Виолина Маринова: Очаквам в следващите 12 месеца нови придобивания на банковия пазар

"Банĸерите говорят" е нова поредица на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица интервюта ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.

Г-жо Маринова, какви са очакванията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до допълнителни усилия за увеличение на капитала и до потискане на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се провежда този път от Европейската централна банка у нас, ще доведе до осезателни промени в българския банков сектор и в каква посока очаквате да бъдат те?

Не очаквам изненади от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на ЕЦБ. Консервативното управление и регулиране на българската банкова система само по себе си означава, че натрупаните резерви и буфери ще осигурят достатъчен аванс за посрещане на стресовите сценарии на ЕЦБ. Последната вече направи стрес тестове на 50-те най-големи европейски банки, сред които бе Банка ОТП, банката-майка на Група ОТП. Резултатите й са повече от добри, като институцията се представя значително над нивата, предписани от регулатора. Ликвидността и капитализацията на Група ОТП я поставят в челните редици на европейските банкови групи, като дават възможност за стабилна работа и растеж при всякакви обстоятелства. Освен това кредитните политики на Банка ОТП и Банка ДСК се припокриват изцяло.

Ако прегледът на качеството на активите приключи само с покана към страната ни да се присъедини към банковия съюз на ЕС, но не и към ERM II, добре ли е правителството да я приеме?

Към момента правителството и БНБ категорично заявяват своето намерение и подкрепа за едновременно присъединяване към ERM II и банковия съюз и показват това с действията си нагледно. Важно е за потребителите да знаят, че от това произлизат позитиви както в макро, така и в микро мащаб. Освен за развитието на българската икономика и имиджа на страната ни като привлекателна финансова и инвестиционна дестинация, ползите за банковия сектор от едновременното кандидатстване в еврозоната и банковия съюз ще се свеждат до още по-ясна регулация, заимстване и утвърждаване на модерни европейски банкови практики. Това ще рефлектира в позитивна посока за потребителите и получаваните от тях услуги от търговските банки.

Какви според Вас са конкретните ползи за финансовия сектор и за икономиката на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество?

Банковата система у нас следва регламентите и тенденциите на развитие на еврозоната. Същевременно редица банкови институции в България вече са собственост на големи и силни банкови групи в Европа, а към това можем да добавим и прогресивните бизнес взаимоотношения в рамките на европейската общност. Присъединяването на България към ERM II и банковия съюз ще има положителен ефект върху икономиката и банковата система като цяло. Частният сектор също ще работи в по-добра капиталова среда, която гарантира сигурност и устойчивост без валутен риск.

През последната година и половина има видимо увеличение както на новоотпуснатите кредити, така и кредитните портфейли като цяло. В същото време ръстът на доходите от лихви, такси и комисиони значително изостава от този ръст. Какви са причините за това и дали тази сравнително ниска доходност на кредитния портфейл не се явява сериозно предизвикателство за капиталовата устойчивост на банките?

Възстановяването на ръста в кредитирането е естествен ход в условията на постепенното възстановяване на положителни тенденции в макроикономическата обстановка. Основен двигател на тези тенденции е ръстът на потреблението, което от своя страна дава тласък и на търсенето на кредитния пазар. Моментът е благоприятен и за предлагането, тъй като през годините на стагнация банките натрупаха солидни капиталови и ликвидни буфери и са готови да посрещнат обрата на икономическия цикъл със стабилна основа. Съвсем естествено е в този период доходите от лихви и комисиони да изостават от ръста на самите портфейли. Не бива да забравяме, че в условията на свръхликвидност и отрицателни лихвени проценти на междубанковия пазар, нетните лихвени маржове се свиха значително, което през последните няколко години доведе до значителен спад в нетните лихвени доходи. Този процес е много инертен, поради натрупаните портфейли и няма как динамиката му да следва мигновено ръста от новоотпусканите кредити. В същото време модернизацията на банковия пазар в некредитните услуги и постепенното увеличаване на потребителите, ползващи услугите през електронните канали, подобрява ефективността и качеството на обслужване, поради което няма как да видим ръстове в приходите от комисиони, съпоставими с тези на кредитния пазар, но от друга страна банковият пазар запазва стабилни показатели на ефективност.

