Характерна особеност на моловете е концентрирането на търговски обекти от различен тип в един търговски център, в една сграда. Често, освен търговски площи, в тях има и офиси на предприятия. Правилното подбиране и разнообразие на магазини е решаващ фактор за успех на мола. Съществува пряка зависимост между концентрацията им в един център и броя на посетителите. Други съществени фактори са: името, което носи молът, броят на функциониращите подобни търговски обекти към момента на официалното откриване в съответния град и времевият период след официалното откриване, в който се предвижда да бъдат открити други. Обект, който бъде открит пръв в града и който съдържа „мол" в името си, в голяма степен бива асоцииран с понятието „мол". Уникалността на името способства за привличане на потребителското внимание и създава определени представи у потребителите по отношение на търговския обект.
Всеки новооткрит търговски център от подобен тип регистрира най-големия брой посещения през първия месец от официалното си откриване, като този брой определя нагласата на населението към новооткрития обект и е пряко свързан с прогнозата за броя посещения през следващите 10 - 12 месеца.
Съществена роля играят още местоположението и възможността за достъп
до обекти от този тип. При планиране изграждането на мола се обръща внимание на капацитета на пътните артерии, които осигуряват достъп до обекта и вероятността от засилен трафик по тях, което съществено би ограничило потенциалния брой посетители. В повечето случаи централната градска част не предлага възможности за добро местоположение, поради натовареността на трафика. Оптималният вариант е обектът да се разположи в близост до центъра на града с достъп до една или две главни пътни артерии. Важен фактор, който оказва влияние върху потребителските нагласи и съответно върху потенциала за успех на конкретния мол, е обезпечеността с паркоместа, чието значение варира през различните сезони.
Проектът за построяването на един мол оказва положителен ефект върху района, където се изгражда и му придава нов облик. Създават се предпоставки за облагородяване на квартала и развитие на инфраструктурата, а притокът на хора помага за развитието на мястото като цяло.
От ключово значение за успеха на мола са правилната комбинация от бизнеси под общия покрив (т.нар. търговски микс), наемните цени и договори. При търговския микс се търси оптимална комбинация между видовете и броя търговски обекти, услуги и развлечения, и между различните ценови сегменти. Целта е да бъдат привлечени максимален брой клиенти и те да останат максимално дълго време, за да похарчат повече пари. Търговският микс трябва да отговаря на изискванията на съвременния пазар, на търсенето на потребителя и да не повтаря модела в други подобни центрове. За да защитава своя авторитет, работата на мола трябва да бъде максимално добре организирана и перфектна в отношенията с потребителите.
Главното предимство на търговските вериги, поместени в мол е, че си подсигуряват добро местоположение, не се занимават с придобиване на терен, с разрешителни и това ги облекчава, като обещава повече клиенти, отколкото в самостоятелен магазин. Има обаче някои особености от оперативна гледна точка. Например при доставката на стоките предприятията се съобразяват с всички други субекти, които са в сградата. По принцип супермаркетите в моловете са с предимство при осъществяване на доставките и приемане на стоките на рампите. Работните процеси в един мол трябва да бъдат управлявани. Това става успешно със софтуерни приложения.
Трафикът в мола се организира така, че да няма по-слаби или по-силни точки. Затова на определени места се слагат т.нар anchors (котви - от англ.) - атрактивни обекти, които да привличат посетители. За да се поддържа относително равномерно движение на клиентите, моловете се строят на максимум три - четири надземни равнища.
При наемите се търси баланс между интересите на собственика и тези на наемателите. Наемните цени в моловете зависят също и от разположението и площта, като са най-високи за т.нар. топ локации на партерното ниво. По традиция най-евтини са за местата-котви. Това са големите площи над 2 000 кв. м., в които се разполагат хипермаркетите, кината, залите за спорт. Наемните цени са близо два пъти по-ниски спрямо тези по престижните търговски улици. По данни на Colliers International (Market Overview Bulgaria Retail second half 2007), за втората половина на 2007 г. месечният наем на магазин в мол варира от 30 до 55 евро/кв. метър. Договорите в моловете са дългосрочни - сключват се за период между пет и десет години.
