В доклада на Европейската комисия, който ще бъде представен в 14,30 часа българско време в Брюксел, се препоръчва да бъде прекратена процедурите за прекомерен дефицит срещу Германия и България, тъй като двете държави са свели дефицитите си под поставената от ЕС граница от 3%, предаде Reuters, която разполага с доклада.

В документа се уточнява, че през 2011 г. Берлин е намалил дефицита си до 1%, а правителството в София своя до 2,1%.

Еврокомисията прогнозира свиване на бюджетния дефицит на Германия до 0,9% и 0,7% съответно през 2012 и 2013 година. През текущата година се очаква дефицитът на България да се понижи до 1,9%, а през 2013 година - до 1,7%.

За да отпадне санкцията, препоръката трябва да бъде одобрена от лидерите на ЕС в края на юни. Приеме ли Съветът препоръката, държавите със свръхдефицит в ЕС ще останат 21.

Другата новина, която се очаква да обяви Жозе Мануел Барозу, е, че ЕС трябва да размрази финансирането за Унгария, след като страната е предприела положителни действия за поставянето в ред на публичните си финанси.

От Еврокомисията посочват, че решението от април да бъдат замразени 495 милиона евро за Унгария, трябва да бъде отменено, тъй като страната „е предприела нужните действия, за да коригира прекомерния си дефицит".

Комисията очаква през 2012 г. Унгария да постигне целта си за дефицит от 2,5% от БВП, както и за бюджетен дефицит под 3% през 2013 година.

Тези препоръки са част от пакета, който е приела Европейската комисия, и който бе представен днес на специална пресконференция от председателя Барозу и еврокомисаря Оли Рен.

При представянето на препоръките Барозу заяви: „Днес Комисията взе важни решения, определящи по-нататъшните действия, които трябва да бъдат предприети както на национално равнище от всяка от държавите членки, така и на равнище ЕС, за да се насърчи нашата конкурентоспособност, да се стимулират растежът и създаването на работни места и да се укрепи решително нашият икономически и паричен съюз. Те отразяват съществената роля на Комисията в европейското икономическо управление. Нашите препоръки са изготвени съобразно ситуацията във всяка държава членка, но са част от съгласуван подход за ребалансиране на европейската икономика. Постигнахме добър напредък: публичните финанси започват да се подобряват, а дисбалансите започват да се преодоляват. Посоката е ясна. Сега трябва да удвоим усилията си както на национално, така и на европейско равнище, за да се движим по-бързо и да напредваме."

В пакета си от препоръки Европейската комисия настоява да се въведат спешно бюджетни мерки и икономически реформи за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в целия ЕС. Препоръките са специфични за всяка страна, като отчитат конкретната ситуация в държавите членки.

От разпространено прес съобщение на Комисията става ясно, че тя е изготвила също така препоръки за еврозоната като цяло, както и своята визия за дейностите по политиките на равнище ЕС, които да допълнят националните мерки за изпълнение на амбициозна инициатива на ЕС за растеж на две нива.

Еврокомисията представи и заключенията от дванадесет задълбочени прегледа в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси и отправи препоръки към Съвета във връзка с процедурата при прекомерен дефицит. Сред порицаните държави е и България, която е в компанията на Белгия, Дания, Испания, Италия, Кипър, Обединеното кралство, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция.

В прегледите се прави оценка дали държавата е засегната от дисбаланс и, ако това е така, какво е естеството на дисбаланса.

Прегледите потвърждават, че в дванадесетте държави членки съществуват макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат коригирани и да бъдат следени отблизо. В тях се стига до заключението, че коригирането на икономическите дисбаланси продължава като цяло, което се отразява в намаляването на дефицита по текущата сметка, конвергенцията на разходите за труд на единица продукция, ограничаването на кредитните потоци или корекциите в цените на жилищата.

Въпреки това в някои случаи не е ясно до каква степен корекцията е пълна и трайна и дали скоростта ѝ е адекватна. В много случаи натрупаните вътрешни и външни дисбаланси продължават да представляват огромно предизвикателство, например по отношение на задлъжнялостта на частния и на публичния сектор

Специално за България се казва, че страната преживява дисбаланси, които не са прекомерни, но трябва да бъдат разгледани. По-специално внимание трябва да се отдели на нивото на външната задлъжнялост, както и някои макроикономически показатели, свързани с корпоративния сектор, за който се препоръчва да се намали степента на междуфирмената задлъжнялост. Специално внимание трябва да се отдели на пазара на труда, за да се намали риска от нежелани ефекти върху функционирането на икономиката.