Съдбата на петролния пазар 2016 г. до голяма част зависи от редица петролни полета като Ахваз и Гахсаран. Всички те изпомпват суров нефт, заровен на хиляди метри под хълмовете на планинската верига Загрос в Западен Иран.

От средата на 2012 г. тези находища произвеждаха доста по-малко от капацитета си заради наложените от САЩ и Европа санкции, които ограничаваха иранския износ на суровината.

Сега, когато Техеран постигна споразумение със западните сили за решаването на спора около ядрената програма на страната, иранските инженери работят по въвеждането на полетата отново до пълен обем на производство, пише Bloomberg.

Завръщането на ислямската държава на петролния пазар идва на фона на свръхпроизводство, от което светът не се нуждае. Според Международната агенция по енергетика световното производство на петрол през първото полугодие на 2015 г. е било близо 95,7 млн. барела на ден, докато средното дневно потребление - едва 93,8 млн. барела.

Разликата от почти 2 млн. барела на ден, колкото е дневната консумация на цяла Франция, принуди търговците да превърнат супертанкерите в плаващи съоръжения за съхранение. Иранчаните трябваше да направят подобен ход, когато санкциите бяха наложени преди три години.

Повече петрол от Иран на пазара догодина означава разширяване на свръхпредлагането. Влиянието ще отекне из целия свят, ощетявайки производители на петрол като Русия, Саудитска Арабия и Венецуела, както и фирми за добив на шистов газ в американските щати Северна Дакота и Тексас и големи петролни компании като ExxonMobil и Royal Dutch Shell.

Докато търговците очакват завръщането на иранския петрол, фючърсният пазар вече намалява прогнозите си за цените следващата година, като договорите за декември 2016 г. се търгуват на ниво от по-малко от 60 долара за барел.

Иранският министър на петролната промишленост Бижан Намдар Зангане заяви, че Техеран би повишил производството си до 1 млн. барела на ден в рамките на няколко седмици след вдигането на санкциите, които се очаква да бъдат премахнати през първата половина на 2016 г.

По оценки на Международната агенция по енергетика в рамките на 6 месеца след края на санкциите Иран може да качи дневното производство до 3,6 млн. барела или с около 800 000 барела на ден над настоящото положение. Тогава страната би отбелязала най-високото ниво на производство на петрол от 2011 г.

Някои търговци и анализатори обаче са доста по-консервативни и скептични към способността на държавата бързо да повиши продукцията си. Иран обаче може да изненада песимистите. Зависимите от суровината страни неведнъж са възстановявали производството си по-бързо от очакваното след различни прекъсвания.

Колкото и да може да произвежда Иран следващата година, голяма част от суровия нефт може да се озове в Южна Европа, тъй като Иран се стреми да възвърне изгубените си клиенти във Франция, Италия и Гърция.

Според анализаторите обаче, за да си върне пазарния дял, Техеран ще трябва да предложи по-евтин петрол спрямо този, който Европа купува сега от Саудитска Арабия и Русия.

Не е ясно и количеството, с което Иран разполага на склад - и във вътрешната част на страната, и в супертанкерите в Персийския залив. Оценките варират от около 12 до 60 млн. барела. Точният състав на запасите също е неизвестен - суров нефт, течно гориво и т.нар. кондензат са сред възможните варианти.

Независимо от крайното увеличение на доставките, иранският министър Бижан Намдар Зангане има съобщение до останалата част от енергийния свят: „Единствената ни отговорност тук е да постигнем изгубения дял от пазара, а не да пазим цените".