Предприетите ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 в глобален мащаб през второто тримесечие на 2020 г. доведоха до силен и всеобхватен спад на световната икономическа активност. По данни на Евростат еврозоната, която е основен търговски партньор на България, отчете безпрецедентен в исторически план спад на верижна база на БВП в реално изражение от 11.8% за периода април - юни 2020 г. Това е констатацията направена в резюмето на последното издание на "Икономическия преглед" на БНБ.

В него се посочва, че въз основа на допусканията за международната конюнктура БНБ очаква понижение на външното търсене на български стоки и услуги през 2020 г. с 12.6% спрямо 2019 г. Тези прогнози не включват втора вълна на разпространение на COVID-19 или затягане на ограничителните мерки в глобален мащаб. Външното търсене на български стоки и услуги започва да се възстановява през третото тримесечие на 2020 г. на верижна база, като тази тенденция продължава и през останалата част от прогнозния хоризонт.

Пазарните очаквания за цените на енергийните продукти са те да се понижат в щатски долари и в евро през 2020 г., докато при неенергийните се очаква покачване в долари и слабо понижение в евро на годишна база за 2020 г. През следващите две години допусканията за международната конюнктура са за нарастване на цените на суровините в съответствие с подобряването на глобалната икономическа активност. Наличната към 25 септември 2020 г. информация, на базата на която е изготвена прогнозата, показва, че устойчивостта на започналото през третото тримесечие на 2020 г. възстановяване на икономическата активност в България се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт.

Несигурността продължава да се определя от разпространението на пандемията у нас и в международен план, а също и от ефективността на ограничителните мерки в съчетание с ефективността и обхвата на фискалните мерки за подкрепа на най-уязвимите домакинства и фирми.

В резултат от тази несигурност според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменението на реалния БВП през 2020 г. (-5.5%) оценката на БНБ е, че спадът на икономическата активност през текущата година ще е в интервала от -3.2% до -8.0%, като вероятността темпът на спад на БВП да попадне в този диапазон се оценява на 60%. Спрямо прогнозата от юни 2020 г. е извършена възходяща ревизия за изменението на БВП през 2020 г. Това отразява по-благоприятните от очакваното тенденции през второто тримесечие на 2020 г. по линия на крайните потребителски разходи, инвестициите в основен капитал и външнотърговските потоци, при които регистрираните верижни и годишни темпове на спад през второто тримесечие на 2020 г. бяха по-ниски в сравнение с това, което предполагаха конюнктурните индикатори, налични към 17 юни 2020 г.

Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 5.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -1.9 процентни пункта), спад на инвестициите в основен капитал (принос с -1.8 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -1.2 процентни пункта). Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021-2022 г. БНБ прогнозира постепенно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП се очаква да нарасне съответно с 4.0% и 3.8% и към средата на 2022 г. да достигне нивото си от преди пандемията. В най-голяма степен за нарастването на икономическата активност през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и същественото нарастване на публичните инвестиции въз основа на направените за тях допускания.

Прогнозата на БНБ е годишната инфлация да се забави значително до 0.3% в края на 2020 г. (от 3.1% в края на 2019 г.), което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база. Смята се, че общата инфлация ще се ускори до 1.9% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. ще се забави до 1.6%. Рисковете пред базисния сценарий на макроикономическата прогноза се оценяват като балансирани за 2020 г. и в посока по-бавно последващо възстановяване на икономическия растеж през останалата част от прогнозния хоризонт спрямо базисния сценарий. Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност през целия прогнозен хоризонт спрямо базисния сценарий представлява възможността от втора вълна на разпространение на COVID-19 в България и в глобален мащаб, което ще потисне за период, по-дълъг от прогнозираното, външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват предимно ориентирани в посока реализиране на по-ниска инфлация спрямо базисния сценарий поради възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на ХИПЦ. Фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, е ревизията на историческите данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 19 октомври 2020 година