Като пред комсомолско събрание...

За пръв път председателят на ЕК Барозу държа реч за състоянието на Съюза. Очакванията, че тази негова изява ще бъде сравнена по значимост с обръщението към нацията на американския президент, така и не се сбъднаха. Защо? Eто и отговорът на радио Deutsche Welle.

Ежегодните речи на американския президент за състоянието на нацията представляват една от кулминационните точки в политическия живот на Щатите. Милиони американци слушат тези речи в прайм-тайма на медиите. Та нали става дума не просто за реч, посветена на състоянието на нацията, а за обръщение - пряко към тази нация.

Барозу? Кой беше този?!

Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу очевидно е замислял някаква подобна по значимост изява, държейки първата си реч за състоянието на Общността. За разлика от американския модел обаче, Барозу говори пред депутати - т.е. членове на Европарламента, а не пред гражданите на Общността. Това пък може и да е било за добро. Първо - Барозу не е известен като добър оратор, и второ - множеството различни езици в Общността правят прякото излъчване технически почти невъзможно.

Остава и не по-малко важният аргумент, че едва ли би имало европейски телевизионен зрител, който да прояви интерес към подобна реч. Формално погледнато, Барозу е една от най-важните личности в ЕС, но повечето европейски граждани изобщо нямат представа кой е той.

Можеше да се предположи, че поне за евродепутатите изявата на Барозу и последвалият дебат ще представляват кулминация, най-малкото защото речта беше първа по рода си досега. Нищо подобно обаче не се случи. От страх, че Барозу може да произнесе речта си пред полупразна зала, председателите на отделните парламентарни фракции бяха заплашили депутатите, че ще им съкратят част от заплатите, ако не присъстват в пленарната зала. След остри протести срещу "недостойния метод на принуда", на председателите на фракциите им се наложи да се задоволят с по-безобидните апели, че присъствието на всички е много желателно.

В магазините е май по-интересно...

Пленарната зала рядко е пълна...

Необходимо ли беше всичко това? Изглежда, да. Присъствието в Европарламента и без друго твърде често е забележимо оскъдно. Но какво означава това за състоянието на европейската общност, независимо от всички приказки на Барозу? Красивите речи за това колко важна е Европа за гражданите и колко голямо е  значението на Общността в света, явно са доста относителни, щом мнозина все пак предпочетоха шопинга пред присъствието в пленарната зала.