Теодора Петкова: България трябва да се стреми към безусловен ангажимент за приемане в ERM II

"Банĸерите говорят" е нова поредица на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица интервюта ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.

- Г-жо Петкова, какви са очакванията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете?

- За нас в "УниКредит Булбанк" това е трето по ред подобно предизвикателство и сме нетърпеливи да приключи. Моите очаквания са оптимистични за резултатите от този преглед.

- Смятате ли, че резултатите от прегледа ще доведат до допълнителни усилия за увеличение на капитала и до потискане на апетитите за кредитен риск?

- Тук преди всичко трябва да направя едно генерално уточнение. Става дума за това, че методиката, по която тази година се провежда проверката, е много по-различна. Това е методика, която влезе през миналата година - юни 2018-а, и която се базира на нови счетоводни стандарти (бел. ред. - става дума за МСФО 9). Това означава, че тази методика не е тествана върху банки от страни, които са членки на Еврозоната. Моето лично наблюдение е, че при прилагането на новата методика на определени места засякохме доста строги изисквания по отношение на прекласификация на активи в отделните фази, както и на едно специфично негативно отношение към начина, по който се оценяват обезпеченията в България. Тук трябва да кажа, че ние бяхме похвалени от ЕЦБ, че сме твърде консервативни в тази оценка на обезпеченията. Но мисля, че генерално ще има предписания към банките, които участват в прегледа на качеството на активите. Надявам се тези предписания да са напълно изпълними и всички банки да се поздравим, че успешно сме минали теста на ЕЦБ и че сме достойни да се радваме на надзора ѝ в условията на тясно сътрудничество.

Източник: Теодор Пенчев / Money.bg

- Ако прегледът на качеството на активите приключи само с покана към страната ни да се присъедини към Банковия съюз на ЕС, но не и към ERM II, добре ли е правителството да я приеме?

- Този въпрос ще изисква сложен политически избор и така поставен би бил една доста негативна оценка за напредъка, който е реализирала страната ни. За да сме откровени, трябва да кажем, че България отговаря на икономическите критерии за конвергенция. Също така през последните години бяха положени значителни усилия за хармонизиране на правната рамка с тази на ЕС и бяха поставени основи на структурни реформи. Лично моята позиция по този въпрос е, че правителството трябва да се стреми към един безусловен ангажимент за влизане в ERM II до края на годината, защото едно по-голямо удължаване би породило известна форма на недоверие.

- Какви според Вас са конкретните ползи за финансовия сектор и за икономиката на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество?

- Банките управляват доверие. И поради това, когато те се озоват под контрола не на един, а на два регулатора, които ги надзирават, и единият от тях е строгия европейски регулатор, мисля че това би внесло една допълнителна форма на доверие. Влизането в Еврозоната, а това не може да стане без да влезем в банковия съюз, дава възможност ЕЦБ да осигури ликвидни средства в условията на криза. 

Отделно от това, емпирично е доказано, че за бизнеса и за хората влизането в Еврозоната осигурява достъп до повече средства и възможности, както в условия на криза, така и в условия на икономически ръст. Това се отразява добре на богатството на населението. За бизнеса влизането в Еврозоната премахва валутния риск, който макар в момента да е чисто хипотетичен,все пак е предпоставка за ценови разлики при вноса и износа. Премахването на валутния курс ще допринесе до повече прозрачност в цените при такива сделки. 

И не на последно място, влизането на България в банковия съюз и в Еврозоната ще улесни достъпа ни до европейските капиталови пазари.

- През последната година и половина има видимо увеличение, както на новоотпуснатите кредити, така и кредитните портфейли като цяло. В същото време ръстът на доходите от лихви такси и комисионни значително. Какви са причините за това?

- Причините са ясни. Банковата система работи вече дълго време в среда на ниски лихви. Наличието на свръхликвидност ги кара да правят допълнителни разходи за големия размер ликвидни средства които поддържат. Вследствие на тези и други фактори нетният лихвен доход пада.

Специално за банковата система от началото на 2017-а до края на първото тримесечие на 2019-а, лихвеният диференциал е намалял със 120 базисни точки. Това е съществен спад и независимо, че кредитирането расте с този темп, не може да компенсира спада на нетния лихвен доход. А той е основен източник за печалба на банките и за заделяне на капиталови буфери.

В момента сме в благоприятна ситуация, защото можем да формираме по-малки разходи за риск и успяхме да реализираме различни еднократни сделки, носещи висок доход. Но така или иначе основният бизнес на банките е да събират депозити и да дават кредити и този бизнес модел вече дълго време е извън зоната на комфорта.

Източник: Теодор Пенчев / Money.bg

- Няма ли опасност този дискомфорт да се превърне в сериозно предизвикателство за капиталовата устойчивост на банките?

