„Реките изчезват", предупреждава от първата си страница „Стандарт"
Страшна суша е на път да удари България. Малките реки изчезнаха, а големите са заприличали на вади. По Дунав не пътува нито един кораб, а 64 са заклещени в плитчините. Септември изненада с рекордни жеги, а в повечето райони не е падал дъжд от месеци.

Вече пресъхнаха Струма при Перник, Осъм при Троян, Пиринска Бистрица и Ропотамо. Най-драматично е положението в градовете и селата, които разчитат на вода от сондажи. Очаква се всеки момент кметовете да забранят поливането на градините. В много райони изглежда неизбежен и водният режим. В Благоевград вече предупредиха, че ако до дни не завали, чешмите ще текат само в определени часове.
Още от статията на „Стандарт"

„БНБ отчете рекорден срив на инвестициите", обобщава от първата си страница „Сега"
Драстичен спад на преките инвестиции в страната отчете БНБ вчера. През първите седем месеца на 2011 г. те са били 183.8 млн. лв. За същия период на миналата година те са били 776 млн. лева. Ситуацията е още по-драматична спрямо същия период на 2009 г., когато преките инвестиции са били над 1.8 млрд. евро.

По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за периода януари-юли са 66.6 млн. лв. при 118 млн. лв. за същия период на миналата година. Най-сериозно е изтичането на капитали към дружества в Германия, Великобритания и Япония. Най-много капитали у нас пък идват от Холандия, Кипър и Русия.

Експертите обясняват негативната тенденция с ефектите от кризата - несигурността в еврозоната и ЕС като цяло, неясните сигнали на правителството, влошаването на публичните финанси, плащания по вътрешнофирмени кредити. Данните за пореден път показват, че сметките на финансовия министър Симеон Дянков отново може да се окажат грешни, защото поне към днешна дата България е доста далеч от 3% ръст на икономиката. "Може и да постигнем заложените цели в бюджета и да отбележим ръст, но това ще бъде само заради износа и заради международните цени, които се повишават. Само че това не оправя проблема с инвестициите и притока на чужди капитали, които ще продължават да ни заобикалят, докато не започнем да разкриваме нови работни места", коментира Божидар Данев от БСК. По думите му драстичният срив в преките инвестиции ще доведе до още по-големи проблеми на пазара на труда, а оттам и до още по-свито потребление.
Още от статията на „Сега"

„Бизнесът предупреди за рязко вдигане на цените заради новите водни такси", четем от първата страница на „Класа"
Въведената нова тарифа за водоползване и водовземане оскъпява промишленото водоснабдяване от повърхностни води близо три пъти - с 275 процента, а снабдяването от подземни източници поскъпва 700 пъти, сочат данните на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). По информация на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки завишената такса ще увеличава разходите на компаниите 150 пъти до 0,75 лв. за куб. м.

Изменението на цените за водовземане ще повиши цената на балансиращите мощности в енергетиката и това ще се отрази директно на цената на електроенергийния микс, предупредиха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Водата е възлов елемент в процесите на производство на електроенергия. На една 1000MW турбина в АЕЦ „Козлодуй" й трябват приблизително 170 000 м3 вода на час, и то при оптимален режим на работа. Три пъти по-високите разходи за вода за охлаждане от началото на 2012 г. ще бъдат прехвърлени от производителите на електроенергия директно към крайните потребители и индустрията.

Според експертите новите ставки ще доведат до по-ниски приходи за държавната хазна от тези такси. Причината е, че производителите ще бъдат принудени или да използват питейна вода за охлаждане, или да променят по друг начин охладителните си системи в зависимост от спецификата на производството си.

Проверка на бизнеса показва, че някои такси като например тези за охлаждане, за промишлени цели и за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване се покачват в размер, превишаващ многократно индекса на инфлация. Таксата за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване например се увеличава 150 пъти.
Още от статията на „Класа"

„Мафията удари и чужденците - крадат им фирми и къщи", разкрива „24 часа"
Очертава се нов хит в измамите с имоти. Този път на мушката на мафията попаднали чужденци, купили у нас апартаменти, къщи, парцели или офиси. Това разкри пред "24 часа" инспектор Наталия Петрова от отдел "Икономическа полиция" в Главна дирекция "Криминална полиция".

Жертви на имотната мафия у нас станали англичани, италианци, ирландци и испанци. Те загубили имоти по Черноморието, в планинските ни курорти и в София.

Преди да влезем в ЕС, по нашето законодателство чужденците можеха да купят недвижим имот у нас само ако регистрират фирма.

"Те не развиват търговска дейност. А собствениците на дружествата си стоят предимно в чужбина. Внасят си нулеви годишни финансови отчети. Тогава попадат в полезрението на измамниците, които виждат, че даден имот, офис или апартамент не се обитава. А в Търговския регистър, до който всеки има достъп, се намират сканирани документи, подписи и лични данни на собственици, управители и съдружници в тези фирми", разказа инспектор Петрова.

