Португалският пазар на луксозни имоти се представя като пример за безпрецедентен успех през 2025 г., но зад рекордните стойности стои по-сложна и по-малко еднозначна картина. И то такава, в която растящите цени и обеми не непременно означават по-здрав пазар, а по-скоро показват все по-остро изкривяване между предлагане, търсене и възможности за ново строителство.

Според проучване на Porta da Frente Christie's International Real Estate и Nova SBE, през 2025 г. в Португалия са отчетени 169 812 сделки с луксозни жилища, на обща стойност €41,2 милиарда. Това представлява ръст от 21,7% спрямо 2024 г. и се посочва като исторически връх за сегмента.

Въпреки това, самото понятие "рекорд" в този контекст изисква уточнение. Сегментът "лукс" обхваща все по-широк ценови спектър и различни подкатегории, което прави сравненията във времето по-малко директни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Включването на по-достъпни за високия клас имоти също допринася за увеличения обем на сделките, без това непременно да означава масово разширяване на най-ексклузивния пазар.

Unique Estates: 37 продадени имота за над €1 милион, в София рекордът е €11 800 на квадрат

Unique Estates: 37 продадени имота за над €1 милион, в София рекордът е €11 800 на квадрат

В луксозния сегмент решението за покупка обикновено се взема след между 4 и 7 огледа

По-ясно очертана е обаче структурната слабост от страна на предлагането. Докато търсенето се оценява с ръст от около 12% спрямо 2024 г., предлагането се свива с близо 25% от 2021 г. насам. Именно този дисбаланс стои в основата на ценовия натиск, а не единствено "силен пазар".

Проблемът започва от строителството, където данните също рисуват картина на хроничен дефицит. В Португалия се изграждат средно 4,2 жилища на 1000 домакинства при европейска средна стойност от 7,1, а през 2024 г. са завършени около 25 000 жилища при оценена нужда от близо 70 000. Тези оценки обаче варират в зависимост от методологията и не винаги отразяват реалната структура на търсенето по тип жилища и локации.

Още по-рязко звучат дългосрочните сравнения, като например данните за столичния район на Лисабон, където между 2000 и 2010 г. са строени средно 916 жилища годишно, докато след 2010 г. броят спада до едва 13. Тези числа обаче често се цитират без да се разглежда промяната в регулаторната среда, цената на земята и трансформацията на градското планиране през същия период.

На този фон строителният сектор във високия клас достига нива, които поставят под въпрос икономиката на новите проекти. По данни от анализа, цената за изграждане започва от около €5500 на кв. м, като според участници на пазара "става много трудно да се строи под €4500", както посочва Жоао Силия, CEO на Porta da Frente.

Новата реалност на луксозните имоти у нас: €7-милионна сделка в полите на Витоша и все по-взискателни купувачи

Новата реалност на луксозните имоти у нас: €7-милионна сделка в полите на Витоша и все по-взискателни купувачи

Най-активният сегмент остава този на имотите над €1 милион

Това твърдение обаче отразява по-скоро текущата пазарна реалност на избрани локации и проекти, отколкото универсална цена за страната. Разходите варират значително според земя, регулации и достъп до инфраструктура, което означава, че средните стойности прикриват силна вътрешна поляризация.

Допълнително напрежение идва от невъзможността част от проектите да намерят икономическа логика извън централните градски зони. Посочва се пример с жилище от 100 кв. м на цена около €400 000 в периферията, което според индустрията трудно намира купувачи. Това обаче е симптом не само на "липса на търсене", а и на разминаване между доходи, кредитни условия и ценови очаквания на инвеститорите.

Ценовата динамика потвърждава ускорението, но и структурното разслояване. Средната цена на луксозните имоти достига €7945 на кв. м - ръст от 8,5% за година и 35,8% спрямо 2021 г. Въпреки това диапазонът остава изключително широк - от €6800 до €35 000 на кв. м в зависимост от локацията.

В Лисабон средната стойност е около €7000 на кв. м, което изглежда относително умерено спрямо други европейски столици като Париж и Лондон, но също така отразява различна структура на предлагането и по-ниска концентрация на ultra-prime активи.

Интересен контрапункт в анализа е т.нар. affluent сегмент - най-ниската "входна точка" към високия клас, който расте най-бързо с 10,4% до €6496 на кв. м. Той е доминиран от местни купувачи (над 95%), което подсказва, че вътрешното кредитиране и лихвената среда играят по-голяма роля от международния капитал в тази част на пазара.

Именно този сегмент се представя като бъдеща "входна врата" към луксозния пазар, подкрепена от по-ниски лихви, данъчни стимули като 6% ДДС за определени проекти и ограничена нова строителна активност. Но това също така означава, че границата между "лукс" и "премиум среден клас" постепенно се размива.

Останалите сегменти също растат - премиум жилищата с 8,1% до €8148 на кв. м, а най-високият клас със 7,5% до €11 176. Но темпът им е по-умерен, което може да подсказва, че натискът се измества към по-достъпните нива на високия сегмент, а не към истинския ultra-luxury връх.