Също така, не бива по-умереният ръст в приходите от лихви и комисиони да ни притеснява, че може да застраши стабилността в капиталовите позиции на банките. Като цяло възвръщаемостта на банковата система дори се увеличава спрямо предходните няколко години. През 2018 година банковата система бележи най-висока възвръщаемост от поне 7 години преди това. Печалбата също е значително по-висока. Това се дължи на факта, че след продължителната стагнация, качеството на кредитните портфейли започна да се изчиства и подобрява и банките могат да покрият кредитния риск с по-ниски стойности на годишни обезценки, за сметка на свиването на лихвените маржове. Въпреки това, дори и покритието на необслужваните кредити със заделени обезценки в банковата система остава на разумно високо ниво с присъщия за българската банкова система консерватизъм, което дава допълнителна стабилност на сектора.

Какви са очакванията за движението на лихвените проценти през следващата година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези движения и какви са мерките за превенция срещу тези рискове, които банките могат и смятат да вземат?

В краткосрочен план, поне докъм края на тази календарна година, не очакваме да има повишаване на лихвените нива, но това ще започне да се случва и е съвсем естествено, тъй като в момента те са на рекордно ниски нива. Съответно нарастването на лихвите по депозитите ще се отрази и на тези по кредитите, което вълнува клиентите в най-голяма степен. Искам да подчертая, че вдигането на лихвените проценти ще бъде плавно, а не рязко.

От 2020-а се очаква сегашните международни лихвени индекси LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас подготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му извън България? Очаквате ли една такава промяна да повлияе на цената на кредита или да създаде други рискове за банките и техните клиенти?

Нямам притеснения в това отношение. Дори и да се случи, не очаквам неблагоприятни последици нито за потребителите, нито за банките в България. От една страна българските банки вече успешно преминаха един реален тест в тази посока, когато през миналата 2018 година БНБ преустанови публикуването на индексите Софибид и Софибор. Българските банки не веднъж са доказали, че имат способността да управляват своите рискове и предизвикателства самостоятелно, без да разчитат на решения "отвън". От друга страна българският банков пазар функционира в условията на свободна пазарна икономика и се подчинява на съответните естествени пазарни принципи и закономерности. Цената на кредита и сега и тогава неминуемо ще включва в себе си цената на ресурса, независимо дали това ще се изразява като функция от тези индекси или други адекватни параметри. Информацията, която се публикува за банковата система и банките, е достатъчно всеобхватна и детайлна, така че да има прозрачност и проследимост по отношение на такива финансови показатели като цената на ресурса. Не на последно място бих искала да припомня, че историята ни показа, че индекси като EURIBOR не винаги могат да бъдат обективен и адекватен показател за българския пазар.

От края на тази година в сила влиза европейски регламент за изравняване на таксите за международни и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще доведе до едностранно рязко намаление на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще предизвика едновременно увеличение на вътрешните такси и намаление на външните, докато се стигне до тяхното изравняване?

Влизането в сила на този регламент на практика щe облагодетелства гражданите и бизнеса от страни извън еврозоната, които вече ще имат достъп до по-евтини плащания в евро в рамките на съюза. Регулацията неминуемо ще доведе до рязко намаляване на банковите такси в страните извън евро зоната за преводи в евро в рамките на ЕС. Предвид на голямата конкуренция при преводите в местна валута едва ли може да се очаква цените на преводите в лева да се повишат в резултат на новата регулация.

