Жертва ли Европа земеделието си, за да спаси автомобилната индустрия

"Начало на нова история" - така председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи сключването на търговско споразумение с някои от най-силните икономики на Южна Америка. Четвърт век ЕС и членовете на блока Меркосур преговаряха за условията, но и сега част от заетите в един огромен сектор имат опасения, че ще се окажат потърпевши от сделката.

Ако влезе в сила, споразумението между Европейския съюз и Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай ще създаде една от най-големите зони за свободна търговия - с над 700 милиона души на два континента, но опасенията на земеделците и животновъдите на Стария континент са, че на фона на по-лесните условия за износ на коли, машини, оборудване или дрехи, техният поминък ще бъде застрашен от мощен презокеански внос.

Какво представлява?

Европейският съюз и създадения през 1991 г. блок Меркосур преговарят още от 1999 г. за търговско споразумение. През 2019 г. беше приета обща рамка за него, но ратификацията не се случи заради редица фактори, сред които - опасения относно климатичното въздействие на бразилското земеделие.

По думите на фон дер Лайен сега "това не е същото споразумение като отпреди пет години - то беше основно преработено".

Бизнесът иска свободна търговия между ЕС и МЕРКОСУР

Евросъюзът е най-големият партньор на този регион с над 20% от стокообмена и 165 млрд. евро инвестиции

В него страни не са Боливия, която е нов член на Меркосур, както и изключената през 2016 г. Венецуела.

Сделката ще позволи на ЕС да изнася по-лесно автомобили, машини, стоки като лекарства, вино и фармацевтични продукти за четирите страни Южна Америка. В замяна на това Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай ще могат да продават месо, захар, ориз, мед, соя и други продукти на Европа с по-малко ограничения.

"Меркосур е голям пазар за износа на ЕС и досега беше единственият голям търговски партньор в Латинска Америка, с който ЕС нямаше преференциално търговско споразумение. Компаниите от ЕС са изнесли за четирите страни основателки на Меркосур стоки за 56 млрд. евро (през 2023 г.) и услуги за 28 млрд. евро (през 2022 г.)", посочва ЕК на сайта си.

От Брюксел допълват, че ЕС е вторият най-голям търговски партньор на Меркосур при стоките след Китай и се намира пред САЩ, докато за евросъюза южноамериканският блок е едва на десето място и "има голям потенциал" за по-добро навлизане на този пазар с над 273 млн. души.

Австрия заплашва договаряното 20 години търговско споразумение между ЕС и Южна Америка

Сделката, която ще отвори пазар от 300 милиона души за европейските компании, е в риск

Отбелязва се, че в момента Меркосур прилага високи мита за стоки като автомобилите, частите за тях, машините, химикалите, дрехите, лекарствата, алкохолните напитки или кожените обувки. "Споразумението ще премахне вносните мита за над 91% от стоките, изнасяни от ЕС за Меркосур", посочва се още в публикацията.

Очакването е износителите от ЕС да си спестят до 4 милиарда годишно от плащането на мита.

Големият акцент върху повишаващите се възможности за експорт на автомобилния сектор няма как да не се гледа в контекста на два сюжета - затрудненията пред тази индустрия особено в евроикономика №1 Германия, а и новите по-високи мита, които Доналд Тръмп заплашва да наложи на вносните коли.

Стачка на хоризонта: Volkswagen и работниците преговорят за по-високи заплати

Автомобилната компания е все по-притисната от китайската конкуренция

А селското стопанство?

В рамките на споразумението, ЕС ще даде "много ограничен достъп до пазара си на вносни хранителни продукти", пишат от еврокомисията. За чувствителни груби от стоки като телешкото или пилешкото месо и захарта ще има и квоти с по-ниски или нулеви мита.

Освен това, няма да има отклонение от санитарните и фитосанитарните стандарти на общността и ще трябва да се покриват от вносните стоки.

По отношение на телешкото, квотата е 99 000 тона при по-ниска ставка, което е 0,7% от производството на страните от Меркосур. 1,4% от пилешкото, консумирано в ЕС ще може да е безмитно внесено от южноамериканските страни, като се твърди, че с толкова расте и потреблението на годишна база. При него и при захарта таванът ще е по-малък от сегашния внос.

450 000 тона етанол ще се внасят всяка година за нуждите на химическата индустрия, а в рамките на 5 години ще се въведе и друга - от 200 000 тона за други цели, включително за горива.

Квотата за меда е 45 000 тона, което е под 10% от консумацията в ЕС. Внесеният безмитно ориз ще отговаря на 2% от нужното на ЕС, т.е. 60 000 тона.

Урсула фон дер Лайен заяви, че при отрицателни последици за селскостопанския сектор на Европа, ЕС възнамерява да създаде резерв на стойност поне 1 милиард евро - "застрахователна полица" за земеделските стопани и селски райони.

