Може ли 2020 г. да е последната от 150 години на кредитна експанзия?

От началото на настоящия век преминахме през две глобални банкови кризи - дотком балона през 2001-2002 г. и Голямата рецесия от 2008 г., която унищожи Lehman Brothers, пише Аласдер Маклеод. От тези събития става ясно, че дебатът за моралния риск не просто е приключил в полза на банките, но и на големия бизнес и фондовите пазари. Същевременно бюджетните дефицити на САЩ отдавна са хроничен проблем.

Това ни довежда до текущата ситуация, в която се доближаваме до поредната циклична криза. Ако това е така, тя ще отбележи края на един период на значително по-мащабна парична и кредитна експанзия, отколкото видяхме през последните цикли.

Експерт: Следващата криза ще е по-тежка от предишната

Никога в историята не сме имали толкова голям балон, колкото се наблюдава днес, смята икономистът Майкъл Пенто

Следните фактори може да насочват към настъпването на такава криза:

• Глобалният дълг е около 255 трлн. долара, което е със 173 трлн. повече, отколкото когато Lehman Brothers фалира. Голяма част от него е непроизводителна - правителствени задължения, потребителски кредити и финансиране на спекулации;
• Годишните плащания по дълговете на САЩ вече формират по-голямата част от бюджетния дефицит на страната и всяко покачване на лихвата ще е унищожително за Федералния резерв. Подобна е ситуацията и в еврозоната - правителствата са в дългов капан;
• Около 17 трлн. долара от глобалните облигации носят отрицателна доходност, което е безпрецедентно. Това е толкова сериозно изкривяване на пазара, че е невъзможно да се излезе от него без масова финансова паника;
• Кризата на репо пазара в Ню Йорк показа, че банковият сектор се намира в интензивното отделение. Проблемът продължи и след това, което означава, че груповото мислене на висшестоящите банкери вече се обръща от алчност към страх;
• Експозицията към обезпечени дългови облигации на американските банки и ливъриджа на пазара се състоят основно от облигации с рейтинг боклук на стойност около 1,9 трлн. долара. Това потвърждава тезата, че кредитният цикъл е към края си, който вероятно ще е катастрофален;
• Акциите на Deutsche Bank и Commerzbank показват, че те не просто са в състояние на платежоспособност, но и че ще трябва да бъдат спасени скоро. Банките в другите страни от еврозоната също са в подобна ситуация. Но във всички страни има закони за бейлините и не се очаква отделни банки да бъдат спасявани. Ако това се спомене, огромна част от депозитите от тях ще бъдат изтеглени и акциите на играчите от цялата система ще се сринат.

Огромното количество пари, инжектирано в икономиките през последните десет години и търговската война между САЩ и Китай през последните две напомнят изключително много на 1929 г., когато комбинацията от края на кредитния цикъл и нарастващия търговски протекционизъм сринаха финансовия сектор глобално.

Дори и да се стигне до споразумение между САЩ и Китай през следващите седмици, щетите вече са нанесени, а емпиричните данни показват, че ситуацията може само да се влошава. Изглежда слабо вероятно здравият разум да надделее.

Как ще изглежда кризата?

Очевидно централните банкери ще отговорят на следващата дългова криза с още по-силни финансови инжекции, отколкото използваха след фалита на Lehman. Последиците от тази парична инфлация ще включват още по-грандиозна загуба на покупателна способност.

Какво трябва да направи Европа, за да се подготви за следващата криза?

Мнението на президента на Европейската инвестиционна банка

Паричната инфлация ще бъде насочена към разрешаване на два мащабни проблема: осигуряването на "спасителна мрежа" за банките и големите бизнеси и финансиране на правителствените дефицити. Затова и количествените улеснения ще са още по-големи.

Ефектът върху пазарите ще се различава от този през 1929 г. по една ключова черта: преди 90 години двете основни валути - доларът и паундът, бяха вързани към златото. Това означава, че по време на криза активите и цените на стоките на практика се измерват в злато. Днес него вече го няма от уравнението и цените ще се измерват във все по-големи количества фиатни валути.

Във втората фаза на кредитния цикъл ще има нов проблем - с обезценяването на фиатните пари, което няма да може да бъде скрито чрез статистически способи, лихвата ще нарасне още повече. Това ще затвори кредитните канали за бизнеса и домакинствата.

Точно както Германия откри през 1923 г., паричната инфлация като инструмент за финансиране на икономическите задължения е процес, който бързо излиза извън контрол. В крайна сметка хората разбират за измамата на обезценяването на средствата и валутата се срива. Всички предпоставки са налице това да се случи отново и то скоро.