София (град) е произвеждала малко над половината от брутния вътрешен продукт в Южна България с размер за 2019 г. от 51,2 млрд. лв., става ясно от изследването "Регионални профили: Показатели за развитие", извършвано от Института за пазарна икономика (ИПИ).

На втора позиция остават Пловдив (9,6 млрд. лв.), Бургас (5,5 млрд. лв.) и Стара Загора (5,1 млрд. лв.).

"Интересното в Югоизточен район е различният профил между водещите градове", каза старшият икономист Петър Ганев. "Докато в Бургас има и индустрия, област Стара Загора има доста интересен профил с четири различни индустриални центъра - Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Казанлък."

Когато обаче се погледне само към индустрията, доминацията на София се понижава значително, което е логично, предвид значителния дял на услугите, въпреки това с брутна добавена стойност от 5,8 млрд. лв. тя си остава най-голям център. "Софийска област се развива доста добре през последните години, особено трите най-индустриални общини около столицата: Божурище, Елин Пелин и Костинброд", каза Ганев. "И в трите над половината от брутната добавена стойност е в промишлеността, а заплатите са отчетливо по-високи от други общини в област София."

Отново гледайки само към индустрията, Стара Загора изпреварва Бургас (2,4 млрд. лв. срещу 1,1 млрд. лв.) и почти догонва втория в страната Пловдив с 2,9 млрд. лв.

Именно при услугите обаче столицата избутва всички, като заема почти 70% от цялата брутна добавена стойност в Южна България с 38,3 млрд. лв. брутна добавена стойност. При услугите Бургас (3,3 млрд. лв) и Стара Загора (1,8 млрд. лв.) си разменят позициите от предишното подреждане, но изостават значително от Пловдив (5 млрд. лв.).

Даже и най-малкият район по заетост, който е Югоизточният, има по-висок дял на заетите от общото за страната в сравнение с който и да е район на Северна България, като делът му е 14,3% към 2019 г., докато в Югозападният, където попада и София, той вече е 33,4% при 20% за Южния централен район.

"Пазарът на труда е в подем навсякъде, но Югозападният печели като проценти, Южен централен леко изгубва през 2016 г., но се връща към растеж след това и Югоизточен, където заетостта също расте, но по-малко", каза Ганев.

При заетите в ИТ сектора се наблюдава гигантска доминация на Югозападния район, където от 2013 г. броят на работещите нараства с около 50% до над 86 хил. души. За разлика от това, в Южния централен те са под 6 хил., основно в Пловдив, а в Югоизточния - с 2,1 хил. души към края на 2019 г.

По отношение на заплатите, във всеки един район се наблюдава ръст на заплатите, особено между 2016 и 2019 г. "Тук се вижда и разликата между Югозападен (столицата), където средната брутна месечна работна заплата е 1885 лв., докато в Южен централен и Югоизточен има сходни нива на заплащания - 1016 и 1057 лв.", каза Ганев. "Друг е въпросът дали той ще остане такъв. Един от моментите в кризата е, че когато има засегнати хора с ниска заплата (хотелиери, ресторантьори и т.н.), всъщност средната заплата скача. Това го видяхме и при предишната криза, тъй като от пазара на труда отпадат най-ниско платените."

В рамките на десетилетие София успява да увеличи населението с почти 80 хил. души. Само една друга област - Кърджали, успява да нарасне - с 3,4 хил. души, докато всички други области са на загуба. Най-тежко това се вижда в Пазарджик и Стара Загора, където населението се свива с по почти 38 хил. души.

За същия период обаче расте делът на населението под линията на бедността, което обаче е до голяма степен статистически ефект. Причината за това е, че с нарастване на заплатите се увеличава и прагът на бедността и така хората, оставащи на същото заплащане, в крайна сметка натежават повече в статистиката. Единствената област със спад е Кърджали, а в Ямбол техният дял е без промяна.

Най-голям проблем представлява това в Благоевград, където има рязко влошаване на ситуацията на пазара на труда, като през 2020 г. бедността там ще се е изстреляла по-нагоре. Не е изненадващо, че в София (град) нивото на бедност е най-ниско.