От офиса си на третия етаж в сграда в източен Багдад министърът на петрола на Ирак Ихсан Абдул Джабар вижда протестиращите, които се запътват към площада Тахрир ("Освобождение"), символичното сърце на недоволството в страната, разказва Bloomberg.

В неделя хиляди иракчани се събраха с националните знамена на площада. Списъкът с оплакванията им е дълъг: корумпирани политици, ежедневно спиране на електрозахранването, порутени болници, рушащи се пътища и липса на работни места. "Искаме си държавата", крещят те.

Ирак може и да е третият най-голям износител на петрол в света, но икономиката се срина, след като пандемията понижи драстично търсенето и доведе до колапс на цените. Финансите на страната са в толкова лошо положение, че държавата не може да си позволи да плаща заплатите на учителите и чиновниците навреме. Ситуацията заплашва да донесе повторение на миналогодишните протести, които свалиха кабинета и в които стотици загубиха живота си.

Това създава дилема за 46-годишният Абдул Джабар, инженер-химик с опит в петролния сектор, който се намира в патова ситуация. От една страна стоят исканията на гражданите на Ирак, от друга - обещанията, които са направени в рамките на Организацията на страните износителки на петрол. Картелът на производителите на петрол се опитва да подкрепи крехкия пазар, като намали добива. И спазването на ограниченията от големите производители като Ирак е ключово за постигане на целите. За Ирак по-ниският добив носи огромни икономически и политически щети. Но нарушаването на спогодбите също е рисковано, защото може да означава по-ниски цени.

Част от иракчаните искат правителството им да ги постави начело, като започне да добива повече петрол, което пък ще донесе повече приходи за хазната. "Чаках над 45 дни за месечната ми заплата", оплаква се Зияд Ал-Мустансир, 44-годишен учител. "Правителството трябва да се грижи първо за интересите на страната. Ако подобна сделка означава загуби за държавата, тя не трябва да бъде правена".

Споразумението, постигнато през април между Ирак и другите страни от ОПЕК+, налага намаление на добива в страната с около 1 млн. барела дневно - от което Ирак губи $40 млн. всеки ден. Идеята бе, че ограниченията ще покачат достатъчно цените на петрола, което ще компенсира изгубения износ. Макар че цените на барел петрол се удвоиха след подписване на сделката, те все още са с 40% по-ниски спрямо началото на годината. И са на нива, далеч по-ниски от нужните за Ирак. Месечните приходи, които сега са около $3 млрд., са наполовина спрямо миналата година.

Всички държави в ОПЕК+ страдат от срива на цените. Руската рубла загуби почти една пета от стойността си, Саудитска Арабия трябваше да утрои ДДС, за да компенсира загубените приходи, а над 60 души загинаха по време на протести в Нигерия този месец.

Но Ирак, където приходите от черното злато отговарят за почти цялата приходна част на бюджета, е в най-лоша ситуация. Икономиката на страната ще се свие с 12% тази година. Никоя друга държава в ОПЕК+ няма да пострада толкова. Заради пандемията и затворения бизнес безработицата вече достигна 14%.

Последната криза създава и политически проблеми. Администрацията на премиера Мустафа Ал-Кадхими, който дойде на власт през май, настоява за $35 млрд. нов дълг, с който да плати заплатите на близо 7 млн. чиновници и пенсионери. Опозицията обаче смята, че задлъжнялостта на Ирак вече е твърде висока.

Като една от петте държави основателки на ОПЕК, Ирак едва ли ще напусне организацията. Ако го направи, рискува Саудитска Арабия да повиши значително добива и да потопи цените отново. Вместо това политиците в Багдад може да поискат помощ от саудитците, ако петролът остане под $45 за барел и през първото полугодие на 2021 г.