Според University of Michigan, доверието на потребителите в САЩ нарасна до 78,1 пункта през юни от 72,3 пункта през май. За много експерти този растеж е важна индикация за курса на икономиката на страната през следващите месеци, пише Франк Шостак.

За да видят в бъдещето, повечето икономисти следват данните в различни потребителски и бизнес изследвания. За събирането на данните произволно избрана група от потребители или бизнесмени отговорят на въпроси, свързани с посоката, по която според тях икономиката е поела.

Ако изследването показва, че болшинството е оптимистично настроено, това се приема за добра новина за икономиката и обратното.

Но можем ли да приемем, че подобни анкети наистина ни наказват дали икономиката ще расте, или ще се свива? Логиката на техните защитници е следната: знанието за бъдещето на стопанството е разпръснато, затова шансът само един конкретен индивид да може да състави точна прогноза е много нисък. Но голяма група произволно подбрани хора е по-вероятно да обрисува по-точна картина на бъдещето.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Наистина е много възможно много хора да имат по-точна представа за бъдещето. Обаче по-голямото количество информация не означава, че тя качествено е по-точна. За да се отдели житото от плявата, трябва събраните данни да се третират през теоретична рамка.

Данните без теория са безполезни

Дали една прогноза "изглежда смислено" се определя не само от количеството достъпна информация, но и от това дали теорията или мисловният процес са свързани с реалността. Когато индивидите, участващи в проучването, не са разкрили от каква теория изхождат техните прогнози, нямаме основания да разглеждаме проучванията като база за точна оценка на бъдещото състояние на икономиката.

Предвид идеята, че очакванията са ключовата движеща сила на икономиката, много икономисти имат "позитивното" мислене, че достатъчно голяма доза "добри" новини могат да предотвратят настъпването на негативни резултати. Индивидите са разглеждани като движени от мистериозна психология, която подлежи на скоростни промени. Затова, според икономистите, от решаващо значение е тяхната психика да не бъде притеснявана, за да може икономиката да просперира.

Затова много често по време на рецесия икономистите са много обрани и отбранително настроени, когато се изказват. Това е показано още в книгата на Мъри Ротбард Economic Depressions: Their Cause and Cure:

"След бедствието от 1929 г., икономистите и политиците решиха, че то никога не трябва да се повтаря. Най-лесният начин да постигнат това беше да елиминират дефиницията за "депресия". От този момент нататък, Америка нямаше да страда от други депресии.

Затова когато следващото голямо бедствие настъпи през 1937-38 г., икономистите просто отказаха да използват омразното определение и измислиха друг, много по-меко звучащ термин: "рецесия". От този момент нататък преминахме през много рецесии, но през нито една депресия.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Много скоро обаче думата "рецесия" също стана твърде остра за деликатните чувства на американската публика. Вече изглежда, че последната рецесия се случи през 1957-58 г. От тогава досега се използват още по-приятните "спад", "забавяне" или "отклоняване от курса". Така, за да се запази добрият дух, рецесиите и депресиите са забранени от фиатните семантични икономисти. От сега нататък най-лошото, което може да се случи, е "забавянето". Това са чудесата на "Новата икономика"."

Отново, тази реторика е следствие от страха, че казването на неблагоприятната истина ще разстрои увереността на хората. Но ако тя се поддържа стабилна, икономическата активност ще расте.

Проблемът с "очакванията"

От значение е не стабилността на очакванията, а дали те отговарят на действителността. Но какво ще спечелим, ако мисленето на всеки човек е промито, че нещата са наред, докато в реалността икономиката направо се разпада?

Предполага се, че стабилните очаквания означават и икономическа стабилност, затова много икономисти препоръчват политиките на централните банки и правителствата да са "прозрачни". Ако те са известни на публиката предварително, ще се избегне моментът на изненадата и волатилността ще се понижи.