Измамниците сканират подписите на собствениците на фирмите и ги пренасят на фалшиви документи. После вкарват нов "управител" с разпоредителни права да продава активите на фирмата. И той решава бързо да ги продаде.

Другият вариант е да се вкара във фирмата нов "съдружник" с фалшив договор за подажба на дружествени дялове. Съдружникът вече може да взема решение за фирмата поотделно. Документите се вкарват в Търговския регистър с новите управители и съдружници.

Следва скоростна продажба на имотите на фирмата, без истинските им собственици да подозират това. "Случвало се е да минат няколко години, преди да разберат, че вече нямат имоти", казва инспектор Наталия Петрова.
Още от статията на „24 часа"

"Правят си политика на гърба на Плевнелиев", четем от първата страница на „Монитор"
Сини и червени политици забъркват Росен Плевнелиев в измислени скандали и си правят политика на негов гръб, възползвайки се от добрината му. Такава констатация направи в ефира на ТВ7 премиерът Бойко Борисов във връзка с атаките, на които беше подложен кандидатът за президент на ГЕРБ през последните дни.

След изнесената информация, че общински съветници в София са искали безуспешно през 2007 г. подкуп за право на строеж в Бизнес парка от Плевнелиев, социалистите побързаха да го обвинят, че не е сезирал компетентните органи за това, а впоследствие и сините започнаха да им пригласят. Министър-председателят предположи, че думите на МВР шефа Цветан Цветанов за подкупа са извадени от контекста и сглобени.

Всеки коментар по тази тема означава да се вкарам в играта на БСП. Не искам да им влизам в темата, отсече Борисов и призова претендентът на ГЕРБ за държавен глава да не бъде забъркван в измислени скандали.

Премиерът поясни пред bTV, Нова тв и ТВ7, че никой не е искал рушвет от бившия строителен министър директно, а това е ставало чрез намеци. Плевнелиев ми каза това, което е казал през 2007 г. в интервю, а именно, че са му правени подобни намеци на такава тема, уточни Борисов. В общината по това време имало стотици подобни сигнали, всичките от които в качеството си на кмет по това време лидерът на ГЕРБ дал на прокуратурата. Като бях кмет, като се започна от "Общински имоти", "Екоравновесие", всичките тези фирми бяха дадени на прокуратурата.

Разликата между мен и Плевнелиев е, че аз съм полицай. Направихме с прокуратурата всички необходими действия, а за този случай не сме, защото няма как да дадеш данни, ако някой чрез адвокати, чрез близки е намекнал, че би могъл да оправи сделката, разясни казуса министър-председателят.
Още от статията на „Монитор"

„Фирми пестят 40 млн. от такси", пише „Стандарт"
40 млн. лв. ще спести бизнесът от банкови такси при плащане на осигуровки към държавната хазна. Значително да се съкрати броят на банковите сметки и кодовете за вид плащане на осигуровки са се договорили шефовете на НАП Красимир Стефанов и на НОИ Бисер Петков. Разходите на фирмите за банкови такси в момента възлизат на около 100 млн. лв. годишно. Това коментира пред "Стандарт" Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Сега се иска отделно платежно нареждане за вноските на фирмите за техните работници във всеки осигурителен фонд - за пенсия, майчинство, безработица, трудова злополука и здравната каса. А за всяко платежно нареждан банките събират такси от 2-6 лв. Броят на платежните нареждания максимално ще бъде намален, научи "Стандарт". Бизнесът иска всички осигуровки да се плащат с едно платежно нареждане. От НАП и НОИ обсъждат и опростяване на осигурителните декларации.

Двете институции са обсъдили и взаимодействието при изготвянето на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Още от статията на „Стандарт"

"Държавата ще плаща на "ЛУКойл", за да й съхранява гориво за самолети", съобщава „Сега"
Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е готова да плаща на "ЛУКойл Нефтохим", за да й съхранява над 3500 т самолетно гориво, личи от справка в регистъра за обществените поръчки. Ведомството ще плати за услугата съхранение, като ще си закупи от рафинерията отделно и гориво, но цената още не е ясна.

"Авиационните горива се съхраняват в специални съдови вместимости, каквито агенцията няма изградени към момента поради забава в изпълнението на капиталовата програма за реконструкция на съществуващите вместимости", посочиха оттам. Агенцията е избрала процедура на договаряне с покана, защото в страната има само три склада, в които може да бъде съхраняван керосин от типа JET 1. "В регистъра са вписани складове за съхранение на реактивно гориво на три дружества - "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България" и "Сакса". Независимо от това покана е изпратена само до "Лукойл Нефтохим Бургас", тъй като оперативната вместимост на регистрираните складовете на останалите дружества не е достатъчна.
Още от статията на „Сега"

"Работодатели и синдикати искат нов закон за управление на отпадъците", съобщава „Класа"
Във възможно най-кратък срок до 25 септември да се учреди работна група към МОСВ, която да изготви нов проект на Закон за управление на отпадъците. В нея да участват експерти от Министерството на икономиката, на регионалното развитие, както и представители на неправителствените организации, предлагат 9 неправителствени организации на бизнеса и национално представените синдикати. Късно вечерта в сряда те подписаха общо становище за това, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК).

