Стартиралата през 2013 година китайска инициатива "Един пояс, един път" (BRI) се очерта като най-големият инфраструктурен и развоен проект в историята, обхващащ над 140 държави. С инвестиции на обща стойност над $1,175 трилиона, BRI имаше за цел да подобри глобалната свързаност и да стимулира икономическия растеж.

През последното десетилетие обаче инициативата претърпя значителна трансформация, пише в своя публикация Lookoutreport.

Началото: амбициозно, но противоречиво

Първоначално инициативата "Един пояс, един път" се фокусира върху мащабни, престижни инфраструктурни проекти като железопътни линии, пристанища и магистрали. Въпреки че тези проекти донесоха осезаеми ползи, като подобрени търговски пътища например, те също така повдигнаха донякъде резонни опасения, свързани с неустойчивото дългово бреме, корупцията и екологичните щети. Страните, особено в Африка и Югоизточна Азия, се затрудняваха да изплащат заемите си, което доведе до критики към така наречената "дипломация на дълговия капан" на Китай.

Снимка 714748

Източник: iStock

Преходът към "малко и красиво"

През 2021 г. президентът Си Дзинпин въведе доктрината за "малко и красиво", сигнализирайки за преминаване от мегапроекти към по-устойчиви и тясно локални инициативи. Фокусът сега е върху проекти с по-кратки срокове, по-ниски рискове и по-голям потенциал за въздействие върху общността.

Примерите включват подкрепа на местни занаятчии в Африка, проекти за възобновяема енергия в Югоизточна Азия и дребномащабни селскостопански схеми в тихоокеанските страни.

Този нов фокус набляга и на зелената енергия, технологичната инфраструктура и екологичната устойчивост. В отговор на критиките, Китай значително увеличи инвестициите във възобновяема енергия, като само през 2023 г. бяха отпуснати $9,5 милиарда за зелени проекти по инициативата "Един пояс, един път".

Нови модели на финансиране

Китай също преструктурира своя подход към финансирането. Вместо да покрива цялата стойност на проектите, Китай сега насърчава публично-частните партньорства (ПЧП) и си сътрудничи с местни финансови институции. Това намалява рисковете за китайските банки и държавни предприятия, особено след като страните срещат трудности при изплащането на заеми.

Снимка 714747

Източник: diftz.dj

Бъдещето - кой ще запълни празнотата

Трансформацията на китайската инициатива "Един пояс, един път" от амбициозен, мащабен инфраструктурен проект в по-фокусирана и устойчива поредица от "малки и красиви" начинания бележи нова фаза както за външната политика на Китай, така и за глобалния пейзаж на развитие.

Макар че бъдещето остава несигурно, преходът на инициативата "Един пояс, един път" към зелена енергия, технологичен напредък и съвместни структури за финансиране предполага по-устойчив и адаптивен модел. Тъй като западните държави очевидно намаляват усилията си за международна помощ, роля на Китай в глобалното развитие нараства непрекъснато.

Затова и няма да е пресилено да предположим, че именно неговият подход несъмнено ще повлияе на следващото поколение международни инфраструктурни и развойни проекти по целия свят.

Forest City, футуристичният град за $100 милиарда, в който живеят само хората от поддръжката

Големите провали: Град на бъдещето за $100 милиарда, в който живеят само хората от поддръжката

Проектът може да приюти до 700 хиляди души