Управляващите тайно забиват нов пирон в ковчега на българския туризъм

На второ четене в Закона за държавния бюджет депутатите Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (Обединени патриоти) са внесли и промяна в Закона за туризма, според която краткосрочното предлагане на стаи под наем, които не са сертифицирани като места за настаняване, ще бъде забранена. На практика това означава изваждане на всички съвременни платформи за настаняване като AirBnB, booking.com и други извън закона.

С невъоръжено око е ясно, че мярката е ретроградна и на практика противоречаща със същността на Европейския съюз, в който свободното движение на "хора, работници, стоки и капитал" би трябвало да е гарантирано. Същевременно това не е първият път, в който управляващите се готвят да елиминират достъпа до местния пазар на съвременна технология. Преди три години системата за наем на пътувания Uber беше изтласкана от пазара чрез законодателна реформа, която изглеждаше изцяло лобистка.

Осезаем спад на чуждестранните туристи у нас през юли 2019 година

Посещенията на руснаци намаляват с цели 15,7%

Предложението за забраната на платформите за краткосрочно настаняване - между другите форми на туризъм, които ще трябва да се регистрират като хотели - ще окаже широки негативни ефекти върху туризма у нас, особено в момент, в който секторът изпитва сериозни проблеми. Казано накратко, поредната доза демагогия от властите ще ни направи по-бедни.

Дупката на българския туризъм

Лятото и есента на 2019 г. не се оказват положителни за сектора на туризма у нас. Месеци наред бяха регистрирани спадове, може би най-емблематичният от които беше в разгара на летния сезон. През юли посещенията на чужденци за почивка спаднаха с 6,2%, а данните на Националния статистически институт показаха, че повече от четвърт от всички чуждестранни посетители просто преминават транзит през България. Тази тенденция се задържа чак до септември, като броят на чужденците, отсядащи тук, е трайно по-нисък от стойностите през миналата година.

Същевременно всички съседни страни отчитат рекорди в туризма. Турция (с впечатляващия брой от 52 млн. посетители), Гърция и Босна и Херцеговина отчетоха най-добрите си сезони откакто се събират статистически данни. Дори в Македония броят на туристите за първото полугодие нарасна с почти 30% спрямо година по-рано.

Фалитът на Thomas Cook - колко ще пострада българският туризъм?

Хотелиерите няма да могат да получат пълните суми за най-силните си месеци - юли и август

Това говори, че на локално равнище няма проблеми в отрасъла - затрудненията са у нас и са следствие от структурните проблеми в сектора в България. Някои от тях идват отвън. Сред тях през настоящия сезон беше фалитът на Thomas Cook, който повлече най-големия ни туроператор "Астрал холидейз". Компанията се превърна в последния пример за значим фалит в туризма след няколко други големи участници през последните няколко години, включително "Aлмa тyp" (2011 г.), "Oн тpaвeл" (2012 г.), "Baлepи 90" (2013 г.) и "Aлфaтyp" (2016 г.).

Други от проблемите са вътрешни. Може би най-значимият от тях е, че България е относително неконкурентна в този сектор в сравнение с утвърдените туристически дестинации. Това се вижда от The Travel & Tourism Competitiveness Report 2019, издаван от Световния икономически форум. Страната се класира на 45-а позиция (от 140 държави) и макар че изпреварваме Македония, Румъния и Сърбия, все пак сме зад Турция, Гърция, Хърватия, Словения, Полша и Кипър.

Елиминирането на възможността за евтино настаняване допълнително ще влоши конюнктурата в сектора. На практика то ще направи България още по-недостъпна за чуждестранните посетители, при това именно за тези, които така или иначе не наемат хотели (макар че е по-вероятно да отседнат в хостели например). Икономически лоша идея е да изграждаш стени, когато така или иначе потребителите предпочитат други дестинации. Но с това негативните ефекти не спират дотук.

1,1 милиарда лева приходи от международен туризъм до април

Чуждестранните посещения за периода се увеличават с 9,3%

Влошаване на икономическата среда

Всеки бизнес следи регулаторните промени в една страна, когато я оценява като място за инвестиции. За съжаление между множеството ленти, които управляващите демонстративно режат, не се виждат усилия за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Точно обратното, съдейки по действията им, включително и от въпросните изменения в Закона за туризма.

Това се видя и от икономическия шамар, който Volkswagen заби на страната, след като (макар и засега неофициално) предпочете Турция - която се намира в състояние на квазидиктатура, активно воюва и е извън Европейския съюз. С увеличаване на регулациите можем да очакваме, че все повече инвеститори ще заобикалят България. Макар да е трудно да се оценят пропуснатите ползи количествено, те съществуват и се измерват в по-ниски доходи и заетост и загуба на ноу-хау за местната икономика.

Реформа за по-нисък стандарт на живот

Изключително спорно е доколко държавата трябва да определя какво един човек може или не може да прави с жилището си и как да го използва. Тази ситуация започва да изглежда като гротеска, като се има предвид, че от време на време се чуват идеи за увеличаването на данъците върху второ жилище (в курортите; предложението беше отменено от Конституционния съд) или върху неизползваните апартаменти. Тоест властите от една страна искат те да се използват, а от друга - не.

Освен моралния аспект, тук има и икономически. Забраната на услугите директно означава отнемане на източника на доходи на хиляди българи. Към 2017 г. броят на отдаващите имота си под наем само в AirBnb е бил 1076 души, т.е. може да се очаква, че днес е около два пъти по-висок, съдейки по темпа на експанзия само на тази услуга. В този смисъл забраната на платформите за краткосрочно отдаване под наем ще има същите икономически ефекти, каквито има и окрупняването на земята след 9 септември 1945 г.

Не само собствениците на имоти страдат

Не само собствениците на имоти ще изгубят поне част от дохода си. Много други отрасли също ще изгубят, започвайки от авиопревозвачите, минавайки през ресторантьорите и магазинерите и стигайки до таксиметровите шофьори. Отново, количествената оценка на пропуснатите ползи не е лесна, но икономическият въпрос е: дали трябва и можем да си позволим да се откажем от парични потоци, които сами идват в България, докато собствениците им се забавляват и опознават страната ни?

Разбира се, че отговорът е "не". Промяната в Закона за туризма е вредна - всъщност дори унищожителна за цял подотрасъл, а единственото, което постига, е да отблъсква посетители в и без това слабия туристически сектор, да унищожава доходност за вероятно стотици хиляди евро годишно и да елиминира източниците на парични потоци. Така че чисто икономически погледната, "реформата" е дефинитивна катастрофа, с която управляващите прострелват много икономически отрасли в крака.