Българското правителството изпитва сериозни затруднения при пласирането на държавен дълг. Това вече е безспорно след аукциона, проведен на 3 октомври. На него Министерството на финансите за пореден път преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10,5-години, деноминирана в лева, с падеж на 27.07.2026 година. Вижда се, че при тези ценни книжа срокът до падежа е три години и десет месеца.

Според официалната информация, на проведения аукцион са пласирани ДЦК за 102,75 млн. лв. съвкупна номинална стойност, при среднопретеглена годишна доходност в размер на 4,01%. Общият размер на подадените поръчки достигна 156 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 0,78. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 221 базисни точки.

При предното предлагане на облигации от тази емисия, което бе в средата на септември, постигнатата среднопретеглена доходност беше 3.01% - с 1 процентен пункт по-ниска от сегашната, а покритието с поръчки беше 1,51 пъти, т.е. двойно-по-високо от сегашното. Спредът спрямо аналогичните германски държавни облигации бе 147 базисни точки, или с 50% по-добър от сегашния.

Рязкото влошаване на условията за пласиране на дълг показва бързото увеличаване на риска за българската икономика и фиск. При това, влошаването е за сметка изцяло на вътрешни фактори, които са заложени в сегашния бюджет от последното редовно правителство и законово регламентираните от последния парламент ангажименти на държавата, които хазната обслужва.

Още в края на септември, когато правителството продаде емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 5,5-години, деноминирана в лева, с лихвен процент от 3,20% и постигна покритие от едва 1,02 пъти, прогнозирахме, че държавата ще има затруднения с пласирането на нов дълг, ако не увеличи чувствително предлаганите по него лихви.

Сега тези проблеми са факт. Дори правителството обяви, че отменя публикувания на 13.09.2022 г. емисионен календар, който предвиждаше пласиране на нова емисия, едва ли не през две седмици до края на годината. Това означава, че държавата ще има проблеми да финансира заложения в бюджета дефицит и ще трябва да ореже значително заложените разходи. Това разбира се може да стане, като бъдат спестени значителна част (40%-50%) от предвидените капиталови разходи. Подобна мярка обаче крие рискове по отношение на икономическия ръст на страната.

Каквото и да се случи в Народното събрание след проведените на 2 октомври избори, политиците трябва да са наясно, че през следващата година - със или без редовно правителство - през март държавата трябва да погаси падежиращ дълг на международните пазари с номинал 1,144 млрд. евро.

При сегашното отношение на пазарите към бюджета и влошаващата се международна икономическа ситуация, без сериозни икономии в държавните разходи, това плащане може да се превърне в сериозно предизвикателство за хазната.

Кризата "връхлита" и държавния дълг на страната ни

Кризата "връхлита" и държавния дълг на страната ни

Пласирането на ДЦК става все по-трудно, независимо от нарастващата им доходност