Необходимо е подобряване на събираемостта на ДДС у нас, по-висока ефективност при провеждане и изпълнение на обществените поръчки, както и при разходите за образование и за подпомагане на уязвимите групи. Това са основните изводи в доклад на Световната банка, посветен на публичните финанси в България, който беше представен днес в София.
В доклада на Световната банка се прави преглед на публичните финанси в България, като се изследват приходите, ефективността и резултатността на държавните разходи в някои сектори. Един от основните автори на доклада е Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България.
Според авторите на доклада, ако не се вземат съответните мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж на България ще бъде силно ограничен.
Като "навременни" определи мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова, но предупреди, че излизането от тях вече се бави.
Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. Именно този косвен данък е основен за приходите в хазната, на която много тежат социалните и здравните разходи, неефективните разходи за образование, както и за реализиране на обществени поръчки.
"До към 2050 година - ако още сега не се предприемат нужните реформи - икономическият растеж може да се забави до около 1,25%".
Именно това е в противоречие с намерението на Министерството на финансите, което си поставя амбициозни цели. "Мисля, че една добра цел за ръста на икономиката ни през следващите 3, 5, 10 години би било реален растеж от 4-5% на година, ако няма шокове и кризи", коментира зам.-министъра на финансите Георги Клисурски, цитиран от БНР.
По думите му, в момента, за да се ускори растежът, министерството ще разчита много на инвестициите. Ежедневно се водят преговори с чуждестранни инвеститори, добави още Клисурски.
USD
CHF
EUR
GBP