Моловете са предпочитано място и заради независимостта си от метеорологичните условия. Основната задача пред един мол е да осигури на клиентите си всички удобства при пазаруване, както и чувство за сигурност. За комфорта на клиентите моловете разполагат с достатъчен брой ескалатори и асансьори.
Магазините, които присъстват в един мол, са за мъжка, дамска, детска, младежка и спортна мода, чанти, обувки, бижута и аксесоари, книжарници, цветарски магазини и аптеки. Посетителите могат да се възползват и от различни услуги, тъй като на територията на моловете има банкови и застрахователни офиси, бизнес центрове на мобилните оператори, химическо чистене, туристически агенции, фотостудиа, видеотеки, фитнес, соларни студия, козметични салони, детски кът. Задължителна част от мола са ресторантите, кафенетата и заведенията за бързо хранене. Моловете са място за пазаруване, където предлагането на стоки и услуги е концентрирано. Те са социални центрове, чрез които търговците се целят в свободното време на потребителите. Огромно значение трябва да се отделя на уникалността на предлаганите от мола развлечения, тъй като по-голямата част от потребителите съчетават пазаруването с отмора и забавления като посещаване на кино, заведения, боулинг и т.н.
В наши дни това е един от най-добрите начини потребителите, пазарувайки, да прекарат приятно. Моловете са насочени към делови, модерни, работещи, платежоспособни и отворени към новостите хора, които поради липса на време търсят „всичко в едно" - стоки, развлечения и услуги. Те са новата ниша за инвеститорите в недвижимости.
Можем да направим извода, че предимствата на моловете са комуникативното местоположение; обезпечеността с паркоместа; приятната атмосфера, независеща от метеорологичните условия; чувството на сигурност и удобството при пазаруване.
Освен удобството, което моловете предлагат, събирайки магазини и развлечения под един покрив, те са много добра възможност за развитие на България като стратегически пазар за навлизането на чуждестранни инвеститори, за финансови и данъчни постъпления, за откриване на нови работни места и развитие на пазара.
Мнозинството от предприятията, които отварят магазини в българските молове са част от международни вериги. Ценовите равнища на предлаганите елитни модни марки са високи. Следователно основният недостатък на моловете е, че не са насочени към средния потребителски сегмент.
Тъй като моловете са огромни по площ и сложни като организация пространства, за да изпълняват функциите си успешно са необходими опит и професионализъм в управлението. Инвеститорите на молове са представители на компании с традиции в строителството и мениджмънта на подобни обекти, което осигурява липсата на хаос и гарантира приятната атмосфера в обекта. След изграждането на обекта,
управлението най-често се възлага на специализирана мениджърска организация
По принцип мениджърският екип е съставен от местни хора, защото те разполагат със знания и информация за специфичните особености на съответната страна. Много важен елемент е начинът на живот и манталитетът на потребителите, който е определящ при пазаруването.
Предприятията, които управляват молове, се грижат за 24-часова охрана на целия район на комплекса, както и на паркоместата и гаражите; поддръжка, боядисване, ремонт и почистване на общите части на сградата; поддръжка, обновяване и регулиране на всички алеи за коли, паркоместата и гаражите. Други техни задължения са поддръжка и обновяване на зелените площи, ако има такива; поддръжка на електрическата, на ВиК и канализационната система, както и на всички други инсталации и съоръжения в мола; организиране на събирането и плащането на разходите за вода и ток на общите части; събиране на отпадъци.
При класическия модел за строеж на мол предприемачът създава проекта, поема строителния риск, намира ключовите наематели на търговска площ и осигурява финансирането. Целта на предприемача при търсене и водене на преговори с потенциалните наематели е да се осигури максимална отдаваема площ на първите два етажа на мола, тъй като от тях се генерират 70-80% от приходите от наеми. Първоначалната инвестиция в подобен обект е доста скъпо начинание, тъй като е необходимо закупуването на подходящ парцел. За добър търговски център са нужни поне 20 000 кв. м. Цената на такъв терен може да надхвърли 10 млн. евро. Строителната себестойност на квадратен метър площ при един мол е по-висока от обичайната, заради скъпо струващите проектантски и консултантски услуги плюс специфичните изисквания за довършителните работи. Тя се движи около 800-1 000 евро/кв. метър. Един мол е много повече от недвижим имот - той е бизнес. Затова при калкулирането на продажната му цена себестойността на строителството не е определящият фактор. Важно е колко приходи ще генерира.