- Всяка от банките има достатъчно на брой риск индикатори, които са регулативно определени и се следят, за да се гарантира банковата стабилност. Надявам се, че няма да има банка, която да се впусне в твърде агресивно кредитиране, за да компенсира недостига на лихвен доход и по този начин да поеме неоправдан риск и застраши устойчивостта си.

- Като говорим за лихви, какви са очакванията за движението на лихвените проценти през следващата година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези движения?

- Не очаквам сериозни движения в посока увеличаване на лихвените равнища, но и не очаквам да продължи тенденцията на значително намаление на лихвените проценти.

- Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи изисквания към банките за оценка на платежоспособността на гражданите, кандидатстващи за кредит. Това няма ли да доведе до потискане на кредитирането за гражданите?

- През тази година БНБ предвиди в Закона за кредитните институции да налага определени критерии, на които лицата, които искат кредит и приемливите за кредитиране транзакции, трябва да отговарят. Това не е прецедент. В много страни от ЕС такава практика съществува и там има различни максимални прагове, отнасящи се до размера на задлъжнялостта на клиента, до размера на съотношението между обезпечението и кредита, и до размера на остатъчния доход на клиента. В този контекст, а и ако се стимулира намаляване на информационната асиметрия, налагането на такива критерии не са лоша идея.

- Какво имате предвид под информационна асиметрия?

- Имам предвид, че достъпът до сегашните източници на информация невинаги осигурява пълната картина за финансовото състояние на клиента. Например, Националният статистически институт дава информация само за част от доходите на гражданите. И банките са принудени да правят допълнителни оценки и анализи, когато оценяват финансовото състояние на гражданите.

- От 2020-а се очаква сегашните международни лихвени индекси LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас подготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му извън България?

- Тъй като тези индекси са международни, те не касаят толкова готовността на отделните държави, колкото готовността на сделките, които се сключват при сега действащите лихвени индекси. Изключително важно е тези нови индекси да бъдат приети от всички участници на пазара. Мащабът на сделките, в които участват сегашните индекси, е огромен. Например общият размер на дълговите ценни книжа, обвързани с EURIBOR-а, е два квадрилиона евро. Това е две по десет на петнадесета степен. Огромен по размер обем от сделки, отделно от които имаме депозити и дериватни инструменти, свързани както с EURIBOR, така и с LIBOR. В момента се върви към изработване на хибридна методология за формиране на лихвени индекси на базата на прозрачни реално сключени на пазарите сделки. Това,което не е ясно, е дали новите индекси ще заменят сега действащите, без да е наложително това да налага допълнителни договорености между лицата,сключили сделки на този пазар, или тези сделки от няколко квадрилиона ще трябва да бъдат преподписвани. Случи ли се второто, не само ще създадем трудности на участниците на пазара, но има опасност самата система на предоговаряне да породи допълнителни правни рискове. Аз се надявам до това да не се стигне. Освен това смятам, че самата смяна няма да предизвика повишаване на лихвените нива.

Източник: Теодор Пенчев / Money.bg

- Последното все пак е важно и за България, защото голяма част от кредитите у нас са в евро и лихвите по тях са базирани на EURIBOR. Нали така?

- Голяма част от кредитирането е в евро. Предвид отсъствието на валутен риск често еврото е предпочитаната валута на кредитите. Същевременно банките се стремим да предоставяме заеми в евро,когато има натурален хедж или с други думи - кредитите в евро в повечето случаи се предоставят на клиенти, чиито доходи или по-голямата част от тях са в евро.

- Като си говорим за европейски изисквания, от края на тази година в сила влиза европейски регламент за изравняване на таксите за международни и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще доведе до едностранно рязко намаление на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще предизвика едно изравняване на таксите за външни с тези за вътрешни преводи?

- Ако за вас изравняване означава да увеличим цените на вътрешните трансфери, не очаквам в краткосрочен план това да се случи. По-скоро очаквам да има известен спад в комисионните, които банките генерират от международни плащания, като те търсят алтернативни възможности за компенсиране на доходите, които ще загубят от този спад. Такива алтернативи аз виждам в създаването на нови продукти и услуги в сътрудничество с финтех компании. Не изключвам също така в даден момент банките да прибегнат и към промяна на цените на определени продукти и услуги. Тук за "УниКредит Булбанк" е важно, че ефектът от поевтиняване на международните плащания се отразява най-съществено на 10% корпоративните ни клиенти, които правят тези плащания.

- Не на гражданите?

- На 10% от корпоративните клиенти. Те правят 80% от обема на валутните плащания в банката. Гражданите не биха усетили поевтиняването на тази услуга. По-интересното е как ние банките ще препозиционираме предлагането си, така че да компенсираме загубата на доход, която ще акумулираме от изравняването на таксите.