Предложението за изравняване на таксите на презгранични intra-EU преводи в евро с цените на вътрешните плащания в национална валута следва да бъде оценявано и във връзка с възможността двата вида преводи да се обработват от банките по сходен, напълно автоматичен начин. При презграничните преводи към настоящия момент, са налични регулаторни изисквания, които възпрепятстват пълната автоматизация на процесите, което реално би понижило себестойността на тези операции.

Фокусирането върху цените на два вида услуги - преводи в местна валута и в евро, без да се разглеждат в цялост цените на банковите услуги в съответните банкови системи, е неправилно, тъй като не дава представа за цялостната тежест на разходите за клиентите на банките в отделните държави и как те се разпределят и поемат от тях. Така например преводите в евро и картовите разплащания е възможно да бъдат по-скъпи в България, но те се извършват през разплащателни сметки, чиито месечни такси са значително по-ниски, в сравнение с другите страни от ЕС, което не се посочва в прилаганите данни към предложението на ЕК.

Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи изисквания към банките за Оценка на платежоспособността на гражданите, кандидатстващи за кредит. Какви конкретно според Вас ще са тези изисквания и как те ще се отразят на цената кредита за населението?

Измененията в Закона за кредитните институции, направени през месец декември 2018 г., дават възможност на БНБ, при упражняване на макропруденциалния надзор, да въвежда изисквания и в тази посока. Кога и какви изисквания ще въведе БНБ, не бих могла да коментирам. Доколкото такива мерки са насочени към ограничаването на проявата на макроикономически фактори и към редуциране на системни рискове, не би следвало да се очаква да имат пряк ефект върху цената на кредита за населението.

От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга чужда валута, които ще бъдат емитирани от тук нататък, носят рисково тегло, което постепенно се увеличава. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас, инвестициите в ДЦК, деноминирани в евро и друга чужда валута? Ще доведе ли това рисково тегло до повишаване на изискванията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?

Доходността на българските ДЦК емитирани в лева, евро и друга чужда валута се определя от търсенето и предлагането. Разумната фискална политика на България през последните години, доведе до ограничено или нулево предлагане на книжа на първичен пазар (последно МФ емитира вътрешен дълг в края на 2017 г.), тъй като държавата няма нужда от допълнително финансиране за посрещане на планираните разходи. Предлагането на ДЦК на вторичен пазар също е ограничено, като търсене има както от банковия сектор, така и от небанкови финансови дружества като пенсионни фондове, застрахователи и други.

Българските ДЦК, деноминирани в евро и в момента се търгуват на по-висока доходност спрямо сходни по матуритет книжа в лева като очаквам тази тенденция да се запази и да отразява по-високото рисково тегло по тези облигации.

Що се отнася до политиките за инвестиции и вероятността от преструктуриране на портфейли, трябва да се отчита слабото предлагане на книжа на пазара, което прави трудно изпълнима всяка една подобна стратегия.

Очаквате ли през следващите 12 месеца да има нови сделки по придобиване и поглъщане на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален натиск в тази насока?

Да, целият сектор има очаквания и ясна нагласа за развитие на консолидационните процеси на българския пазар. Пазарните условия са динамични и изискват все по-сериозна ефективност и участие на ангажираните страни, което от своя страна стимулира консолидационните процеси и нарастването на мащаба. По света регулаторните и надзорни органи поощряват сделките по сливания на пазарна основа, защото се генерират директни инвестиции за управляване на растежа чрез икономии, които се отразяват в крайна сметка позитивно за ползвателите на банкови услуги.

Освен това банковият сектор плътно следва тенденциите в Централна и Източна Европа и именно най-значимата от тях през последните години е консолидацията като естествен ход за развитие. По този начин се развиват бизнес процесите и банковите сектори стават атрактивни за силни финансови групи и стратегически инвеститори, каквато например е Група ОТП, която реализира няколко значими придобивания през последните месеци и вече присъства в 12 страни от региона.

Петър Андронов: Лихвите преминаха здравословното ниво на намаление

Главният изпълнителен директор на ОББ пред money.bg