Икономист: Как стигнахме до днешната криза и как да се освободим от нея

Всички се надяват на светлина в края на тунела на кризата от коронавируса и гледат към света след разхлабването на мерките. Как ще се възстановят САЩ и по-голямата част от земното кълбо от тази създадена от природата, но подпомогната от човека катастрофа, пита икономистът от American Institute for Economic Research Ричард Ебелинг.

Вече все повече видове пътуване и компании започват да се възстановяват. Но забележете, че същите власти, които заповядаха затварянето на света, сега трябва да решат кога той отново да бъде "отворен". Всъщност всеки би трябвало сам да решава какъв риск да поеме, но подобна идея е унищожена от концепцията, че хората, без команди и контрол от политиците, са твърде безотговорни и неразумни.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Да видим обаче как се стигна до кризата и каква е рецептата на Австрийската икономическа школа за възстановяването от нея.

"Добрите времена" преди вируса имаха много сериозни проблеми

Много икономики по света, включително САЩ, бяха в привидно "добри времена", преди да навлязат в пандемията от коронавирус. Безработицата беше на историческо дъно, икономиката растеше умерено бързо, реалните доходи на всички групи хора се покачваха, а технологичните нововъведения създаваха по-добри и често по-евтини услуги и стоки.

Но под тази позитивно изглеждаща повърхност, правителствените разходи и заеми продължаваха да растат всяка година. Годишните бюджетни дефицити на САЩ например доведоха до покачване на дълга от 5 трлн. долара през 2000 г. до почти 25 трлн. долара в началото на май 2020 г. Половината от всички разходи на правителството днес са за социални помощи и здравните програми Medicare и Medicaid.

Какви са перспективите пред икономическия растеж на Германия

Проблемите на най-голямото стопанство в Европа несъмнено ще се отразят и на растежа на България

Прогнозата е нефинансираните задължения за тези програми да нараснат с десетки трилиони долара до края на века и да са още по-големи от средствата, които правителството събира като данъци. Изключително ниските лихви скриват от поглед колосалните разходи, които данъкоплатците ще трябва да платят за обслужването на националния дълг в бъдеще, когато пазарните лихви в някой момент се изравнят с нормалните исторически ива.

Коронавирусът подчерта фискалната криза

А след това дойде и кризата с коронавируса. Само в САЩ мерките на правителството създадоха над 30 млн. безработни за малко над месец. Хиляди бизнеси спряха производство или сведоха дейностите си до минимум. Доходите на семействата се свиха или изчезнаха напълно. Някои от малките търговци може никога да не отворят отново.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

През януари прогнозата беше, че бюджетният дефицит за фискалната година, която приключва през септември, ще е 1 трлн. долара. Днес, след цялото "спешно" харчене, е по-вероятно размерът му да достигне 4 трлн. долара. Но какво можем да направим, за да възстановим стабилността, производството и дългосрочния растеж на САЩ и на останалите икономики по света?

Проблемите идват от интервенциите на държавата

Лудвиг фон Мизес (1881 - 1973 г.) дойде в САЩ през 1940 г. от раздираната от Втората световна война Европа и през остатъка от бойните действия изнесе поредица от лекции и публикува много монографии относно плановете за следвоенна реконструкция и възстановяване на икономиката. Много от произведенията му са събрани в Selected Writings of Ludwig von Mises.

Първо, Мизес обясни, че икономическите политики преди и по време на войната са създали условията, пред която той е бил изправен след нейния край:

"От две поколения насам политиките на правителството... са насочени единствено към елиминирането на функцията на пазара като регулатор на производството. Чрез мита, правни регулации и забрани, субсидиране на неконкурентните дейности, спиране на конкуренцията, регулирането на цените, лихвите и заплатите се цели насочването на производството към път, по който то иначе не би поело...

Резултатът от тези политики е тежката икономическа криза, която наблюдаваме днес. Тя води началото си от грешните икономически политики и няма да приключи, докато не стане ясно, че задачата на правителството е да създаде необходимите предпоставки за просперирането на икономиката, а не да трупа повече глупави разходи, отколкото индустрията и населението могат да си позволят."