- Наскоро се появиха едни насоки на Европейския банков орган, които въвеждат много високи изисквания за всички банки, чиито необслужвани кредити надхвърлят 4% от общият им кредитен портфейл. Как тези изисквания се отразяват на вашата банка?

- Ние, като част от "УниКредит Груп", започнахме да работим по хармонизиране на операциите си във връзка с тези изисквания още през 2016-а. Така че към днешна дата нашите операции и начинът, по който третираме и докладваме необслужваните експозиции, са напълно в съответствие с тези препоръки. Те са задължителни за всички банки като изготвянето на конкретни стратегии за необслужваните експозиции по отделни портфейли е задължително, когато те надхвърлят 5%. Такива стратегии ние разработваме през изминалите три години. Те се спазват надлежно и често преизпълняваме заложените в тях цели.

- Продавате ли необслужвани кредити?

- Продаваме такива портфейли. Извършихме първата в България портфейлна продажба. Направихме и най-голямата подобна продажба и използвахме момента на пазара, за да разчистим наследството по старите портфейли. По тази причина сега не ни се налага да правим подобни стратегии, защото сме под зададения праг за необслужвани експозиции.

- Изпълнението на тези изисквания не предполага ли създаването на специални административни структури, което е свързано с немалки допълнителни разходи?

- Още през 2017-а извършихме цялостна трансформация на нашето управление за необслужвани кредити именно, за да отговорим на тези изисквания. Създадохме отдел, който се занимава с операциите и със стратегиите за необслужвани експозиции. И тези структури дават много положителни резултати.

- Искам да обсъдим един голям проблем за банковия сектор, който съществува от близо десетилетие. От време на време той се изостря, като в момента отново се повдига. Става дума за натиска за отнемане на законовите права на банките за бързо изпълнение срещу нередовните длъжници. Ако все пак това стане, какво отражение ще има върху цялото банково дело?

- Много полемичен въпрос. Като човек, прекарал по-голямата част от кариерния си път в риск дирекцията на банката, знам че привилегиите, които ни дава този член 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс, не ни позволяват да възстановяваме в пълен размер всичките си необслужвани експозиции. Знам колко много загуби сме понесли, с колко много необслужвани кредити е трябвало да се справяме.

Ако има сериозна обществена воля за промяна, за нас е важно тя да се случи справедливо. Защото в момента има няколко варианта за промени, както на член 417 от ГПК, така и на член 418 и за начина, по който да се спира това производство, и как да се обезпечава, и как да се обжалва. И всеки път, когато този въпрос се обсъжда, трябва да знаем, че позицията на банките цели да осигури стабилността на банковата система. Много е важно да разберем, че често всеки от нас е не само кредитополучател, но и вложител в банка. И нейната задача е както да запази капитала на акционерите, така и да запази капитала на вложителите. Затова е важно нашите привилегии като кредитори да бъдат защитени.

- От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга чужда валута, които ще бъдат емитирани от тук нататък, носят рисково тегло, което постепенно се увеличава. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас инвестициите в ДЦК деноминирани в евро и друга чужда валута?

- Въвеждането на рискови тегла за евроденоминираните държавни ценни книжа вече повлия върху доходността на левовите ДЦК. Тя намаля. Съответно левовото предлагане на дългови инструменти е много ограничено и мисля, че в краткосрочен план стратегията на нашата, както и на други банки да купуват евроденоминирани ДЦК, няма да се промени. Не изключвам възможността през 2021-а банките да започнат да мислят в посока на оптимизация на рисково претеглените активи. Това ще стане и във връзка с влизането в сила на нови изисквания за минимален дял на собствените средства и приемливите пасиви в изпълнение на планове по преструктуриране и гарантиране на възможност банките да устоят на загуби (MREL requirements). За всички банки количественият ефект от въвеждането на рисково тегло върху ДЦК е много съществено. Например за нас - "УниКредит Булбанк", без промяна на съдържанието на портфейла ни от дългови ценни книжа, този ефект е 1.2 млрд. лева допълнителни рисково претеглени активи. За да завърша отговора позитивно - тъй като рискът се определя от рейтинга на емитинта, то ако рейтингът на страната ни се повиши, рисковото тегло на ДЦК може да падне до 20%, а защо не и до нула.

-Очаквате ли през следващите 12 месеца да има нови сделки по придобиване и поглъщане на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен натиск в тази насока?

- От известно време банковият пазар върви в посока консолидация. Това води до повишаване на ефективността на банките и до нови синергии. Очаквам този процес да продължи. Не изключвам да станем свидетели и на процеси по преструктурирания и капиталови подобрения на банките. Сигурна съм, че всеки един процес на консолидация или преструктуриране на банки, който води до положителен икономически ефект, ще бъде подкрепен регулативно и институционално.