Инвеститор, който купува мол, цели да получи максимална възвращаемост при приемливо за него ниво на риск. Продажбата на един търговски център в етап на строеж, на свой ред носи на предприемачите не само добър доход, но и по-голяма сигурност, че ще излязат с добра печалба от проекта, преди пазарът да се е пренаситил. Продажбата на един мол на по-ранен етап от изграждането му е изгодна и за двете страни. Такава сделка позволява на купувача да осигури успешното приключване на проекта, както и частично да влияе върху него и да го променя според своите специфични изисквания. Същевременно по-ранната продажба дава възможност на предприемачите да освободят парични средства и да ги реинвестират в други проекти.
Пазарът в България е много малък и страната следва тенденцията доходността от инвестирането в имоти непрекъснато да пада. Затова някои предприемачи предпочитат да получат по-малък доход, но да построят повече от един мол.
Към момента в столицата са реализирани три търговски центъра от типа мол, един е изграден във Велико Търново и един отвори врати във Варна. Популярността и успехът на реализираните през 2006 г. молове - „City Center Sofia", „Mall of Sofia", "SkyCity Shopping Center" и "Central Mall" - Велико Търново предизвикаха значителен интерес към инвестиции в този сегмент. През 2007 г. на пазара се появи само един нов мол - "Pfohe Mall" във Варна, а някои от по-напредналите проекти следва да се реализират през 2008 година. Общият брой на обявените намерения за молове са над 20, така че може да се очаква отказ от заплануваните проекти, именно заради насищането на пазара, намирането на подходящи терени и крайната им реализация.
„Mall of Sofia" е първият многофункционален търговски и развлекателен комплекс в България. Отвори врати на 9 юни 2006 г. В търговския център са вложени над 60 млн. евро. Идеята за проекта „Mall of Sofia" е на „Cinema City International" и „Aviv Construction and Public Works". „Cinema City International" е ексклузивен оператор на триизмерните кина IMAX за Централна и Югоизточна Европа. Инвестициите на компанията са насочени към търговски и развлекателни центрове и офис сгради. „Aviv Construction and Public Works" е утвърдена в строителството на високотехнологични офиси, обществени сгради, търговски центрове и модерни жилищни квартали.
В средата на 2005 г. финансовият концерн „General Electric" придобива 50% от капитала на „Mall of Sofia", останалите 50% стават собственост на ирландския фонд „Quinlan Private". „GE Commercial Finance Real Estate" е световен лидер по търговски капитал в недвижима собственост. Интересите на „Quinlan Private" се простират в области като финансиране и развиване на недвижима собственост в основните сектори - офиси, търговски площи, хотели, жилищни имоти и паркинги.
Главен изпълнител на „Mall of Sofia" e „Линднер България" - дъщерна компания на едноименния германски строителен гигант. Дружеството разработва и управлява проекта, т.е. дейността му е свързана с анализ и придобиване на строителния терен; детайлно развитие на проектната концепция; анализи разходи/рентабилност; договаряне на архитекти и строителни предприятия; проект мениджмънт и изпълнение „до ключ".
Дизайнът на сградата е дело на „MooreSpeakman International". С богатия си опит в изграждането на търговски центрове, те осигуряват от предварително проучване на терените, проверки и изследвания на парцелите и условията за строителство до консултиране на интериорния дизайн.
За отдаването под наем отговаря „Colliers International", търговска компания в областта на недвижимите имоти. При избора на наематели в мола се държи те да притежават финансова стабилност и да прилагат правилна политика към клиентите си, тъй като посетителите са многобройни.
