"Банĸерите говорят" е нова поредица на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица интервюта ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.
Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. От юни 2019 г. е главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите и на Банка Пиреос България, която до сливането си с Пощенска банка оперира като дъщерно дружество.
Какви са очакванията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до допълнителни усилия за увеличение на капитала и до потискане на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се провежда този път от Европейската централна банка у нас, ще доведе до осезателни промени в българския банков сектор и в каква посока очаквате да бъдат те?
Българският банков сектор е силно регулиран - в него реално се прилагат общите европейски регулации в сектора на финансовите услуги. Прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете на част от банките у нас, което се прави от Европейската централна банка (ЕЦБ), е само една от планираните стъпки в процеса на присъединяване на страната ни към Единния надзорен механизъм и ERM II. За голяма част от банките в България можем да определим тази процедура като стандартна, тъй като те са част от големи международни групи, които са под надзора на ЕЦБ и сега. Такъв е случаят и с Пощенска банка, която е част от Юробанк груп - регионална банкова група с канадски и американски фондове като основни акционери.
Ако прегледът на качеството на активите приключи само с покана към страната ни да се присъедини към Банковия съюз на ЕС, но не и към ERMII, добре ли е правителството да я приеме?
За България е важна не само скоростта на присъединяване, а пътят, по който се върви - той е свързан с положителни промени, унифициране на правилата и допълнителна прозрачност. Очакванията са този път да доведе до ускоряване на реалната конвергенция на националната икономика към еврозоната, по-високо доверие на чуждестранните инвеститори и като цяло - по-висока икономическа активност. А това е плюс за цялото общество.
Когато преди година България заяви официално намерението си за влизане в Банковия съюз на ЕС и в ERM II, двата процеса бяха обвързани. Дали ще има промени в подхода е политически въпрос от компетенцията на правителството и неговите партньори - те разполагат с пълната картина и имат експертен поглед върху различните варианти.
Какви според Вас са конкретните ползи за финансовия сектор и за икономиката на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно сътрудничество?
За финансовия сектор са важни положителният имидж на държавата, доверието и предвидимостта. Именно това са и най-големите позитиви за България от по-тясното сътрудничество с европейските институции и спазването на общите правила. Присъединяването е също и стимул за провеждане на някои структурни реформи, които ще доведат до по-висока конкурентоспособност на икономиката. Това е важна предпоставка за повишаване на доходите и повече оптимизъм сред бизнеса и потребителите.
Не на последно място, след влизането в еврозоната, българските банки ще имат достъп до финансиране от ЕЦБ като кредитор от последна инстанция и по-лесен достъп до финансовите пазари, което отново ще е от полза за всички.
През последната година и половина има видимо увеличение както на новоотпуснатите кредити, така и кредитните портфейли като цяло. В същото време ръстът на доходите от лихви такси и комисионни значително изостава от този ръст. Какви са причините за това и дали тази сравнително ниска доходност на кредитния портфейл не се явява сериозно предизвикателство за капиталовата устойчивост на банките?
Статистиката отчита по-висока кредитна активност, за която има две основни предпоставки - високите нива на ликвидност в банковата система и рекордно ниските лихви у нас.
Освен това, цената на кредита е и функция на конкуренцията между банките. Високите нива на ликвидност и силната конкуренция между институциите води до положителни ефекти за потребителите. Банковият сектор в България като цяло е много конкурентен и динамичен, но същевременно е и много стриктен в една от основните си функции - да защитава интересите на своите депозанти. Така че банките постоянно търсят, при обективните пазарни условия, баланса между активното кредитиране и стремежа да не поемат излишен риск. Положителните резултати на сектора като цяло сочат, че те успяват в това предизвикателство и запазват висока капиталова устойчивост.
Какви са очакванията за движението на лихвените проценти през следващата година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези движения и какви са мерките за превенция срещу тези рискове които банките могат и смятат да вземат?
Движението на лихвените проценти е въпрос, който вълнува всички и това е напълно разбираемо. То е в пряка зависимост основно от решенията на ЕЦБ - и заради обвързаността на лева с еврото, и заради тясната интеграция на икономиката ни с европейската. Ръстът на икономиките на страните от еврозоната показва признаци на забавяне, а и тази година изтича и мандата на Марио Драги, така че в краткосрочен план, в рамките на следващата година-година и половина, по-скоро не очакваме повишаване на лихвите.
Прогнози в дългосрочен план обаче е трудно да се правят, тъй като в световната икономика има много съществени отворени въпроси - като напр. кога ще има Брекзит и какъв тип ще е, как ще се развиват европейската и световна икономика, как ще продължат да се развиват отношенията между водещите икономически играчи като САЩ и Китай и др.
Именно защото процесите, които влияят върху лихвените равнища са комплексни, винаги съветваме клиентите си да не вземат кредит само заради изгодните условия, а да преценяват възможностите си по-дългосрочно и при различните сценарии. Затова предоставяме на клиентите си не само финансови продукти, които могат да получат от всяка една банка, а комплексна професионална консултация в специализираните ни центрове и това ни помага да бъдем техен доверен партньор.
