Хората, които се интересуват от предложения от правителството проект за Бюджет 2022-а и мотивите към него, със сигурност вече са прочели становището на Фискалния съвет.
За всички останали трябва да е ясно, че то е важно, защото по закон Фискалният съвет е институционалния коректив на правителството именно за предлаганата от управляващите макрорамка и за направените на нейна база проекторазчети за сметките на държавната хазна. С други думи становищата на Фискалния съвет са призвани да се явяват като печат за качество, на проектодокументите даващи рамката на държавните харчове за годината.
А становището на Фискалния съвет за сегашния проект за Бюджета за 2022-rа е повече от критично.
Казано накратко, в него са посочени няколко съществени недостатъка в проектозакона регулиращ сметките на държавната хазна през 2022-а и макрорамката, на която тези сметки са построени.
Това са реалната опасност, заложеният ръст на Брутния вътрешен продукт, да не бъде постигнат, заложените политики на правителството да генерират допълнителен ръст на инфлацията и намаление на покупателната способност на гражданите, нарушаване на основни показатели за фискална стабилност, които да ни вкарат в процедура на свръхдефицит, заплаха за приемането ни в Еврозоната риск от прекалено бързото увеличение на дълга.
В становището са направени няколко основни извода, които цитираме дословно:
1) Съветът счита, че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реален икономически растеж през 2022 г. Капиталовите разходи традиционно се характеризират с по-слабо от очакваното изпълнение.
Съществува и несигурност по отношение на Националната програма за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Същевременно високите равнища на цените, подкрепени от проинфлационната политика на правителството.
Всички тези фактори обуславят рискове пред реализиране на очаквания растеж.
2) Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европа. Допълнителното му ускоряване с оглед на предложените политики рискува присъединяването на страната към еврозоната в обозримото бъдеще.
Напротив, овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за сближаване, който трябва да бъде изпълнен за присъединяване към еврозоната.
3) В разглеждания период няма изгледи да се спази средносрочната бюджетна цел за България. Очаква се влошаване на структурния баланс до -3,3% при това, без да се вземат предвид фискалните мерки за овладяване на последиците от пандемията.
4) До 2022 г. е в сила дерогация на фискалните правила на европейско ниво, поради което анализът на съответствието с тях има информативен характер. Вижда се, че отклонението от някои от тях ще създаде предизвикателства за връщането на бюджетните показатели в допустимите граници в следващите години.
USD
CHF
EUR
GBP