Рекламата и връзките с обществеността на „Mall of Sofia" са отговорност на „M3 Communications Group Inc." и „New Moment New Ideas Company". Дейността им е свързана с пълната гама услуги в областта на рекламата, маркетинга и връзките с обществеността, управление на събития, бизнес конференции и срещи, прес мониторинг, web услуги. „M3 Communications Group Inc." отговарят за поддръжката и обслужването на сайта на „Mall of Sofia". Банка „ДСК" и компанията „Consultant" финансират изграждането на „Mall of Sofia". Това е първият проект в областта на недвижимите имоти у нас, реализиран чрез проектно финансиране.
На площ от 73 000 кв. м. в „Mall of Sofia" се помещават около 130 търговски обекта: търговска и развлекателна част - 35 000 кв. м.; офиси - 10 000 кв. м.; подземен паркинг - 22 000 кв. м. (приблизително 700 паркоместа), общи части и сервизни помещения - 6 000 кв. м. Молът е една много добра комбинация от магазини на международни и местни търговски марки. В него се намира и единственото в България и първо на Балканите „M-tel IMAX" кино. Освен новата технология за любителите на седмото изкуство има още 12 кинозали. В комплекса има магазини за мъжка, дамска, детска, младежка и спортна мода, чанти, обувки, бижута и аксесоари, книжарница, цветарски магазин, аптека, банкови офиси, бизнес центрове на мобилни оператори, химическо чистене, туристическа агенция, фотостудио, видеотека, детски кът, кафенета, ресторанти и заведения за бързо хранене. Договорите за наем в мола са непрекратяеми, т.е. съдържат клауза, забраняваща анулирането им.
„Mall of Sofia" избира системата "iScala" за управление на финансовите процеси, на маркетинг отношенията с доставчици и клиенти и за отчетност. Системата е изцяло параметризирана, с възможности за настройване към изискванията и практиката на клиентa. "iScala" е разработена модулно, така че да следи всички различни, но взаимосвързани процеси в един търговски обект - финанси и счетоводство, логистика, доставки и маркетинг, връзки с клиенти, доставчици и партньори, управление на договорите и търговските площи на мола. Позволява едновременна работа с 33 валути и над 40 различни езика. Системата покрива групи от предприятия и управлява от едно място неограничен брой работни места.
Едновременно с отварянето на „Mall of Sofia" заработи и „City Center Sofia", който бе изграден от българското строително предприятие „Стройтаун". Изпълнител на корпуса на мола и на някои от елементите на интериора е „Главболгарстрой", а на фасадата - „Симпал груп". Проектирането на интериора на общите части на комплекса, графичният дизайн и рекламата по фасадата са дело на „Креарт". „Equest Balkan Properties" купи мола в края на март 2006 г. за 94 млн. евро. Управлението на мола е поверено на международната компания „Investa Property Solutions", която е специализирана в мениджмънта на търговски центрове и недвижими имоти. "City Center Sofia" е разположен на две подземни и четири надземни равнища върху 18 000 кв. м. с разгърната застроена площ над 44 000 кв. м. В него се помещават 100 търговски обекта - спортни марки, модни вериги за облекла и обувки, бельо и аксесоари, бижута, супермаркет, ресторанти, суши бар, пицария и кафенета, 6 киносалона. Сред услугите, които се предлагат са детски кът, един открит и два закрити охраняеми паркинга, банкови офиси, аптека, оптика, козметични салони, химическо чистене, фото студио.
Наемните цени се движат средно по 27-30 евро/кв. м.
като за партерния етаж равнищата са доста по-високи. Има опция вместо наем да се плаща процент от нетните продажби на търговския обект.
