Основен фактор, който ограничава възможностите на хората да произвеждат стоки и услуги, е достъпът до финансиране. Но обратно на конвенционалното мислене, финансирането за крайното потребление и производството не е свързано с парите като такива, а със спестяванията, пише икономистът Франк Шостак в своя статия.

Хората сме изобретили различни инструменти и машини с една цел - да можем да произвеждаме крайни потребителски стоки, чрез които да подобряваме начина и качеството си на живот. Но колкото повече такива машини (т.е. капиталови стоки) ни трябват, толкова по-голямо трябва да е и количеството на спестяванията. А количеството и качеството на капиталовите стоки определя количеството и качеството на крайните потребителски стоки, които можем да произведем.

Чрез увеличаването на капиталовите стоки и чрез въвеждането в експлоатация на по-добри такива, съответно, може да се постигне по-високо крайно производство. Но повишаването на качеството им изисква финансиране, с което се изплащат заплатите на индивидите, които са заети в производството на нови инструменти и машини.

Повече богатството означава по-голям икономически растеж

Това, разбира се, означава, че чрез увеличаването на реалните спестявания може да се произведат по-добри капиталови стоки и постигането на по-висок икономически растеж. Той, от своя страна, означава по-високо качество на потребителските стоки, което позволява по-високи спестявания и потребление, при равни други условия. С повече спестявания може да се постигне по-напреднала структура на производството и това води до още по-голям икономически растеж.

Забележете, че спестяващите тук са хората, които създават богатство. Те спестяват и използват спестените ресурси, за да изградят икономическата инфраструктура. Техните спестявания се използват за финансирането на различни индивиди, които са специализирани в създаването и поддръжката на инфраструктура. Реалните спестявания също така се използват за финансиране на индивидите, които се занимават с производството на крайните потребителски стоки.

Тъй като държавата не произвежда никакво реално богатство, тя очевидно не може да спестява и съответно "да финансира" каквито и да е дейности. Затова, за да може тя да се занимава с някаква дейност, първо трябва да изземе средства от хората, които създават богатството в икономиката.

Правителствените разходи не са нито създаване на богатство, нито производство

По правило, тези дейности са непродуктивни, защото не добавят нищо към общия пул на финансирането в една икономика. Например осигуряването на големи суми за финансирането на непродуктивни дейности, насочени към поддържане на заетостта.

Тъй като правителствените дейности единствено консумират, а не генерират реални спестявания, държавата не може да спомогне за растежа на една икономика. Следователно всяко увеличаване на правителствени разходи означава отслабване на произвеждащите богатство, а не увеличаване на икономическия растеж, както популярното мислене допуска.

Тогава как да тълкуваме фактите, предполагаемо представени от различни иконометрични изследвания, според които държавата може да спомогне за растежа на икономиката?

Обратно на популярния начин на мислене, данните не могат да говорят сами за себе си и да представят факти. Данните трябва да бъдат оценени чрез тълкувателна рамка, която да може да издържи на проверка, например на проверката дали държавата, макар да не създава богатство, може да спомогне за растежа на икономиката.

Трябва да се разбере, че данните, благодарение на които се представят подобни "факти", ще изглежда сякаш подкрепят тезите на емпиричните изследвания, но само дотогава, докато икономиката генерира достатъчно реални спестявания, чрез които могат да се поддържат както продуктивните, така и непродуктивните дейности. Но правителството в действителност никога не може да увеличи разходите си, без да намали средствата за създаване на богатството - т.е. спестяванията. Ако способността на създаващите богатството да генерират реални спестявания бъде елиминирана, следващото нещо, което страда, е икономическия растеж и никакво количество пари, които държавата натика в икономиката, не може да коригира този факт.