През последните години се наблюдават регулаторни атаки срещу споделената икономика - един относително нов феномен в България, който обаче може да не се окаже твърде дълголетен. Нека да видим какво представлява тя и до какво ще доведе поведението на властите в сферата.

Какво е споделената икономика?

Споделената икономика е форма на свободна пазарна размяна или по-скоро наемане, при която едни активи (апартаменти, автомобили и т.н.), притежавани от частни лица, се предотстъпват за временно ползване срещу заплащане на други. Ползите от този вид сделка е очеваден. Наемодателите имат възможност да спечелят допълнителни средства от своята собственост, вместо тя да стои "пасивна" и неизползваема. Наемателите обикновено получават по-ниска цена за използването на актива, отколкото ако го заемаха или купуваха от фирма на пазара, както и много по-голямо разнообразие.

Повечето българи всъщност знаят какво е споделена икономика, дори и да не са запознати с термина. Когато отиваме на почивка в Гърция, много често наемаме къщи за гости (независимо дали са регистрирани юридически като такива, или не), които са притежавани от частни лица. При тях не само имаме много голям избор, т.е. можем да отидем където си поискаме, а и са по-евтини от хотелите. Тази огромна конкуренция, както винаги се случва на пазарите, неимоверно облагодетелства нас като потребители.

Хроника на предизвестената смърт на споделената икономика

Официално могат да се изтъкнат различни причини от властите защо услуги от споделената икономика се блокират, но, икономически погледнато, става въпрос най-вече за три цели, преследвани от държавата:

  • Събиране на повече данъци;
  • Увеличаване на обхвата на регулациите върху повече икономически субекти - в случая върху предоставящите споделени услуги;
  • Понижаване на конкуренцията за вече съществуващи компании, които обикновено оперират извън сферата на споделената икономика.
Регулатори срещу иноватори

Регулатори срещу иноватори

Предложенията за регулация на AirBNB през погледа на експертите от Института за пазарна икономика

Да видим с какви аргументи държавата до момента се бори с платформите от споделената икономика:

Ударът срещу Uber

В случая със забраната на дейността на Uber и Rasier Opеrаtions B.V. които бяга спрени от Комисията за защита на конкуренцията още преди пет години, а нейното решение беше потвърдено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), недвусмислено ставаше въпрос за ликвидиране на конкуренцията на таксиметровите компании, идваща от иновативна платформа. В решението на ВАС четем:

"КЗК обосновано е счела, че начинът на предлагане на услугата Uber X оказва съществен негативен ефект върху конкуренцията, тъй като се касае за комплексно поведение на Uber B.V., изразено чрез различни по характер фактически и правни действия, чрез което, като краен резултат, услугата Uber X се предлага по нелоялен начин."

Таксиметровите шофьорите бъркат още по-дълбоко в джоба ни чрез ръката на държавата

Таксиметровите шофьорите бъркат още по-дълбоко в джоба ни чрез ръката на държавата

Необходимо е възстановяване на пазарните механизми и елиминиране на съществуващите регулации в сектора

Тук държавата създава парадоксална ситуация - чрез регулациите си елиминира възможността за конкуренция, създавайки картел в сектора, така че когато се появи иновативна услуга, облагодетелстваща потребителите, властите лесно могат да я забранят като... "нелоялна конкуренция". По този начин се гарантират приходите на таксиметровите компании и по-високите сметки

Ударът срещу споделеното предлагане на жилища

В случая със споделеното отдаване на жилища под наем, първоначалният вариант на приетия закон на практика беше забранителен за споделената икономика и пряко удряше платформи като Airbnb и booking.com. Все пак, малко преди Нова година, законът беше изменен и на практика тези платформи получиха статут на хотели, като от тази година мecтaтa зa нacтaнявaнe, пpeдлaгaщи дo 20 cтaи, регистрирани пo Зaĸoнa зa тypизмa, щe тpябвa дa зaплaщaт пaтeнтeн дaнъĸ в гpaницитe oт 25 дo 250 лeвa зa cтaя, в зависимост от локацията на имота. Отделно от това ще трябва да преминат тромавата процедура по регистрация към Министерството на туризма.

Управляващите тайно забиват нов пирон в ковчега на българския туризъм

Управляващите тайно забиват нов пирон в ковчега на българския туризъм

Останалите страни растат, докато у нас отрасълът бележи спад. Сега се готви закриването на цял подсектор

Тук очевидно става въпрос за желанието на държавата да събира данъци от всичко, до от което е способна, за което дори е готова да наруши правото на частна собственост, като определи какво може или не може да прави един човек със собственото си жилище или незаето пространство в такова. Всъщност властите стигнаха дотам, че да предложат едно жилище да се отдава под краткосрочен наем само ако повече от 50% от собствениците в сградата са съгласни - квазиколективизация, която може би е звучала модерно през 1946 г., но отново е в пълен разрез с концепцията за частна собственост.