През есента на 2006 г. в столицата отвори врати третият мол „SkyCity Shopping Center" със застроена площ 26 000 кв. м. Инвестициите са около 20 млн. евро. „SkyCity Shopping Center" е българският отговор на мол манията. Изграден е от собствениците на търговска верига „Фантастико" - „Ван Холдинг". На 15 200 кв. м. се помещават 106 магазина и офиси. Търговският център разполага с подземен и надземен паркинг за 320 автомобила с обща площ 10 000 кв. м. „SkyCity" предлага на клиентите богато разнообразие от стоки - дамска и мъжка мода, кожени изделия, парфюмерия и козметика, бижутерии, обзавеждане за дома, битова техника и електроника, книжарница, магазин за цветя; както и множество ателиета в сферата на услугите - фризьорски салон, ключарско ателие, видео клуб, опаковане на подаръци, поправка на бижута, химическо чистене, банков клон, телекомуникации, фото и копирен център, аптека, потребителско финансиране, детски кът с почасово забавление на малките. Развлекателната зона на търговския център е разположена в най-високата част на сградата и включва 16-пистов боулинг център от веригата "Mega Xtreme Bowling", разположен на две равнища, интернет клуб, електронни игри, билярдни маси, дартс, снукърс. Зоната за развлечение работи денонощно, като в извънработното време на търговската зона за удобство на клиентите има отделен директен вход.
„Central Mall" Велико Търново посрещна първите си клиенти на 15 септември 2006 година. Той е разположен на 33 000 кв. м., състоящ се от седем равнища, четири от които търговско-развлекателни и три равнища офис площи. Търговските обекти в комплекса са повече от 60 - магазини за дрехи, бижута, бельо и аксесоари, мебели, супермаркет. Инвестицията е 15 млн. евро, което я превръща в най-мащабното капиталовложение в централната част на Северна България. В мола има представители на трите мобилни оператора, аптека, банка, воден атракцион, три киносалона „Арена", пицария, кафене, фото студио, фитнес център, боулинг зала, казино. За удобство на клиентите „Central Mall" разполага с един открит и два закрити паркинга с общ капацитет от 315 паркоместа. Молът е собственост на британския инвестиционен фонд „European Convergence Property Company", който го купува от „Денси строй" скоро след откриването му за 29 млн. евро. Към момента фондът проучва офертите на потенциални купувачи, интересуващи се да придобият търговския център, като обясняват излизането си от България (както и промяната в инвестиционната си политика) с огромния инвестиционен интерес към региона и последвалото свиване на доходността на пазара.
От 1 декември 2007 г. Варна се сдоби с работещ мол - „Pfohe Mall". Местоположението му е комуникативно и лесно достъпно с градски транспорт. Молът е на границата между основната жилищна зона и централната част на града. Впечатлява с авангарден дизайн и запомняща се архитектура. В него са разположени магазини за дрехи, бельо, спортни стоки, обувки и аксесоари, бижутерии, сувенири и подаръци, техника. Има банкови клонове, офиси на мобилни оператори, зони за красота, зони за отдих. „Pfohe Mall" разполага с първата и най-модерна боулинг зала в града от веригата „Галакси боулинг", казино, ресторанти, кафетерии, огромни магазини за книги и музика, детски център, панорамна тераса.
Инвеститор на проекта „Pfohe Mall" е компанията „Люк" АДСИЦ, публично дружество, чийто основен акционер е Карл-Хайнц Пфое, известен в България с предприятието си „Мото Пфое" ЕООД. Инвестицията е на стойност 15 млн. евро. Молът се простира на две подземни и четири надземни равнища, състои се от две сгради с топла връзка на втори и трети етаж. Разгънатата застроена площ на „Pfohe Mall" е 27 379 кв. м., а площта за отдаване под наем е 10 997 кв. м. Паркингът с площ над 2 900 кв. м. разполага със 180 подземни и 60 надземни паркингови места. Средната наемна цена е 40 евро/кв. м. плюс обслужваща такса от 6 евро.
„Ийст Мениджмънт" ЕООД поема функциите по обслужване и мениджмънт на „Pfohe Mall". Тя е водеща лицензирана българска компания, с основен предмет на дейност управление, поддръжка и отдаване под наем на недвижими имоти. Висококвалифицираният екип от административен и технически персонал на компанията отговаря за пълното качествено обслужване на съоръженията, инфраструктурата, общите части на сградата и офисите.
