Как в Китай създават илюзията за "възстановяване" от кризата

Когато излязоха данните за индекса на мениджърските поръчки в Китай през март, анализаторите бързо оповестиха, че възстановяването е настъпило. Тогава официалният индикатор достигна 52 пункта, което, след срива му от 35,7 пункта през февруари, показа, че производството отново е в експанзия и мениджърите са оптимистично настроени.

Още тогава коментирах, че тези данни изглеждат подозрително оптимистични. Мнението ми се доказа и от информацията за представянето на различни сектори на местната икономика, събрана от Zero Hedge.

Производството в Китай не се възстановява толкова бързо, колкото официалните данни показват

Индексите на мениджърските поръчки нараснаха леко и вече са в територия на експанзия, но дали това наистина е така

Интересното е, че докато за април официалният индекс на мениджърските поръчки в производството, представян от Националното бюро за статистика, все още показва експанзия, макар и след лек спад, индексът, изготвян от Caixin, спадна до 49,4 пункта, което показва контракция. Той отчете маргинално докосване до територията на растеж през март от 50,3 пункта, но разминаването с официалните данни е поредното доказателство за слабостта на "възстановяването" в страната.

Графика 1: Официален индекс на мениджърските поръчки в Китай

Източник: Tradingeconomics

Надуване на балони

Същевременно последните данни за широкия индикатор общо социално финансиране (TSF или total social financing) на Народната банка на Китай показват на какво се дължи илюзията за скоростен растеж. Само през март и април в икономиката са били инжектирани кредити и ликвидност на стойност почти 8,3 трилиона юана (около 1,2 трлн. долара), като TSF включва още финансиране под формата на първични публични предлагания, тръстови заеми и продажби на облигации, не само конвенционалното банково кредитиране.

Графика 2: Общо социално финансиране в Китай

Източник: Tradingeconomics

През април покачването на TSF е от 12% на годишна основа, като достига почти 3,1 трлн. юана. Реално това е новосъздаден кредит, до голяма степен от Народната банка на Китай. От тази сума, благодарение на програмите на властите и макар че лихвеният процент за резервите на банките, надхвърлящи минималните, беше понижен от 0,72 до 0,35%, най-голям дял имат заемите. Новите кредити възлизат на 1,7 трлн. юана през април спрямо 2,85 трлн. юана през март.

Графика 3: Нови кредити в юани по месеци

Източник: Tradingeconomics

От тези 1,7 трлн. юана, през последния месец, потребителските заеми, най-вече ипотеките, са почти 667 млрд. юана, а корпоративните кредити - малко над 956 млрд. юана. Тук обаче е разковничето - кредитирането вероятно ще продължи да расте, не само защото Народната банка инжектира яростно нови пари в икономиката, а и защото основният лихвен процент беше понижен.

Да, Китай все още не следва политиката на нулеви или отрицателни лихви, каквито наблюдаваме в Европа и САЩ, но се приближава до нея. Лихвата, по която банките теглят кредити помежду си, беше понижена от 2,3 до 1,5% през април, а лихвата по краткосрочните междубанкови заеми до седем дни беше свалена наполовина, до 0,35%. В края на април основният лихвен процент на Народната банка на Китай също беше свален, до 3,85%.

Графика 4: Основен лихвен процент в Китай

Източник: Tradingeconomics

Така централната банка на практика създава класическа кредитна експанзия, т.е. надува балони в икономиката. Това е същият феномен, който наблюдаваме и на Запад, а както Европа и САЩ, Китай задлъжнява прогресивно. Въпреки че е далеч след този в еврозоната, потребителският дълг вече е над 55% от БВП, което е исторически рекордна стойност, правителственият е над 50% от БВП, също рекорд.

Графика 5: Дълг на домакинствата към БВП

Източник: Tradingeconomics

Когато говорим за който и да е индикатор, съпоставен към брутния вътрешен продукт на Китай, не бива да забравяме, че растежът на страната в немалка степен е просто на хартия. Както и след Голямата рецесия, днес властите се впускат в мащабни инфраструктурни проекти на стойност над 600 млрд. долара. Да, подобен ход повишава номиналният БВП. Но той не води до реално покачване на стандарта на живот.

Китай съживява растежа с $600 милиарда в инфраструктурни проекти

Втората световна икономика прилага същата стратегия за възстановяване, както след глобалната финансова криза

Както съм казвал неведнъж, ако просто можехме да напечатаме пари и да платим за инфраструктура, по която не се движат коли, или построим градове, в които никой не живее, Зимбабве щеше да е най-богатата страна в реално изражение на света. А идеята, че благоденствие може да се постигне като просто си вземем пари от банката, е нещо, в което вярват единствено много малките деца и много големите правителства.

Светлината в тунела за Китай?

Все пак има разлика между Китай и Европа. Тя е, че втората по размер икономика в света е склонна да приема парите, които Федералният резерв, Bank of Japan, Bank of England и Европейската централна банка печатат, за стоките, които тя произвежда. А единствено производството на стоки и услуги създава реално благоденствие.

Графика 6: Износ на Китай

Източник: Tradingeconomics

Същевременно в САЩ и най-вече в Европа се имплементират нови регулации, които пречат на предприемачеството и производството, в Китай индустрията все още е значително по-гъвкава, което позволява на страната да изнася по цял свят.

Да сравним следните две графики:

Графика 7: Индустриално производство на Китай

Източник: Tradingeconomis

И

Графика 8: Индустриално производство в еврозоната

Източник: Tradingeconomis

Какво виждаме? Че през последните години, когато уж икономиката в еврозоната беше "добре", индустриалното производство спадаше. Всъщност то не е било в положителна територия от есента на 2018 г. насам, като тепърва ще видим колко тежко ще се отрази кризата, в която се намираме в момента.

Китай излезе с нов списък за освобождаване на американски стоки от тарифи

Списъкът включва 79 продукта, но общата стойност на вноса не е ясна

Започнах статията с това, че официалните данни за възстановяването на индустриалното производство в Китай не отговарят на истината. Те са изкуствено завишени и благодарение на кредитната експанзия в страната, въпреки че от началото на годината преките чуждестранни инвестиции в страната се свиват. Ключът не е, че производството в страната няма проблеми, а че въпреки проблемите си е в относително по-добро състояние от това в Европа.

Нещо друго - експортът на страната е по-скоро реален, а също реална е и прогресиращата индустриална немощ на Стария континент. Това статукво няма да се промени, въпреки мерките на Урсула фон дер Лайен, с които иска да наказва бизнеси, изнасящи дейността си в трети страни.

Бъдещето на Китай

Въпреки това предимство на Китай, страната на практика повтаря грешките на САЩ и Европа. Народната банка яростно печата пари и надува балони, които рано или късно ще се взривят. Докато реалното производство дърпа страната напред, кредитите, балоните и инфлацията я превръщат в статистически хартиен тигър - нейният растеж и възстановяване са повече имагинерни, отколкото реални, а дори и първокурсниците в университетите знаят как може да се манипулира брутният вътрешен продукт.

Целта е проста. Тя е на хартия нещата да изглеждат прекрасно, за да не се нарушава политическия комфорт на комунистическата партия. Само че строенето на празни сгради не увеличава действителното благоденствие, то просто изкривява статистиката - нещо, до което китайците системно прибягват. Когато настъпят бъдещите взривове на погрешните инвестиции, които Народната банка създава в момента, инфраструктурата няма да може да спаси икономиката от огромния правителствен, регионален, корпоративен и индивидуален дълг.