Потенциалният удар срещу споделеното пътуване

В случая на предложението за криминализиране на превоза без лиценз, сред причините беше фактът, че ако пътник пострада по време на пътуването и няма билет, той не е застрахован и не може да получи обезщетение. Това звучи като загриженост за потребителя, нищо, че по презумпция държавата иска да обложи с данък всичко възможно, а и самото предложение беше оповестено само ден, след като стана ясно, че най-големите компании в автобусния бранш в България се сливат в общо дружество.

Скоро след това предложение депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов коментира, че санкции или глоби не грозят шофьорите, които превозват пътници, като си поделят с тях разходите за бензина (т.е. споделената икономика), а само нелицензираните редовни превозвачи (т.е. сивия сектор). По думите му, целта на законодателните промени е да удари линиите, получаващи облаги. Разбира се, трябва да сме много мнителни към обещанията на всеки политик.

От една страна, в момента също има мерки против нерегламентирани превози в сивия спектър на икономиката. Всъщност те дори се прилагат, като за миналата година са наложени стотина санкции срещу превозвачи. От друга, ако някой пътува с личния си автомобил всеки уикенд от София до Стара Загора (примерно) и обратно и получи лека "печалба", той на практика трябва да бъде преследван от новите и по-тежки мерки, така че изобщо не е ясно доколко "гаранцията" на Иванов ще е действителна.

Какви са ефектите върху българите?

Забраняването, регулирането или по друг начин попречването на отделни аспекти на споделената икономика може много трудно да се изчисли количествено поради редица причини. Във всеки случай, ето до какви ефекти може да доведе то в България:

  • Бюджетни приходи

Към края на миналата година в България има 2775 жилища в София, отдавани чрез платформата Airbnb. Ако приемем, че всички от тях са на топ локация, съответно данъкът им е 250 лв., то държавата ще събере почти 694 хил. лв. годишно. Ако приемем, че в София са само една трета от имотите (тъй като градът формира една трета от приходите на платформата), то общите пропуснати данъци са малко над 2 млн. лв., при това в най-оптимистичния сценарий.

В случая на нерегистрираните превозвачи, Министерството на транспорта ще събере около 300 хил. лв. (ако приемем, че държавата е заловила всички нелицензирани такива за 2019 г. и те заплатят таксата от 300 лв. за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България). Отделно, държавата ще събира корпоративен данък и осигуровки от вече регистрираните като лицензирани превозвачи бивши нелегални такива.

Отново, конкретният размер на последните ставки не е кой знае колко голям и със сигурност ще е значително по-малък, отколкото данъци сега се плащат от лидерите на пазара. Нещо повече - по-горе взех предвид само най-големия брой данъкоплатци. Така че може де заключи, че положителният ефект върху приходите ще е минимален.

  • Бизнес средата

Регулациите никога не са ползотворни за бизнес средата. Това е особено вярно в случаите, при които определени дейности се забраняват, а феноменът не остава незабелязан от международните инвеститори. Не бива да забравяме, че най-големият такъв в последните години - Volkswagen избра управляваната от диктатор Турция, която е извън ЕС, която активно воюва и в която човешките права не са почит пред България.

Но не е само Volkswagen.

"Оценката на икономическата свобода на България е 69 пункта, с която тя заема 37-а позиция сред най-свободните държави за 2019 г. Цялостният ѝ резултат нарасна с 0,7 пункта заради подобряване на паричната свобода и фискалното състояние на страната, които успяват да компенсират за понижаващият се резултат за интегритета на правителството и свободата на бизнеса", пише в последното издание на Индекса на икономическа свобода, публикуван от фондация Heritage.

Резултатът от това е отблъскване на инвеститори, следствие от което са:

   - По-нисък стандарт на живот, отколкото бихме постигнали иначе, заради по-малкото компании и съответно производство;

   - По-ниска заетост, отколкото бихме имали, дори и в контекста на рекордното представяне на индекса;

   - По-малко ноу-хау, внесено в местната икономика.

Невъзможно е да се каже на колко се оценяват тези загуби, а и по принцип е трудно да се оцени нещо, което не се е случило. Но тези явления трябва да се вземат предвид винаги, когато се съставя всяка политика.

  • Пазар на имотите

Пазарът на имотите през последните години прегрява, но първоначалната забрана върху платформите за споделено краткосрочно отдаване на имоти, която беше променена на данъчно облагане и регистрационен режим, със сигурност ще доведе до понижаване на броя на предлагащите услугата (поне в краткосрочен план, заради относителната законовата несигурност в момента). Освен това ще доведе до понижаване на броя на закупените имоти под този, на който бихме станали свидетели иначе.

