Данните на НСИ за второто тримесечие на 2021 г. вече позволяват да се проследи както отражението на кризата, така и възстановяването на доходите и разходите на домакинствата, заетостта и размера на работната заплата в страната. Сравнението на вторите тримесечия на 2019 г., 2020 и 2021 г. показва нивата на основните показатели отпреди пандемията, по време на шока за икономиката от първия локдаун и следкризисния период без затваряния.

Доходите на домакинствата продължават да нарастват. Притеснително е, че през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на увеличаването на безработицата делът на заплатите в общия доход се сви за сметка на нарастването на дела на доходите от пенсии, обезщетения и помощи. През 2021 г. това изкривяване се навакса и заплатите имат дори по-висок дял в доходите в сравнение с 2019 година.

доход

Разходите на домакинствата се увеличават през второто тримесечие на 2021 г. след спада през 2020 г., което подсказва определено успокояване след шоковите затваряния през 2020 и началото на 2021 година. Все пак ръстът на разходите спрямо 2019 г. е по-нисък от този на доходите. Делът на разходите за свободно време и култура все още не достига нивата от 2019 г., но ръстът спрямо 2020 г. е значителен.

разходи

Икономическата активност намалява през второто тримесечие на 2020 г. и последващият ръст не може да компенсира резкия спад. Подобна тенденция се вижда при броя на обезкуражените лица на пазара на труда, което по-скоро се дължи на изпадане на тези безработни от търсещите работа към неактивните.

активност

Кризата през 2020 г. доведе до сериозен спад на заетостта и ръст на безработицата. През второто тримесечие на 2021 г. се вижда определено възстановяване, но нивата все още са далеч от предкризисните.

заетост

Работните заплати нарастват както през периодите на затваряния, така и след тях. Част от това нарастване обаче се дължи два кризисни фактора. Първо, на типичното за кризисни ситуации освобождаване на нискоквалифицираните работници със сравнително ниски възнаграждения, което повишава средната заплата. И второ - на факта, че пандемията и затварянията се отразиха в най-голяма степен на заетостта в сектори с относително ниско ниво на заплащане, докато броят на наетите в гъвкавия ИКТ сектор и здравеопазването, които изискват по-високо квалифициран труд с по-високи възнаграждения, продължиха да нарастват.

наети

Като цяло, данните показват определено възстановяване на доходите на домакинствата и пазара на труда, но то не може да компенсира резките промени в резултат на пандемията и последващата криза. Предстои да видим дали пазарите ще имат възможност да продължат подобрението си или скоро ще се наложи ново затваряне и нов трус за икономиката.

*Оригиналната статия е публикувана в сайта на ИПИ.