавата, толкова е по-добре за стопанството. Ако още се съкратят данъците, казват те, то повече ресурси ще останат в разпореждане на частния сектор и механизмът на пазарната икномика най-накрая ще се задейства.

Феноменът бедност в Русия и Украйна има едни и същи корени. Преди всичко
тези страни са най-диначмично развиващите се държави от бившия Съветски съюз с еднакво сложили се исторически условия. И в Русия и в Украйна има голям интелектуален потенциал, високо равнище на квалификацията на работниците, еднакъв манталитет и инерционност на мисленето. Разбира се има и някои различия. Например Русия е по-еднородна в политическите си пристрастия, докато в Украйна има определена поляризация между областите, с различна предприечмаческа активност на населението.

За преодоляването на бедността е необходимо да се разработи правителствена програма, в чиято основа да залегнат всички жизненопределящи системи. За това е необходимо преди всичко да се възстанови рационалното съзнание и мислене, да се мобилизират материално-техническите и трудовите ресурси. Да се провежда своевременен и надежден мониторинг върху бедността на държавно и регионално равнище, да се оценява ефективността на разработените в програмата мероприятия. Смятаме, че решението на проблема бедност в Русия и Украйна е възможно с обединените усилия на социолози, икономисти, психолози и юристи, на бизнеса и с подръжката на всички държавни институции: президент, правителство, законодателна власт.