Причината за това е проста - ако искаш да си купиш къща или апартамент, които да отдаваш под наем, когато не ползваш за лично пребиваване, но не знаеш каква регулаторна "иновация" ще бъде измислена утре, то защо да го купуваш в момента? Косвено следствие от това ще е понижение на отпуснатите от банките кредити спрямо нивото им иначе.

В случая едва ли говорим за драстичен срив на кредитирането или на покупките на имоти, но, отново, трябва да се има предвид пълната гама от ефекти, които настъпват след всяко политическо действие.

  • Туризма

През миналата година туризмът в България регистрира спад - от 5,8 млн. туристи през 2018 г. до 3,2 млн. през 2019 г., въпреки че всички съседни държави постигаха рекорди. След фалита на Thomas Cook прогнозата е техният брой да спадне с още между 350 и 450 хил. души годишно (в най-лошия случай). Това доведе до финансови затруднения за много хотели, които не могат да покрият милионни задължения, както и до фалитът на "Астрал Холидейз", който беше най-големият туроператор в България.

Цялата тази верига води до постоянно влошаваща се среда в един от важните икономически отрасли в страната, който генерира над 10% от брутния вътрешен продукт. Регулациите срещу платформите за споделено отдаване на имоти под наем допълнително влошават средата.

В условията на регулаторна несигурност, чуждестранните посетители ще изгубят около 3 хил. възможности за настаняване само от Airbnb, при това често най-изгодните такива. Така правителството създава обратен ефект и реже един от клоните, на които стои българската икономика, като вместо да се опитва всячески да прави страната по-привлекателна, те затрудняват най-лесната форма на настаняване за чуждестранни посетители.

Нека условно да приемем, че в страната има общо 8,3 хил. имота, отдавани под наем само от в платформата Airbnb (връщайки се към горния пример с данъците, 2775 от тях са в София, а София генерира една трета от приходите ѝ). Да допуснем също, че всеки от тях приема по един гост, който остава в него за по една седмица. Разбира се, това е хипотетично - със сигурност има динамики, зависещи от сезона, а и вероятно обикновено те се наемат от повече от едно лице във всеки даден момент.

Тази хипотетична калкулация ни показва, че те настаняват около 433 хил. души. Ако броят на туристите за 2019 г. е 9,3 млн. души, то само Airbnb може да формира около 5% от броя посетители на страната.

Е, дали ако изведнъж създадем затруднения за 13,5% от посетителите в отрасъла, който формира 13% от икономиката (към 2018 г.) не създаваме грандиозно препятствие пред растежа, което многократно надхвърля тези смешни 2 млн. лв., които държавата в най-оптимистичния случай ще събере като данъци? Да не забравяме, че тези туристи всъщност харчат много средства тук, с което оказват ползотворен ефект върху много отрасли.

Но има и още.

  • Доходите на населението

Ако не можеш да използваш активите си както решиш, включително и за да ти носят някакви доходи, очевидно е, че покупателната способност ще е по-ниска, отколкото би била иначе. Така че вместо някои хора, които са склонни да насочат активите си към споделената икономика, да са способни да получат облагите от нея, техният стандарт на живот бива регулаторно занижен.

Това води до последици за много сфери на икономиката. От една страна, така спестяванията са по-ниски, отколкото биха били иначе. Това е проблем, защото именно спестяванията водят до икономически растеж, след като се превърнат в инвестиции.

От друга, потреблението на крайни потребителски стоки също остава по-ниско, отколкото би било иначе. Неприятното тук е, че вместо расте потреблението, с което притежателите на активи да са способни да повишат стандарта си на живот, а компаниите да увеличат оборота си (което пък води до повече назначени служители, средства за корпоративна социална отговорност, обучения и т.н.), тези благоприятни феномени не настъпват.

Заключение

Споделената икономика позволява оползотворяването на активи, които иначе по всяка вероятност биха останали "латентни". Нейните ползи са както за доставчиците на услугата, така и за получателите ѝ.

По своята същност споделената икономика се нуждае от същите фактори, от които се облагодетелства и свободната търговия изобщо. Това е отбелязано и от авторите на единствения индекс на споделената икономика от неправителствената организация Timbro, според които:

"Проучването показва, че същите индикатори за икономическа свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика. Това противоречи на хипотезата, че споделената икономика служи главно за избягване на данъчното облагане и регулациите."

Със своите действия правителството показва ясно, че е готово да погази принципите на частната собственост и функционирането на пазарната икономика, за да получи оскъдни бюджетни ползи и да защити определени играчи на някои пазари. Резултатът от това обаче е ощетяване на доставчиците и ползвателите на тези услуги и икономиката изобщо, при това - по няколко линии.