Инфлационния натиск и намаляването на покупателната способност на доходите на населението продължават да имат негативно влияние върху техните спестявания в банките. Според последните данни на статистиката на БНБ в края на третото тримесечие на 2022 г. броят на депозитите на сектор Домакинства е 8.852 млн., като намалява на годишна база с 2.9%. Размерът на тези депозити в края на септември 2022 г. нараства на годишна база със 7.3% и достига 69.213 млрд. лева. В края на септември 2022 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити намалява с 0.3%, а размерът им нараства с 2.3 процента.

Намалението на броя на депозитите на гражданите е трайна тенденция с близо тригодишна давност. Но докато в началото тя можеше да се обясни с бягство от отрицателната доходност, която носеха парите в банките, а след това и с нарасналите разходи на някои групи от населението заради ефектите - медицински и икономически, от COVID кризата, през последната една година основната причина за това свиване е инфлацията и намаляването на покупателната способност. Това ясно си личи от обхвата на депозитите водещи до свиването на общият брой и на тези водещи до ръста на общата сума.

В периода, когато инфлацията не се чувстваше толкова силно свиването бе за сметка предимно на броя на депозитите до 1000 лева. Със засилване на инфлационните процеси от втората половина на 2021-а към минусовата група се присъединиха и депозитите на гражданите до 2500 лева и до 5000 лева. От първото тримесечие на 2022-а в спад трайно влязоха и депозитите на населението до 10 хил. лева. Като при всички споменати до тук групи спадовете веднага обхващат не само броят на депозитите, но и общата сума по тях.

В интерес на истината е важно да се отбележи, че годишните спадове на отделните групи депозити на гражданите до 10 хил. лева през третото тримесечие на 2022-а, са видимо по-ниски от тези през свиването през второто тримесечие. Една от възможните причини за това са рязко увеличените бюджетни плащания за социални политики и за възнаграждения. Аргумент в полза на тази версия е, че през последното - трето, отчетно тримесечие на 2022-а има ръст спрямо юни на броя и обема на депозитите от 1000 лева до 2500 лева. Вярно е че този тримесечен ръст не може да компенсира напълно годишния спад - от 1% в тази група.

Ако изложената до тук хипотеза за свързаност между социалната политика на правителството и броя и обема на малките депозити кореспондира с реалността, може да се направи извода, че по- голямата част от допълнителните средства, които хазната налива в различните социални групи подпомагат значително запазването на част от спестяванията им в банките.

Ръста в общият обем на парите на депозитите на гражданите, който макар и с променливи темпове, се запазва от много години насам се дължи най-вече на депозитите от групите с размер между 50 хил. и 100 хил. лева - увеличение от 10.9% и между 100 хил. и 200 хил. лева - увеличение от 16.9% годишно. Там са концентрирани общо близо 24.1 млрд. лева - 34.82% от общата сума на спестяванията на населението.

Парите на милионерите - гражданите с депозити над 1 млн. лева, също се увеличават - с 10.6% на годишна база. Става дума за 1 142 депозита в които са концентрирани общо над 3.16 млрд. лева.

Що се отнася до фирмите, според БНБ, депозитите на сектор Нефинансови предприятия в края на септември 2022 г. са 617 хил. броя, като се отчита ръст от 2.3% спрямо края на същия месец на 2021 г. В края на третото тримесечие на 2022 г. размерът на тези депозити е 38.902 млрд. лева като на годишна база той нараства с 23.1%. Спрямо края на юни 2022 г. броят им се повишава с 0.4, а размерът им - с 11.8 процента.

Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (25.7%), Преработваща промишленост (13.9%) и Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (10.9%).

Към края на септември 2022 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 57.4%.