По-рано днес стана ясно, че таксиметровата организация "Съюз такси", подкрепена от Националния таксиметров синдикат, настоява за увеличаване на таксиметровия превоз чрез административни мерки. На практика от съсловната институция искат държавно да се въведат нови, разбира се по-високи, прагове за началната тарифа, която се плаща за всеки превоз, независимо от изминатото разстояние, както и други облаги.

Какво искат таксиджиите?

Настояването е началната тарифа в София да стане равна на трикратния размер на сумата, плащана за километър. В момента минималните прагове за превоз, също административно определени, са от 77 стотинки на километър за дневен превоз и 88 стотинки за нощен. Ако мярката бъде приета, това означава вдигане на стартовата тарифа между 2,31 лв. и 2,65 лв., което е бомбастичен скок в сравнение с сегашния ѝ минимален размер от 50 стотинки.

Резултатът от това ще е сериозно поскъпване на целия маршрут, а колкото по-къс е той (ако шофьорът благоволи да ви вземе), толкова по-голямо процентно отражение ще има увеличаването на началната такса към размера на крайната сметка. Това е така, защото тя ще формира по-голям дял в крайната цена. Така според собствените калкулации на таксиметровите превозвачи, цената на някои превози може да се покачи драстично - с около една четвърт.

Друго искане на съсловието на таксиметровите шофьори е те да могат да използват бус лентите, когато возят пасажер на маршрут. Как превозването на клиент извършва метаморфозата на едно превозно средство от кола в автобус не е много ясно, но подобна привилегия само ще затвърди статута на таксиметровите коли като една форма по-висш транспорт от всички останали обикновени такива, които могат да се движат само в нормалните ленти.

Изродената икономика на таксиметровата услуга в България

Икономическите последици от подобна мярка ще са негативни, най-вече за потребителите на таксиметровите услуги в София. Чрез нея таксиметровите шофьори ще бръкнат още по-дълбоко в джоба на пътниците си чрез ръката на държавата (представена от Столична община), без по никакъв начин да предоставят подобрение на самата услуга.

Но когато говорим за таксиметровия сектор в страната и в столицата в частност, трябва да имаме предвид, че той по принцип не оперира в полза на клиента. Таксиметровите компании са силно "окопани" чрез регулации, а могъщото им лоби в общината е способно да се справи с всяка заплаха. Прекрасен пример за това е изгонването на Uber от местния пазар.

Друг пример са самите цени, които превозвачите начисляват и които също са регулаторно определени. Няма абсолютно никакъв смисъл каквито и да е било цени в икономиката да бъдат определяни от държавата или общината. Когато те са регулирани, потребителите на съответната услуга страдат по поне два начина - първо, защото плащат повече, отколкото биха иначе, и второ, защото така конкуренцията се унищожава.

Когато това се случи, на съответния пазар се получава нещо като олигопол - няколко по-големи и свързани с властите компании доминират пазара, а предлаганата услуга е на ниско равнище. Самите компании нямат никакъв стимул да я подобряват, защото чрез лобиране могат да получат каквато цена си пожелаят. Същевременно е много трудно на сериозен конкурент да навлезе, защото той лесно може да бъде изхвърлен когато това е необходимо - също чрез лобиране.

Проявата на тези феномени може да се види от всеки потребител на таксиметровата услуга, който вместо да се вози в луксозен автомобил, поръчан лесно чрез приложение, в най-добрия случай в момента може да случи на неодимена Kia и да плаща все повече при всяко желание на таксиметровите компании.

Как трябва да изглежда таксиметровият отрасъл?

Това състояние на отрасъла е диаметрално противоположно на начина, по който таксиметровите превози трябва да бъдат организирани. Дори и да приемем, че лицензите за превози са необходими за една компания да осъществява дейност (а няма никакъв икономически смисъл от това, защото те са просто поредния инструмент за ликвидацията на конкуренцията), то първата стъпка, която държавата трябва да предприеме, е да премахне регулираните цени изобщо.

Причината е проста - всеки бизнес съществува, за да задоволи нуждите на потребителите. Колкото по-ефективно го прави, толкова по-печеливш е той и толкова по-ниски са разходите му. В момента, предвид регулациите, таксиметровите услуги са обратното на това - тях ги има, за да могат определени големи компании да получават гарантирани и високи доходи; парадокс, който не съществува в почти нито един друг отрасъл.

Както стана ясно, тези доходи се отразяват негативно върху качеството и цената на услугата. А трябва потребителят да може да избира между компании въз основа на ценовите предложения, точно както това се случва при зъболекарите, автосервизите и повечето останали услуги. Респективно, ако една компания иска да превозва на по-ниска цена, тя трябва да е способна да го прави. Тогава останалите, които искат да запазят старите си цени, ще са принудени да въведат добавки към услугата, иначе ще изгубят пазарен дял.

В крайна сметка, без съществуващите регулации печеливш ще е клиентът. Това е начинът, по който функционират нормалните пазари. Сега не просто това не се наблюдава в сферата на таксиметровия превоз, но и доставчиците на услугата настояват да ощетят потребителите си още повече. Те могат да си го позволят чрез лобиране, но административното увеличаване на ставките за превоз са вредна мярка, която принудително ще обогати още повече таксиметровите компании за сметка на всички, които трябва да ползват услугата им и които не могат да избират между различни ценови предложения.