Но да предположим, че правителството излезе с план да повиши подоходния данък. Как фактът, че този ход е предварително известен, ще предотврати подриването на жизнения стандарт на хората? Дори и ако политиците успеят да ги убедят, че увеличаването на ставката е добро за тях, те не могат да променят факта, че нетните доходи ще спаднат.

Как в Китай създават илюзията за "възстановяване" от кризата

Как в Китай създават илюзията за "възстановяване" от кризата

Както САЩ и Европа, втората по размер икономика в света разчита на печатането на пари за постигане на растеж, но има и една съществена разлика

Нека приемем друго - че централната банка предварително обявява, че планира драстично увеличаване на паричното предлагане. Как може тази информация да предотврати консумацията на капитала и развитието на икономическия цикъл на бум и рецесия?

Стабилните очаквания не могат да елиминират щетите, нанесени от разхлабената парична политика или от увеличаването на данъците. Освен това, независимо дали индивидите успешно идентифицират фактите от реалността, мнението им за тях не променя самите факти.

Ако видим, че реалните доходи на хората се сриват, това е факт от действителността. Независимо от вярата на хората в бъдещето, този факт води до свиване на потреблението. Спадът на потреблението не е породен от понижаването на потребителското доверие, както смята общоприетото мнение, а от това, че хората не могат повече да осъществяват покупки в същия размер както преди.

Очакванията в свободна икономика спрямо очакванията в регулирана икономика

Потребителските очаквания не се появяват във вакуум, а са част от процеса на оценка на всеки индивид, основаващ се на възгледите му за света. В една свободна и нерегулирана икономика, когато очакванията на индивидите са противоположни с действителността, се задействат механизми, които ги подтикват да преоценят вижданията си. Пазарът не позволява погрешни очаквания за твърде дълго.

Да приемем, че в резултат на погрешните очаквания е инвестиран твърде много капитал в производството на автомобили и твърде малко в производството на къщи. Ефектът от свръхинвестицията в автомобилната индустрия е спадане на печалбите на компаниите, защото твърде голямото количество произведени коли може да бъде продадено само на цени, които са по-ниски спрямо разходите, вложени за направата им. Ефектът при къщите ще е противоположен - техните цени ще нараснат, а заедно с тях и печалбата на компаниите.

Производството в Китай не се възстановява толкова бързо, колкото официалните данни показват

Производството в Китай не се възстановява толкова бързо, колкото официалните данни показват

Индексите на мениджърските поръчки нараснаха леко и вече са в територия на експанзия, но дали това наистина е така

С времето този процес ще доведе до изтегляне на капитал от автомобилния отрасъл и насочването му към жилищния сектор. Така ще се задействат коригиращите сили. В свободната икономика фактите от действителността относително бързо ще се отразят и на оценките, и на действията на хората.

Когато обаче икономиката е изкривена, това не задължително е така. Чрез своите политики, правителствата и централните банки могат да създадат условия за дългосрочно отклоняване на очакванията от реалността. Но нито властите, нито централните банки могат завинаги да отложат фактите. Класически случай за това е изкуственото понижаване на основния лихвен процент, което поражда циклите на бумове и депресии.

Можем да достигнем до заключението, че в една свободна и нерегулирана пазарна икономика, потребителското доверие се променя в унисон с динамиките в реалната икономика. Но в регулирана икономика, в която правителствата и централните банки извършват различни политики, те могат да се отклонят значително действителността. Нещо повече, от значение е не дали техните политики са прозрачни, а дали те нанасят удар върху добруването на потребителите и бизнесите.

Популярният възглед, според който чрез оценките от анкети човек може да предугади бъдещето на икономиката, е проблематичен. Фактът, че големи групи хора са изказали мнението си за бъдещето на стопанството, не превръща същото мнение в много по-точно.

От значение е не колко индивиди са участвали в една анкета, а рамката, от която те изхождат в анализа на възгледите си. Когато тя е неясна, не бива да се доверяваме прекалено много на анализите на потребителското доверие.