Да посетиш атомна централа, която вместо да работи и да произвежда енергия бива нарязвана, за да се продаде на скрап не е едно от най-веселите неща, които могат да ти се случат. Въпреки, че не съм от разпалените поддръжници на атомната енергия, гледката на нарязани и нарязващи се в момента железа, където навремето се е генерирала по-голямата част от електроенергията в България няма как да не носи някаква носталгия от първите години на експлоатация на „мирния атом" у нас.

Какво става в момента на площадката на реакторите 1-4 в АЕЦ" Козлодуй"?

След като групата журналисти получихме обичайната доза указания за поведение по време на подобен род обиколки и съответните инструкции от служителите по сигурността бяхме допуснати първоначално в горната част на машинното отделение на 1 и 2 енергоблокове.

Там вече има само блед спомен за времената, когато парата, получена от работата на реактора и парогенератора е задвижвала турбините на електрогенераторите. Вече ги няма и генераторите, и турбините. В долната част, която е на нивото на земята, вече бяха наредени хиляди тонове желязо. Тяхната съдба е първо да бъдат проверени за радиоактивност и впоследствие освободени като скрап.

Днес наместо ядрено гориво, най-голямата консумация на суровини изглежда че е на техническия кислород и ацетилен, с който стотиците работници на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" си служеха, за да превърнат съоръженията отново метални отломки.

 

За 2014 г. близо 7200 тона метално оборудване е било нарязано, а около 4800 тона е било предадено за скрап. За 2015 г. плановете предвиждат отново раздробяването на 7200 тона желязо в машинното отделение, както и премахването на около 200 тона метал от Контролираната зона, в която се намират 1 и 2 реактор. Това заяви пред журналистите главният изпълнителен директор на ДП РАО Дилян Петров.

Малко преди да отидем в реакторното отделение посетихме контролните зали на т.нар. Блоков щит за управление. Голяма, част от това оборудване също е премахната. Това което е останало са няколко контролни табла, монитори на 12 - 20 години и няколко специализирани телефона с много копчета и ключове.

Върху единия от тях още беше останала снимка на Васил Левски. Много патетично, биха казали някои, но този момент ме остави с усещането, че хората, които едно време са работили там са гледали на работата си не само като на задължение, но и като отговорно поет дълг към обществото.

Нямах много време да потъвам в мислите и настроенията си по повод тази снимка, защото веднага след като посетихме командния пулт на 1 и 2 блок, „екскурозводите" от АЕЦ „Козлодуй" и ДП РАО ни поведоха до Контролираната зона, където се помещават 1 и 2 реактор. Втори вече е с махнат калпак (оранжевите похлупаци, на които пише ВВЕР - 440). Около него, без каквито и да е признаци на припряност, служителите, облечени в бели гащеризони и защитни маски, извършваха процедурите по демонтирането на екран касетите от реактора. Тази стъпка трябва да намали радиоактивността около блока, така че да може да започне неговото по етапно извеждане от експлоатация.
Разрешението за премахване на капака е дадено от Международната агенция за атомна енергетика и българската Агенция за ядрено регулиране.

Предвижда се до 2030 г. реакторите и елементите от тях да бъдат погребани в приреакторните басейни, където те ще останат няколко десетки години, преди да бъдат разтопени и използвани отново като метали за ядрени съоръжения, каза още пред журналистите Дилян Петров.

Наблюдавахме височко това през предпазно стъкло, като ни увериха, че където сме ние радиацията е в рамките на нормалното (0.05 микросиверта на час до около 0.3 микросиверта на час). Каква е вътре в близост до реакторите не можахме да проверим.

След 1 и 2 реактор дойде време да разгледаме и случващото се в машинния сектор на 3 и 4 блок, където макар и в по-ненапреднала фаза действията по тяхното премахване вече набираха сила. Там са махнати са кожусите на някои от турбините, има нарязани много тръби и съпътстващи съоръжения.

В долната част на огромното хале е инсталирана и апаратура, която извършва посочената по-горе проверка, дали даден демонтиран елемент е радиоактивен или не.

