От дълго време Европейският съюз се опитва да постигне доход, независим от вноските на страните членки. Изпълнението на този план обаче тепърва започва. Европейската общност ще изгради свои собствени приходи въз основа на търговията с вредни емисии и ще въведе данък върху въглеродния отпечатък. Определено Брюксел ще спечели от всичко това, но има и един голям губещ и това е Полша, разбираме от нов доклад.
Още в самото начало бюджетът на Полша може да загуби около €1, 62 милиарда, в зависимост от цените на емисиите. Защото ЕС ще принуди своите членове да повишат данъците върху печалбите на международните корпорации.
Варшавският институт за предприемачество изготви доклад, озаглавен "Данъчната революция в Европейския съюз. Потенциални ефекти от въвеждането на данъци на ЕС". В него се описват новите данъци. Очаква се те да донесат на Брюксел до €17 милиарда годишно между 2026 г. и 2030 г. Това е 30 на то от ETS за Брюксел.
От 2027 година ЕС ще събира:
- 30 процента от печалбите на системата за търговия с въглеродни емисии (ETS). Досега тези пари отиваха в бюджетите на страните членки.
Ефект върху Полша: За бюджета на Полша прехвърлянето на 30 процента от печалбите от търговията с емисии към Европейския съюз означава, че всяка година националният бюджет ще бъде лишен от суми от порядъка на 7,33 милиарда PLN годишно с EUA (Европейски съюз Надбавка) на 80 евро на тон и 14,1 милиарда PLN годишно с EUA на 150 евро за тон.
- Механизмът за коригиране на въглеродните граници - CBAM. 75 процента за Брюксел. CBAM ще бъде въведен след преходен период, изтичащ в края на 2025 г. Бюджетът на ЕС ще получи 75 процента от приходите от този данък.
Ефектът върху Полша: полският бюджет ще получи част от приходите от новата такса, но в момента е невъзможно да се изчисли тази сума. В същото време - както при всеки данък, който повишава цената на вноса - неизбежно е CBAM да увеличи цените както за индустрията вносител, така и за крайните потребители. Освен това CBAM мотивира компаниите да преместват производството си на места, където административната и фискалната тежест е по-малка, отколкото в рамките на ЕС.
Източник: iStock
- Минимален данък върху корпорациите. На свой ред в края на 2024 г. и началото на 2025 г. също трябва да бъде въведен механизъм по стълб 2, изискващ, наред с други неща, големите мултинационални групи да плащат изравнителен данък, така че ефективната данъчна ставка на групата в дадена страна да не е по-ниска от 15 процента .
Ефект върху Полша: Сложният корпоративен данък ще изисква държавите-членки да прилагат сложни фискални инструменти, а предприятията да отговарят на сложни правни и счетоводни изисквания. В резултат на прилагането на Стълб 2 страните от ЕС, които са привличали инвестиции чрез по-ниски данъчни ставки, може да загубят своята привлекателност, а страните, които досега са се характеризирали със сложна данъчна система (като Полша), ще изпаднат в още по-голяма икономическа стагнация.
- Цифровият данък е най-малко сигурният от новите данъци. Все още не е официално съгласувано. По него обаче се работи от няколко години на ниво Европейски съюз. Законодателите на ЕС искат да създадат справедлива, ефективна данъчна система, за да насърчат икономическия растеж и конкурентоспособността в Европейския съюз.
Ефект върху Полша: Въвеждането на дигитален данък може да доведе до ответни действия от страни, където са базирани най-големите цифрови корпорации, което може да се отрази негативно на вътрешния пазар на Полша. Съществува също така риск цифровите компании да бъдат подложени на двойно данъчно облагане, което обезсърчава потенциалните инвеститори да натрупват капитал в технологичния сектор в Полша.
Новите разпоредби означават повишени разходи за публичната администрация и фискална тежест за компаниите, което може да увеличи оперативните разходи. Компаниите могат да прехвърлят данъчните разходи върху потребителите, което може да доведе до по-високи цени за цифрови услуги и продукти. И цифровият данък, и Стълб 2 удариха страни, които днес все още могат да укрепят позицията си чрез атрактивно данъчно облагане.
Варшавският институт за предприемачество препоръчва преглед на текущата фискална политика на ЕС и нейната посока. Докладът на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС посочва нейната свръхрегулация. Въвеждането на нови сложни фискални инструменти ще го увеличи.