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Ценовият механизъм в икономиката трябва да бъде оставен да работи, смята Майкъл Хофман

В това описание откриваме всички елементи, които обременяват и света днес: Политизирането на пазарните решения и резултати и субсидирането на институциите, определени като "твърде големи, за да бъдат оставени да фалират"; крони капитализмът, при който бизнесът и властите са обвързани за сметка на потребителите; използването на парите на данъкоплатците за финансиране на мрежата от получатели на привилегии, защити и субсидии.

Трябва да мислим дългосрочно, а не краткосрочно

За Мизес, най-значимата цел е промяната на мисленето на хората от преследването на краткосрочни ползи към дългосрочни такива. "Разбира се, има псевдоикономисти, които проповядват евангелието на краткосрочните цели", пише Мизес. "В дългосрочен план всички сме мъртви", каза Лорд Кейнс. Но всичко зависи от това колко дълъг е краткосрочният план."

Според Мизес "много страни са навлезли във фазата, в която изпитват дългосрочните резултати от краткосрочните си политики."

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Практическата политика е насочена към осигуряването на моментални облаги за различни групи, които обаче идват за сметка на дългосрочните възможности на обществото. Например истинското възстановяване се нуждае от капитал, който се генерира единствено чрез спестявания.

Но те се постигат само ако хората са уверени, че частната собственост ще се зачита, договорите ще се спазват, данъците ще са ниски и предвидими, а разходите на правителството - ограничени. Точно обратното се наблюдава днес, а ситуацията е влошена от изкуствено понижените до нула или отрицателни стойности лихвени проценти.

Ако горните препоръки се спазят, посочва Мизес, властите ще са направили всичко, което е по силите им, за да създадат общата политическа и икономическа среда, която в най-голяма степен подпомага икономическият растеж.

Нуждата от елиминиране на групите със специални интереси

Втората промяна в мисленето на хората е да се елиминират групите със специални интереси в политиката. Представителите на много отрасли - и тогава, и днес - се групират, за да получават облаги от властите, за сметка на обществото.

Правителствата се намесват като подкрепят и финансират политики, които в дългосрочен план водят до понижаване на производството, неправилно насочване на капитала и ограничаване на пазара на труда. Подобни политики трябва да бъдат загърбени, защото пречат на интегриращата роля на цените и конкуренцията, както и на формирането на капитал.

Как Фед надува съвременния еквивалент на дотком балона

Той ще се взриви, независимо какво прави централната банка

Политиките, насочени към производителите, по-правилно трябва да се наричат "политики за спиране на производството", казва Мизес, тъй като те защитават по-некомпетентните производители от конкуренцията на по-успешните. Възстановяващите се икономики трудно могат да си позволят подобни ограничения.

Рецептата на Австрийската икономическа школа е свободен пазар

За мнозина днес подобен план, особено в контекста на възстановяването от коронавируса, звучи налудничаво, тъй като, изглежда, "планирането" се предполага да се осъществява единствено от правителството. Но както Мизес пише в Planned Chaos:

"Епохата на либерализма е имала конкретен план. Той е включвал частна собственост над производствените фактори, свободна инициатива и пазарна икономика. Страните, които го възприемат, са просперирали."

Подобна програма може да звучи нереална, предвид днешната политическа и икономическа среда. Но Мизес не е бил наивник по този въпрос. По време на кризата, пред която е изправена родната му Австрия преди Първата световна война, през която социал-демократическото правителство изстрелва социалните разходи във всички сфери и плаща за тях с лавина от новонапечатани пари, Мизес припомня на своите съграждани, че проблемът не се корени в "обективната" среда, в която се озовава страната.

Тя има обучени работници, производствени мощности и търговски партньори както за необходимите си вносни продукти, така и за износ на своите. Проблемът са "субективните" разбирания на хората: "Много наши съграждани не разбират реалността днес и вместо това преследват илюзорни идеи", пише Мизес. "Но в крайна сметка разумността трябва да надделее."