Данните за откритите до момента молове са обобщени в таблица 1.
Таблица 1
Работещи молове в България
Град | Мол | Дата на откриване | Собственик | Инвестиция | Разгъната застроена площ | Брой магазини | Брой паркоместа |
София | City Center Sofia | 12 май 2006 г. | „Equest Balkan Properties" | 94 млн. евро | 44 000 кв. м. | 100 | 500 |
София | Mall of Sofia | 9 юни 2006 г. | „General Electric"/ | 60 млн. евро | 73 000 кв. м. | 130 | 700 |
София | SkyCity Shopping Center | 19 септември 2006 г. | „Ван Холдинг" | 20 млн. евро | 26 000 кв. м | 106 | 320 |
Велико Търново | Central Mall | 15 септември 2006 г. | „European Convergence Property Company" | 29 млн. евро | 33 000 кв. м. | 60 | 315 |
Варна | Pfohe Mall | 1 декември 2007 г. | „Люк" АДСИЦ | 15 млн. евро | 27 379 кв. м. | 62 | 240 |
Една от най-очакваните реализации е на френската търговска верига „Carrefour", която планира изграждането на многофункционална сграда. Общата застроена площ ще бъде 240 000 кв. м., от които 66 000 кв. м. разгъната търговска площ. Вече се изгражда първият обект на софийския булевард „Цариградско шосе". Той ще бъде разположен на терен от 50 000 кв. м. Инвестицията от над 200 млн. евро е на „Carrefour Marinopoulos". За основен координатор по проекта е избрана международната компания „Colliers International", а строителството е възложено на гръцката „Terna". Планира се търговската част на комплекса да бъде завършена през 2008 г., а целият проект - през 2009 година.
Друг проект на бул. „Цариградско шосе", наречен „Мегапарк", ще бъде с обща застроена площ от 85 000 кв. метра. Там обаче ще преобладават офис площите (60 000 кв. м.), а търговската зона ще бъде сведена до 3 600 кв. метра. Завършването на целия проект е планирано за 2009 година. Първоначалният инвеститор, австрийската компания „Soravia", продаде проекта през 2007г. на „CA Immo International" за 96 млн. евро, но продължава да управлява процеса на изграждане.
За 2008 г. е планирано и завършването на „Olympian mall and tower" на бул. „Сливница" и ул. „Кукуш" в София. Инвеститорът „Юрокапитал финанс" предвижда сградата да има 45 000 кв. м. търговски площи, 55 000 кв. м. офиси и 3 000 паркоместа.
През 2009 г. се очаква още няколко проекта за молове да бъдат завършени в София
- Най-големият от тях - „Софийски акрополис" на литовската „VP Group" ще бъде с обща площ около 500000 кв. м., от които 100000 кв. м. ще са търговски площи. В обекта се предвижда да бъдат вложени близо 500 млн. евро.
- Германската „ЕСЕ Projectmanagement" планира проекта си за мол „Сердика център" и офис площи върху парцел от 35000 кв. м. в кв. „Ситняково". Друга тяхна инвестиция съвместно с "Адванс Пропъртис" е „Европа парк".
- Изгражданият търговски център с уникален дизайн „България мол" ще бъде с обща разгъната площ 80000 кв. м., от които 25000 кв. м. търговски и 20000 кв. м. офис площи. Плановете са в него да бъдат инвестирани около 100 млн. евро от „London Sofia Properties" и „Salamanca Capital Investments".
- В проекта за търговски център „World office centre" от израелската „Cohen group" смятат да направят много добро съчетание от офис и търговски площи, отделяйки значително внимание на възможностите за забавление.
- Проектът „Mega Mall" ще се издигне върху терен от 12000 кв. м., като разгънатата застроена площ ще бъде над 70000 кв. м. Инвеститор в мола е българската "Магнум България Гама" ООД, 100% дъщерно дружество на австрийската строително-инвестиционна компания „Real 4 You Group". Стойността на проекта е 55 млн. евро. Освен многобройните магазини са планирани 800 паркоместа, разположени на четири равнища.