Освен БСК, документа подкрепят и Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация по рециклиране, Гражданска инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали, Българска браншова камара «Феникс ресурс»,Конфедерация на независимите синдикати в България, Конфедерация на труда „Подкрепа" Синдикална федерация «Металици» към КНСБ, Национална федерация «Металургия» към КТ «Подкрепа».

В този си вид законопроектът не решава, а изостря натрупаните проблеми в управлението на масово разпространените, опасни, промишлени и битови отпадъци, метален скрап и други. Не е направена предварителна оценка на въздействието на законопроекта върху бюджета и заинтересованите страни, което ще доведе до сериозни проблеми и в частния бизнес, коментираха от БСК. Основните проблеми, които се визират в становището, са разрешението площадките за скрап да се намират в общини с приети Общи устройствени планове. Такива имат само 30 % от общините в България, уточняват от организациите. Изискването изкупуването на отпадъци от черни и цветни метали да се извършва с документ за произход пък ще доведе до липса на суровина. Според Политими Паунова, изпълнителен директор на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), не повече от 5 до 10 % от обработваните метали в металургичната индустрия се счита, че са придобити в резултат на посегателство.
Още от статията на „Класа"

„По 1091 лв. европари, за да живеем по-добре", изчисли „24 часа"
1091 лева и 40 стотинки се падат на всеки българин от еврофондовете до 2013 г., за да се вдигне качеството на живот у нас. За първи път правителството изчисли какви са нужните средства по региони, за да се изпълни националната програма за развитие.

Необходимите 9 млрд. лв. инвестиции ще бъдат набавени от еврофондовете и националния бюджет, се твърди в актуализирания вариант на стратегията за регионално развитие до 2015 г. Той бе пуснат вчера за обществено обсъждане от МРРБ.

Най-много инвестиции ще бъдат хвърлени в Югозападния район на страната, който включва областите София, Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил. Тази част от страната ще получи близо 2,5 млрд. лв., а на жител ще се падат 1092,90 лв. В региона е и най-високият БВП, измерен през покупателната способност - 73% спрямо средното за ЕС.

Най-малко пари пък са предвидени за регион Северозападен. За Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен ще отидат 966,5 млн. лв., или по 1089,80 на жител. В същото време коефициентът на БВП през покупателната способност тук е 28% спрямо ЕС-27. На останалите четири района този показател варира от 30 до 37 на сто при 43% средно за страната.
Още от статията на „24 часа"

"Рекорден излишък в текущата сметка", пише „Монитор"
През юли текущата ни сметка е била на плюс с 641,7 млн. евро. През същия месец на миналата година излишъкът е бил 532,6 млн. евро, показват данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс на България.

Положителното салдо по текуща сметка, отчетено през юли, е рекорд за последните 14 години, показват изчисления на Investor.bg. От 1998 г. насам текущата ни сметка или е била на минус, или е отчитала по-скромни излишъци. Този показател отразява баланса на плащания между България и останалия свят по стоки и услуги, доход и текущи трансфери.

Една от причините за високия излишък по текуща сметка през юли 2011 г. е положителният баланс от международен туризъм в размер на 497,8 млн. евро, показват данните на БНБ. За същия месец на миналата година балансът по международен туризъм пак е бил положителен, но от 486,4 млн. евро. Това означава, че на годишна база има ръст от 2,3% или увеличение с 11,2 млн. евро.

Търговският баланс и текущите трансфери също влияят на текущата сметка. Например само за юли търговският баланс на България е на плюс с 50,7 млн. евро. През същия месец на миналата година е имало дефицит от 66,7 млн. евро. Приходите от текущи трансфери през юли тази година са нетно 120,8 млн. евро спрямо 149 млн. евро за същия период на миналата година.

През първите седем месеца на годината текущата ни сметка също е положителна в размер на 885,8 млн. евро. За сравнение през същия период на миналата година е имало дефицит от 390,8 млн. евро.

Търговският дефицит на България също се подобрява значително. Към юли той е отрицателен в размер на 590,5 млн. евро. През първите седем месеца на 2010 г. обаче търговското салдо е било с дефицит от 1,589 млрд. евро.
Още от статията на „Монитор"

"Хемус" може да не е магистрала след Велико Търново", информира „Труд"
"Анализи на трафика ще покажат дали на места ще трябва да бъде построен четирилентов път, а не магистрала." Това каза за магистрала "Хемус" министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова след заседанието на кабинета в сряда. Тя уточни, че до Велико Търново "имаме данни към момента, че ще бъде магистрала. Има достатъчен трафик към Русе и Дунав мост, но оттам нататък до Варна ще се направи преценка и може да се изгради скоростен път".

Павлова каза, че Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" и агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не са конкуренти. Създаването на компанията цели тя да се занимава с големи стратегически проекти, а ако се докаже, ще се занимава с големи проекти не само в пътния сектор.
Още от статията на „Труд"