С това приключи съществената част от обиколката на халетата, в което са настанени четирите стари 440 мегаватови енергоблока. Припомняме, че 1-2 блок бяха изведени от експлоатация през 2004 г., а 3 и 4 на 31 декември 2006 г., „секунда" преди влизането ни в ЕС.
От това, което видяхме и ни беше казано от специалистите, е безпощадно ясно, че връщане назад за тези блокове няма.

Бъдещето на АЕЦ

Въпросът какво е бъдещето на АЕЦ (в Козлодуй, а и не само) може би има един бърз отговор - нова АЕЦ. Но не така седят нещата, когато трябва да говорим за бъдещето на старите атомни централи. И те, както всяко нещо под слънцето си имат жизнен цикъл, като след него (а и докато работят) се отваря огромният въпрос за съхранението на радиоактивните отпадъци. 90% от радиоактивните отпадъци са ниско и средно радиоактивни. Това ни информира отново изпълнителният директор на ДП РАО Дилян(на снимката с дозиметъра) Петров.

Така ние започнахме обиколката на хранилищата за съхранение на ядрени отпадъци и отработено ядрено гориво, които се намират на площадката на АЕЦ „Козлодуй". Една от първите ни „спирки" беше необезопасена купчина от цилиндри, с които се е пренасяло свежото ядрено гориво. То не е високорадиоактивно и в близост от 20 сантиметра от цилиндрите дозиметърът показваше 0.08 микросиверта на час. Това е стойност по-ниска от радиационния фон, който е на кръстовището на ул. „Оборище" и бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви" (0.11 микросиверта на час).

След това минахме през временно хранилище за средно и ниско радиоактивни отпадъци, където с кран се поставят контейнери с формата на куб. В тях най-често има работни дрехи, инструменти, парцали и други неща, които са били в близост до контролираните зони. Това временно хранилище представляваше поредица от панелни клетки. Там излъчването беше около прага на допустимостта 0.3 микросиверта на час.

Скалите на дозиметъра отчетоха високи нива от 1 микросиверт, на входа на постоянното хранилище за ядрените отпадъци, което се намира в близост до корпусите на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй". Там престояхме не повече от 30 секунди. Само на метри от входа на хранилището, в контролната зала дозиметърът показа стойност от 0.2 микросиверта на час.

В момента ДП РАО предвижда и ново съоръжение за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци, което ще се реализира на площадка „Радиана". Очаква се съоръжението да започне да приема първите контейнери за съхранение около 2020 г., заяви главният инженер на Национално хранилище РАО Ира Стефанова(на снимката показва очертанията на бъдещото хранилище Радиана).

После се насочихме към едно от най-важните съоръжения - хранилището за сухо съхранение на ядрено гориво. Там в момента се съхраняват остъклени остатъци от ядреното гориво, използвано в малките четири реактори. Именно там трябва да се върнат и се съхраняват 180 тона такова гориво от Русия.

Служителите на съоръжението, което до голяма степен прилича на модерен спедиторски склад, заявиха, че първоначално то е проектирано за срок от 50 години.

Период на полуразпад

Проблемът е, че периодът на полуразпад на такъв тип гориво надвишава 50 години и то многократно. Уран 235 има период на полуразпад от около 700 млн. години, което го прави потенциално опасен в рамките на този период. Ето защо се планира в бъдеще да се изгради и подземно хранилище на дълбочина 400 метра. Къде и кога може да стане това, за сега не е решено.

Именно тази част от проблема прави атомната енергия обект на основателни критики. Много е труден процесът по организация на хранилища, които да пазят дадени отпадъци 60 - 120 или 1 млрд. години. Често тези разходи не са представени при демонстрирането на нов проект, но те винаги съпътстват жизнения цикъл на проекта. Само първоначалните разходи, които се предвиждат за инвестиции в материални активи и работна сила за демонтиране и съхранение на блоковете са около 1.07 млрд. евро, като те с годините е по-вероятно да растат, отколкото да намаляват.

Така за себе си стигнах до извода, че атомната енергия би била много хубаво нещо, но само, ако не стоеше въпросът с отпадъците, като тук не трябва да забравяме и експлоатационните рискове.

За това, ако не намерим начин да изпращаме безопасно и евтино радиоактивните отпадъци на отдалечени космически обекти.

А до тогава, вместо през поколение журналистите да отразяват погребването на атомни централи, е по-добре да усвоим други по-екологични методи за „добив" на електроенергия .