- Върху 210000 кв. м. зад Централна гара - София е планиран мащабен търговско-развлекателен комплекс, включващ мол с площ от 80000 кв. м., както и 90-метров небостъргач с хотел и офиси. В проекта се очаква да бъдат инвестирани 335 млн. евро от крупната испанска инвестиционна компания „Riofisa". Друг техен проект предвижда в централната част на Пловдив да бъдат вложени около 215 млн. евро. Освен мол с площ 90000 кв. м. там ще има хотел, офиси и жилища.
Извън София в по-големите градове също са налице проекти за молове, които ще бъдат реализирани в следващите две години. Mол „Марково Тепе" ще бъде разположен върху 8 500 кв. м. площ в Пловдив. Планираното вложение е на стойност от 45 млн. евро. С него ще се открият над 1 000 работни места. Разгърнатата застроена площ ще бъде около 64 000 кв. м., от които 18 000 кв. м. търговска част и над 7 000 кв. м. офиси. Молът ще има и паркинг на четири равнища за 850 автомобила. Израелската компания „Morning Glories Investment" е инвеститор на проекта. Планират се инвестиции и в прилежащата инфраструктура, за да се улесни достъпът до мола.
„Галерия Пловдив" е инвестиция на „European Convergence Development Company". Предвижда се цялостното му изграждане и въвеждане в експлоатация да бъде на стойност над 60 млн. евро. „Галерия Пловдив" е разположена върху 30 000 кв. м. площ в източната част на град Пловдив. От 100 000 кв. м. разгъната площ над 45 000 кв. м. са предвидени за търговски площи. Уникалното за търговския център е, че ще бъде първият в България, който ще разполага с паркоместа, разположени на четвърто, пето и шесто ниво (покрив). Това ще позволява пътникопотокът да бъде разпределен равномерно между горните и долните етажи.
„Централ мол Плевен" ще е първият търговско-развлекателен център, който ще заработи в града. Търговският център ще има общо 11 000 кв. м. разгъната застроена площ, разпределени в пет етажа. Компанията инвеститор „Ния" е специализирана в строителството на недвижими имоти. Тя е в процес на изграждане на още един изцяло търговски проект в Плевен - „Макси център".
На свой ред
бъдещият „Мол Варна" ще прилича на кораб с пет палуби
Общата разгъната застроена площ на 5-етажната сграда ще бъде 70 000 кв. м. Светлината в сградата ще прониква през 8-метров отвор на покрива, около който на всеки етаж е обособена пешеходна алея. До нея посетителите ще стигат с 12 ескалатора и три големи асансьора за по 18 души. В мола ще има 12 ресторанта, детски кът, кинокомплекс „Арена" с 2 големи и 6 по-малки кинозали, боулинг с 10 писти, казино и дискотека.
„Спортен комплекс Варна" АД е инвеститор в мащабно съоръжение, включващо многофункционален комплекс за забавления и шопинг, разпределен на две равнища с колонади. Търговските обекти в комплекса ще са с разгъната застроена площ 5 319 кв. м. Отделно ще бъдат построени 6 313 кв. м. клубове, барове и ресторанти. Чистата площ, заделена за спорт, ще бъде 9 735 кв. м. Подземните и надземните паркоместа ще са за над 2 000 автомобила на площ от 27 854 кв. м. Общата инвестиция в спортната и търговската част ще е над 50 млн. евро.
Проектът „Mall Varna Towers" ще впечатлява с двете си 70-метрови кули с обща разгъната площ над 18 600 кв. м., които ще са разположени на 12 етажа над търговската част. Всеки етаж ще е самостоятелен офис с квадратура от 400 до 700 кв. м. На покрива на една от кулите ще се обособи площадка за хеликоптери, а на другата - басейн. Разгънатата застроена площ на търговската част приближава 51 760 кв. м. и е разположена на 3 подземни и 3 надземни равнища. Проектът за открит и закрит паркинг ще бъде за 1720 автомобила. Общата инвестиция възлиза на 85 млн. лв. Пряк инвеститор е „Денси" ЕООД. Проектът включва и изграждането на външни градини, тревни и цветни площи.