Вярват ли на ЕК?

Въпреки уверенията на председателя на ЕК, че интересите на агросектора са защитени, фермерите на Стария континент масово реагираха остро на новината за споразумението с Меркосур. Опасенията им са, че документът ще доведе до прекомерен приток на по-евтин внос.

Белгийски фермери блокираха границите с Франция и Германия още преди подписването му, френските им колеги се заканиха да започнат протести, а в Полша демонстрациите са в ход. В Италия също има недоволство. Организацията на земеделските производители COPA-COGECA се обяви за протест в Брюксел.

Как гледа на случващото се агросекторът в България? "По същия начин, както и колегите от другите държави - негативно е отношението към това споразумение, защото ни поставя в неравнопоставена ситуация спрямо другите държави", отговори пред Money.bg председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

България и още 4 страни ще поискат удължаване на забраната за внос на украинско зърно

Искат към нея да може да се добавят и други продукти

По думите му екологичните норми в Европа намаляват добива, повишават разхода и така земеделците в ЕС са с твърде висока себестойност.

За Проданов споразумението с Меркосур "ще донесе със себе си същите последствия, каквито донесе и Украйна".

Кой иска протекции и затворен пазар?

Няма да има наводняване на европейския пазар - Бразилия и Аржентина са основни износители на земеделска продукция и хранителни продукти в световен мащаб и са ориентирани основно към Китай. Това коментира пред Money.bg икономистът Преслав Райков.

По думите му са "тотална спекулация" твърденията, че европейските фермери няма да има какво да отглеждат и какво да продават. Според него на Стария континент секторът е свикнал да се ползва с протекции: "Моделът на европейското земеделие е да оперира в затворен пазар и да търси държавата, когато не му излязат сметките".

Този модел вече е неконкурентноспособен спрямо САЩ, Южна Америка, Китай и даже Африка, където използват генно-модифицирани технологии за по-големи добиви и по-качествена продукция, подчерта експертът.

Преслав Райков: Трябва да се сблъскаме с реалността - живеем в петролна икономика

Някои политики на ЕС трябва да бъдат ревизирани, за да се върнем в глобалното състезание, смята той

"Въпросът е как да се качим едно стъпало нагоре в стойността. Вместо да таргетираме простото отглеждане на стока, трябва да затворим колкото се може повече цикъла - да преработваме и да правим крайни продукти с по-голяма добавена стойност", обясни Райков. Той подчерта, че вече Европа "изпуска влака" в състезанието с Щатите и Китай, които вече се качват много по-нависоко в добавената стойност на продуктите.

Какво следва?

Споразумението между ЕС и Меркосур тепърва трябва да бъде одобрено от поне 15 от 27-те държави членки на Европейския съюз, представляващи 65% от населението на блока, както и от Европейския парламент, припомня "Франс прес".

Управляващите във Франция и Полша дадоха се разбере, че не подкрепят текстовете. Правителствата на Нидерландия и Австрия имат резерви, а премиерът на Италия Джорджа Мелони обяви, че няма да даде своя глас "за" споразумението, докато фермерите не получат повече гаранции.

На сайта си Европейската комисия посочва, че е провела над 460 срещи с различни граждански и бизнес организации във връзка с документа. Явно българските земеделски производители не са били сред тях. "Със сектора в България не е имало никакви срещи. Дори и позицията на България към момента не е ясно каква е", заяви Илия Проданов.

Затова и зърнопроизводителите подготвиха писмо до ресорното министерство, за да разберат какво мисли нашата страна за мащабното споразумение.

"Ще водим комуникация с колегите от други държави. Ако се вземе решение за общоевропейски действия, със сигурност ние ще участваме, няма да останем безучастни. Членове сме на най-голямата европейска организация - COPA-COGECA. Ще видим и там какво ще е решението и ще се присъединим към него", подчерта Проданов.

Според Преслав Райков ратификацията на споразумението "ще бъде преглътната от всички негодуващи сектори", но той се съмнява в икономическия ефект.

Големият акцент върху автомобилната промишленост по думите му отразява желанието ЕС да покаже реакция в опит да спаси един от своите дългогодишни мотори на икономическия растеж, но реалността на пазара в Меркосур е, че "това не е някакво толкова голямо чудовище, което да поема толкова много автомобили и части, че да възроди европейската автомобилна индустрия".

Перспективите по-скоро са свързани с младото население на южноамериканските държави, което възприема западния модел на живот и потребление и определени търсени от него стоки могат да дойдат от Европа.

"Това не е "сребърния куршум", защото изпускаме другото голямо състезание - с Китай и Америка, където за момента нямаме никакъв ход напред. Единствено налагаме протекции и реагираме със споразумение, което най-лесно може да покаже, че правим нещо. Не мисля, че ще има някакъв съществен икономически ефект", коментира още експертът.