От близо 10 години Италия се смята за "болния човек на Европа", а силно податливата ѝ на кризи икономика - за риск, застрашаващ финансовата стабилност на целия ЕС. Постоянно влошаващите се данни за конюнктурата сочат, че италианската икономика действително върви към криза.

Съвсем неотдавна италианското правителство отново намали прогнозата си за икономическия ръст през 2019 г. от 1% на 0,2%. Евростат потвърди, че държавният дълг на Италия, който намаляваше в продължение на няколко години, междувременно отново расте. През 2018 г. повишението е било с близо 1%.В момента дългът възлиза на 132,2% от БВП.

Италия е с най-високия вътрешен дълг сред страните от ЕС и единствената страна от общността, чиято икономика е в рецесия. Икономистът Карло Алберто Карневале-Мафе от университета в Милано е убеден, че положението е дори още по-лошо, отколкото може да се предположи. Той очаква нулев или дори негативен прираст, защото търсенето на вътрешния пазар остава слабо, а държавните и частни инвестиции продължават да намаляват. "Износът остава силен, но той не е в състояние да изтегли цялата икономика", казва експертът в разговор с ДВ.

Причините за кризата са заложени още преди десетилетия

За да се разберат причините за икономическата криза в Италия, трябва да се хвърли поглед към историята на страната, смята Андреа Капусела - автор на книгата "The Political Economy of Italy's Decline". В нея той обрисува политическата и икономическа история на страната, като разкрива кои събития и тенденции са довели до упадъка ѝ.

Повтарящ се белег на кризите в Италия, според него, е провалът на обществените институции, особено слабостта на правовата държава. Това спъва производителността, иновациите, а в крайна сметка и растежа, изтъква експертът за ДВ. Италианското икономическо чудо след Втората световна война се дължи на вноса на високи технологии за производството, най-вече от САЩ. На този икономически модел, залагащ на иновациите и растежа, неефективните италиански държавни институции не са можели да оказват спиращо въздействие.

Това се променя през 1970-те и 1980-те години, когато Италия се превръща в развита индустриална държава. Тогава страната достига технологическите и производствените си граници и започва да изпитва остра нужда от стабилни социални институции, които да насърчават иновациите и да стимулират конкурентоспособността на страната. Но точно това не се случва, посочва експертът. За да поддържа икономическия си ръст, Италия започва да води експанзивна бюджетна политика, финансирана чрез поемането на нови дългове. А това трайно прикрива по-дълбоките проблеми на италианската икономика.

Италия не съумява да се промени

Глобалната финансова криза от 2008 г. нанася допълнителен удар на италианската икономика. Още по-фаталното е, че Италия не съумява да се промени в положителна посока - нито по отношение на правовата държава, нито в сферата на политическата отговорност или мерките за поощряване на икономическия прираст.

Споровете на италианското правителство с Брюксел за държавния дефицит предизвикаха доста шум в края на 2018 г. В крайна сметка дефицитът беше намален от 2,4 на 2,04%, което донякъде успокои духовете. Но проблемът е не колко голям е бюджетът на страната, а за какво се харчат парите в него. В това отношение икономистите са единодушни: разходите, които си позволява коалиционното италианско правителство, са повече от неразумни.

Икономистът Карневале-Мафе посочва мерките, които биха подобрили състоянието на обществените разходи: "Някои държави инвестират бюджетни средства, за да повишат производителността. Но с новата пенсионна реформа разходите за пенсии ще нараснат с 10 млрд. евро, а това по никакъв начин няма да насърчи икономическия прираст. Страната де факто задушава растежа, увеличава безработицата и повишава финансовото бреме, което ще трябва да носят бъдещите поколения", посочва експертът.

Без признаци за съживяване

Според него, през 2019 г. не може да се очаква съживяване на икономиката, защото допуснатите грешки са необратими. Каква ще бъде икономическата 2020 година за Италия, ще зависи от по-нататъшното политическо развитие на страната.

Настоящата ситуация не е окуражителна: двата коалиционни партньора в правителството - движението "Пет звезди" и "Северната лига" едва ли ще успеят да приемат общ план, който да повиши икономическия ръст.