Друг мол във Варна е „Grand Mall" - инвестиция от 100 млн. евро на „Orchid Developments Group". Сградата е проектирана с над 200 000 кв. м. разгъната застроена площ, от които отдаваемите търговски площи са 50 000 кв. м.
Собствениците на мултиплекси „Арена" - „Александра груп" вече строят мол в Стара Загора. Едновременно с тях в града стартира проект на полската "Globe Trade Center".
Таблица 2
Очаквани реализации на молове в следващите две години
Град | Име | Очаквано откриване | Инвеститор | Планирана инвестиция | Разгъната застроена площ |
София | „Carrefour" | търговската част - 2008г., а целият проект - 2009г. | „Carrefour Marinopoulos" | 200 | 240 000 |
София | „Olympian mall and tower" | 2008 г. | „Юрокапитал финанс" | 55 | 100 000 |
София | „Мегапарк" | 2009 г. | „CA Immo International" | 96 | 85 000 |
София | „Софийски акрополис" | 2009 г. | „VP Group" | 500 | 500 000 |
София | „Сердика център" | 2009 г. | „ЕСЕ Projectmanagement" | 180 | 35 000 |
София | „България мол" | 2009 г. | „London Sofia Properties"/ | 100 | 80 000 |
София | „World office centre" | 2009 г. | „Cohen group" | 16 | 35 000 |
София | „Mega Mall" | 2009 г. | "Магнум България Гама" ООД | 55 | 70 000 |
София | „CIVIS" | 2010 г. | „Riofisa" | 335 | 210 000 |
Пловдив | „Марково Тепе" | 2009 г. | „Morning Glories Investment" | 45 | 64 000 |
Пловдив | „Галерия Пловдив" | 2009 г. | „European Convergence Development Company" | 60 | 100 000 |
Пловдив | „CIVIS" | Първи етап до края на 2009 г. | „Riofisa" | 210 | 90 000 |
Плевен | „Централ мол Плевен" | 2008 г. | „Ния" | 9 | 11 000 |
Варна | „Мол Варна" | 2008 г. | „Miller Group" | 120 | 70 000 |
Варна | „Mall Varna Towers" | 2009 г. | „Денси" ЕООД | 85 | 51 760 |
Варна | „Grand Mall" | 2009 г. | „Orchid Developments Group" | 100 | 200 000 |
Перспективите по отношение на пазарната структура са насочени към повишаване броя на моловете, като се очаква да се отворят търговски обекти и в градовете с население около 100 хил. жители. С тях на българския пазар ще навлязат множество чуждестранни марки. Очакванията са цените да нарастват в разумни граници, следствие на повишаващата се покупателна способност на населението. Следва да се отбележи, че успехът на моловете зависи не само от умелото подбиране на наемателите на магазините, но и от предлаганите забавления. Наличието на детски кът, боулинг, игрална зала, ресторант е от съществено значение, тъй като, макар да не носят значителни печалби, те генерират сериозен човекопоток и правят един търговски център популярен сред целевата му аудитория - младите хора. В бъдеще инвеститорите следва да обмислят изключително добре проектите си за молове и да не разчитат само и единствено на търговски площи, тъй като конкуренцията се изостря именно при предлаганите възможности за развлечения. Вече се наблюдават промени в потребителските навици за извършване на покупки, в следствие на информационната осведоменост и по-големите възможности за избор на търговски обекти, марки, услуги.
В заключение можем да кажем, че страната все още изживява бума на моловете, тъй като изграждането и управлението им е добра инвестиция, заради голямото търсене на площи под наем от престижни марки за облекла и обувки, заведения, вериги за техника. Наличието на голям брой конкуренти при строителството им е напълно обоснован, защото моловете предлагат оригинална концепция за пазаруване, развлечение и мултифункционалност. Такива проекти създават много работни места, данъчни постъпления и развиват пазара като променят начина на живот на българина чрез нова култура на пазаруване, доближавайки го до западноевропейските стандарти.