От 2020-а се очаква сегашните международни лихвени индекси LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас подготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му извън България? Очаквате ли една такава промяна да повлияе на цената на кредита или да създаде други рискове за банките и техните клиенти?
Нашият опит показва, че една такава промяна може да мине бързо и без трусове и напрежение. Българските банки работеха с индекса SOFIBOR за образуване на лихвата по левови кредити, който от средата на 2018 г. престана на съществува, но бяха предприети навременни мерки и клиентите и банките не бяха засегнати. Същото очаквам да се случи и следващата година.
Банките са предвидим партньор и се стремят да изграждат дългосрочни отношения с клиентите си. Затова те търсят механизми за ясно и максимално прозрачно планиране на ангажиментите на двете страни, като стъпват на пазарно определяни индекси.
От края на тази година в сила влиза европейски регламент за изравняване на таксите за международни и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще доведе до едностранно рязко намаление на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще предизвика едновременно увеличение на вътрешните такси и намаление на външните, докато се стигне до тяхното изравняване?
Основната промяна, която се въвежда с регламента, е да изравни цената на преводите в евро към други банки в еврозоната с цените на преводите в национална валута, така че двете цени ще станат еднакви. Друг е въпросът, че това е такса за услуга и бидейки такава е свързана с разходите, които банките правят за извършването ѝ. Срещу това клиентите получават гаранция за качество, независимо дали става въпрос за преводи в лева или евро. Всяка банка следва да направи анализ какви разходи прави за извършването на тази услуга и на база на това да определи нейната цена. Същевременно, ние насърчаваме клиентите да използват електронни канали за банкиране, които създават значително удобство на клиентите и са по-изгодни в ценово отношение, отколкото банкирането в банковите клонове.
Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи изисквания към банките за Оценка на платежоспособността на гражданите, кандидатстващи за кредит. Какви конкретно според Вас ще са тези изисквания и как те ще се отразят на цената кредита за населението?
Ние в Пощенска банка правим много стриктна оценка на платежоспособността на клиентите, защото по този начин защитаваме себе си, като банка, но в същото време и нашите кредитополучатели да не поемат прекомерни рискове. Това трябва да е и правилното поведение за всяка една отговорна финансова институция, поради което не очаквам значителни промени в критериите за оценка на кредитоспособността на клиентите и цената на кредитите.
В момента има нов натиск за намаляване на законните права на кредиторите за бързо събиране на вземанията им, които те имат по силата на член 417 и други от Гражданско процесуалния кодекс. Как едно такова орязване на правата ще се отрази на рисковия профил на банките и на цената на кредита. Може ли едни такива законови промени да доведат до преструктуриране на профила на кредитирането като клиенти, условия и продукти?
По темата за евентуалната промяна има голяма публичност, но за съжаление това не винаги означава достатъчна информираност за хората, а това е значим за тях въпрос.
За банките е изключително важно да пазят интересите на своите депозанти - хората, които са им доверили парите си. И затова законът е предвидил механизми за защитата им, които е напълно нормално да съществуват, защото те са ключови за икономическата активност и финансовата система на всяка държава. Банките нямат интерес да стигат до принудително събиране на своите вземания - това е краен вариант, до който се стига след като е направено всичко възможно да бъде избегнат. Всяко действие по закона подлежи на съдебен контрол, така че правата на всички участници да са защитени. Този процес работи успешно от години и не смятам, че трябва да бъде променян, защото това може да внесе нестабилност в системата и да задейства по-рестриктивни мерки при отпускане на кредити, което няма да е в интерес на коректните потребители.
От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга чужда валута, които ще бъдат емитирани от тук нататък, носят рисково тегло, което постепенно се увеличава. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас инвестициите в ДЦК деноминирани в евро и друга чужда валута? Ще доведе ли това рисково тегло до повишаване на изискванията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?
Българските банки са много добре капитализирани, и тази промяна няма да има значителен ефект върху тяхната капиталова адекватност. Нека не забравяме, че този ефект е временен и ще изчезне в момента на присъединяването на България към еврозоната. По-скоро проблемът е, че българската държава не емитира нови облигации, което кара банките да пренасочват свободната си ликвидност към нискорискови чуждестранни активи. А когато Министерството на финансите излезе на пазара, облигациите предизвикват голям интерес, както за пореден път беше доказано с последната емисия.
Очаквате ли през следващите 12 месеца да има нови сделки по придобиване и поглъщане на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален натиск в тази насока?
Очаквам първо да приключат сделките в сектора, които вече са стартирали. Тенденцията за консолидация на банките е световна и тя има логични предпоставки - големите институции са по-конкурентноспособни, по-сигурни, по-ефективни и разполагат с повече ресурси за инвестиции в иновации, които постоянно да подобряват клиентското изживяване и обслужване. Пазарът и регулациите изискват от банките по-голяма ефективност и консолидацията дава възможност тя да се постигне. Чрез нея се постига икономия от мащаба, която позволява на банките да осигурят на потребителите още по-изгодни условия, иновативни продукти и модерни решения, при това на оптимална цена.
USD
CHF
EUR
GBP
