Средствата, които българите отделят за потребление, не са били толкова високи от 2012 година насам. Това показват данни за структурата на домакинските бюджети на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Прегледът на състоянието на бюджетите на домакинствата констатира за пореден път, че разходите растат по-бързо от доходите. Макар това да е така обаче, констатацията идва не защото се отчита относително влошаване на стандарта на живот на домакинствата, а заради започналата пред 2017 година тенденция към покачва на средната склонност към потребление.
Индикаторът на ИПИ показва по колко стотинки от всеки лев доход се насочват към потребление сред домакинствата. Спрямо данните средната стойност на показателя днес е най-висока от 2012 година насам, с разликата, че през 2012 година причините за това бяха други - домакинствата не харчеха повече заради доброто си икономическо състояние, а заради наблюдаващите се загуби на трудови доходи и спохождащата ги невъзможност за спестяване. Тоест домакинствата потребяваха всичко, което е изкарано.
Източник: ИПИ
През последните няколко години обаче се наблюдава разлика - има бум на пазара на труда, нарастващи заплати, трайно покачване както на общия показател за доверието на потребителите, така и на нагласите им за закупуване на стоки за дълготрайна употреба. Ниската доходност на традиционните методи на спестяване (като банковите влогове) също имат ефект в тази посока.
Доказателства за повишаването на общото благосъстояние се виждат и в структурата на доходите и разходите на домакинствата. За поредно тримесечие най-силна роля за подобряващото се благосъстояние на домакинствата играе ръстът на доходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 г. относителният им дял в общия доход на домакинствата достига рекордните за страната 57,8%. Рекордната и нарастващата заетост на населението и продължаващото покачване на средната работна заплата са в основата на този процес.
Източник: ИПИ
Данъци и осигуровки
Разходите обаче също растат, главно заради покачващите се данъци и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 г. те бележат абсолютен рекорд от - 14,23%.
Наред с увеличенията на някои данъци и осигуровки през последните години, продължаващата експанзия на пазара на труда означава, че все повече домакинства включват работещи лица, което естествено увеличава разходите им за данъци и осигуровки.
Източник: ИПИ
Българите дават по-малко за храна
Трайна тенденция в разходната част се откроява и при парите, които домакинствата дават за храна. Въпреки че те се покачват до 31,4% през второто тримесечие на годината, остава вероятността още през 2019 г. да станем свидетели на първата стойност под 30%, тъй като делът на този тип разходи обикновено спада през второто полугодие. За сравнение - в началото на десетилетието относителният дял на разходите за храна е 37%.
В същото време разходите за свободно време, култура и образование за второто тримесечие прехвърлят 4%. Стойностите по това перо са толкова високи за първи път от 2012 година насам. Общата тенденция тук е към покачване, което показва способността на домакинствата да отделят по-малка част от дохода си за стоки от първа необходимост и по-голяма за други неща.
Трябва да се отбележи, че и двете трайни тенденции по отношение на разходите на домакинствата (намаляването на относителния дял на разходите за храна и покачването на относителния дял на разходите за данъци през последните 10 години) важат за абсолютно всички децилни групи.
Ситуацията е различна при промяната на структурата на доходите. Както се вижда от графиката по-долу, в първите 4 децилни групи относителният дял на доходите от работна заплата всъщност намалява.
Източник: ИПИ
Източник: ИПИ
Това се дължи на редица фактори, между които трайното изключване на голяма част от най-бедните (първи децил) от пазара на труда, високият брой на неработещите членовете на част от тези домакинства (особено в многодетните ромски домакинства), както и все по-видимата доминация на доходите от пенсии между втория и четвъртия децил.
Данните на НСИ ясно показват, че общото състояние на домакинските бюджети продължава да се подобрява. Предизвикателствата пред увеличаването на доходите в първите няколко децилни групи са значителни, както става ясно от намаляващия дял на приходите им от работна заплата (основният двигател на доходната мобилност на домакинствата). Дори в най-добрите години за пазара на труда в близката история на страната, голяма част от тези домакинства не успява да се възползва от общото подобрение в икономиката. При част от тях причините са структурни (домакинства на пенсионери, хора с увреждания, многодетни семейства), а при други са следствие от липсата на възможности/способности за намиране на работа, основно поради ниско образование и квалификация.
Сред основните причини за това през последното десетилетие е погрешното припознаване на политиката по отношение на доходите (най-вече определянето на размера на минималното заплащане) като метод за борба с "работещите бедни". Както се вижда от данните за доходите на домакинствата, огромна част от най-бедните изобщо нямат досег с пазара на труда - обстоятелство, което очевидно налага търсене на други решения на проблема с ниското им благосъстояние.
USD
CHF
EUR
GBP
