След решение на Европейския парламент, от 18 юли тази година в сила влезе регламентът за екопроектиране на устойчиви продукти (ESPR). Той определя изискванията за проектиране за конкретни видове продукти с цел подобряване тяхната кръгова употреба, дълготрайност на мебелите, модернизация, преработване, поправка, енергийна и ресурсна ефективност, рециклиране на материали, въглероден и екологичен отпечатък. Така, по нареждане на Брюксел, мебелите у нас вече ще се произвеждат с цифров паспорт.
Какво означава това за бизнеса и за българските производители? За да отговорят на този въпрос представителите на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) и на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) организираха специално събитие в София, на което присъстваха представители на мебелната индустрия, политици и експерти.
Международната конференция "Кръгова икономика и екодизайн в мебелната индустрия - предизвикателства и възможности", която се проведе в София Балкан палас е първата по рода си, но със сигурност няма да е последната, предвид предизвикателствата, пред които са изправени българските производители на мебели, се коментираше на събитието.
Мебелните компании у нас инвестират десетки милиони в производство и модернизация и разкирват стотици работни места
"През последните три години няколко фирми от мебелната индустрия са били сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите. Трите компании от бранша са направили инвестиции от 45 милиона лева и са разкрили над 150 работни места, отбеляза той. Той обяви, че до края на годината и през следващата предстои да бъдат отворени няколко процедури с общ бюджет около 350 млн. лв. по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", коментира заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов.
Представителите на Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC) - организация, представляваща и защитаваща интересите на бранша в Европа, подчертаха, че ще съдействат за това правилата на ЕС да станат приемливи за всички компании - микро, малки, средни и големи предприятия. Това ще гарантира, че конкуренцията с мебели, произведени извън Евросъюза, ще бъде равнопоставена.
"Кръгова икономика". Какво точно предстои за бизнеса?
През следващите 4 г. предстои ЕС да определни единни правила за проектиране на устойчивите мебели, които трябва да вляза сила най-рано през 2028 г. По време на събитието в София стана ясно, че за мебелният бранш от огромно значение са иновациите и техноологиите, защото ще могат да дадат развитие на фирмите в сектора.
Обсъден в детайл бе влязлият в сила от 18 юли тази година регламент на ЕС, според когото продуктите трябва да са енергийно ефективни, издръжливи, поправими и рециклируеми, наред с още други екологични характеристики. Регламентът за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR) е фокусиран върху повишаване на устойчивостта на продуктите на пазара. Той разширява обхвата на съществуващата Директива за екодизайн, като обхваща почти всички физически стоки и има за цел да подобри кръговостта в икономиката, енергийната ефективност и устойчивостта.
Кръговата икономика може да се разглежда като ключ към екологичната трансформация. Една компания не може обаче сама да постигне сама тези процеси, особено когато става въпрос за микро, малки и средни предприятия, затова е важно да бъдат създавани алианси и да фирмите да работят в общи проекти по веригата на доставки, подчертават експертите.
В момента от изключително значение за българските компании е да насочат усилията си за подготовка и адаптация към зелените политики, към които България е поела конкретни ангажименти за изпълнението им. Защото концепцията за кръгова икономика, при която суровините и материалите се използват максимално много пъти с минимум отпадъци, води до оптимално функциониране на цялата система. Именно това е и основата на новите изисквания на ЕС.
Добра новина за бранша на дървообработвателната промишленост е, че Европейската комисия предлага отлагане на регламента за ЕUDR, който касае обезлесяването, в срок от една година, за да могат институции и компании да се подготвят за предстоящите изисквания.
Тепърва предстои да стане ясно как ще премине адаптацията при българските компании, но едно е сигурно - тя ще води след себе си повече разходи за бизнеса и съответно по-високи цени на продукцията, обясни по време на конференцията проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП.