Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън често припомня, че Ирландия му е на сърце. Но визията на администрацията му за 21% данък върху печалбата на американските компани в чужбина може да нанесе най-тежък удар именно върху тази страна, пише Politico.

Десетилетия Ирландия правеше предложение на стотици американски компании, което те не можеха да откажат: 12,5% корпоративен данък. Германия и Франция, където налогът достига 30%, отдавна се оплакват, че Ирландия нечестно привлича твърде много американски корпоративни инвестиции за сметка на континента. Дъблин пък ги съветва да намалят собствените си данъци.

Изглежда, че спорът е към своя край. Ако надигащите се политически сили от двете страни на Атлантика постигнат своето, световният минимален корпоративен данък най-накрая ще притъпи, ако не елиминира, предимството на Ирландия.

"Духът е изпуснат от бутилката. Вече виждаме значителна промяна в позицията на САЩ", посочва Дирмот О"Лиъри, главен икономист в Goodboy Stockbrokers в Дъблин. "Трябва да се подготвим за по-малко приходи от корпоративни данъци. Можем да планираме какво ще се случи при подобен ход. По-големият проблем е как ще се отрази това на индустриалната ни стратегия", казва той.

Макар че въвеждането на световен минимален корпоративен данък може да отнеме години, политиците в Дъблин вече преценяват потенциалните щети. Макар и още само да се шепне по кулоарите, ирландците вече си представят бъдеще, в което ниският данък няма да е основен стълб в индустриалната им политика.

Златната кокошка

Доналд Тръмп отхвърли предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Но Байдън и новият министър на финансите Джанет Йелън го подкрепят и, като част от бъдеща сделка, искат американските международни компании да плащат 21% данък върху печалбата си в чужбина.

Ирландия разчита на останалите държави от ОИСР да намалят този налог и да оставят място на Дъблин да продължи да предлага по-нисък данък спрямо Франция, Германия и другите големи конкуренти. Страната ще търси и споразумение с по-малките държави от ЕС, като Люксембург и Нидерландия. "Малките държави като Ирландия трябва да имат възможността да използват данъците като лост, с който да компенсират мащаба и ресурсите на по-големите държави", казва ирландският финансов министър Паскал Донахю пред Politico.

Миналата седмица ведомството му представи фискалните си планове до 2025 г., според които Ирландия губи €2 млрд. данъчни приходи заради данъчната реформа — заради промяната в ставката, както и заради опитите на ОИСР да разпредели по-честно данъчните приходи в страните, от които компаниите печелят.

През 2020 г. Ирландия отчете рекордни приходи от €11,8 млрд. от корпоративен данък, една пета от общите приходи в хазната. Повечето от тях идват от щатски компании. Две пети от тях идват от десет компании, които приходната агенция отказва да посочи поименно.

Щатските дружества са значими за икономиката — към момента 700 компании дават работа на 160 хил. души директно и още 130 хил. индикретно, една осма от жителите на острова в трудоспособна възраст. По данни от приходната агенция за 2018 г., икономистът Шеймъс Кофи изчислява, че корпоративния данък, плащан от американските компании в Ирландия, достига €1 400 за всеки мъж, жена и дете в страната — или еквивалент на всички годишни разходи за пенсии.

Питър Вейл, директор на Grant Thornton в Дъблин, не смята, че американските компании ще си тръгнат след промяната на ставките — но Ирландия ще стане по-малко привлекателна за нови инвестиции. Той прогнозира още, че минималният данък няма да бъде 21%, както САЩ иска, а ще бъде намален между 15 и 17%. Което означава, че Ирландия ще има предимство пред Великобритания, най-големият ѝ конкурент, която ще повиши собствената си ставка до 25%. "Да кажем, че световният процент е 15. Плащате 12,5% в Ирландия и 2,5% в САЩ. Ирландия все пак ще има предимство", казва той.

Европейската държава, която изпревари Китай по растеж през 2020 година

Европейската държава, която изпревари Китай по растеж през 2020 година

Зад успеха стоят разцъфтяващите здравни и технологични компании, които страната успя да привлече през последните години