Министерството на финансите съобщи, че на 26 септември 2022 г. е пуснало в обръщение нова емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 5,5-години, деноминирана в лева с лихвен процент от 3,20%.

"На проведения аукцион бяха пласирани ДЦК за 149,95 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 4,13 %.

Общият размер на подадените поръчки достигна 203,85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,02. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 223 базисни точки", се казва в съобщението.

Въпросният търг е пълен с лоши новини за българската икономика и финанси. Най-лошата е, че в момента българските държавни облигации са толкова нежелани от инвеститорите, и то вътрешните, че правителството явно ще има реални затруднения да пласира нов дълг. За това говори рекордно ниския коефициент - 1,02, на покритие от подадени поръчки. Това е сигнал, че при следващи емисии, ако те не са с много по-висока доходност, може да станем свидетели на нещо нечувано до момента - като обем поръчките да са по-малко от общия номинал на емисията.

Втората лоша, макар и не неочаквана новина, е нарастващата лихва по облигациите, която правителството е принудено да предлага, за да ги продаде. Ако така продължават нещата няма да е чудно, ако на пазара видим ДЦК с лихви от 4,5 - 5%. А именно лихвите са онази част от дълга, която носи директни, постоянни и дългосрочни разходи за бюджета. С други думи, лихвите участват пряко във формирането на бюджетен дефицит. И още нещо. Доколкото тези лихви са фиксирани, те ще продължат да тежат на хазната през следващите години, дори ако конюнктурата се подобри.

В сегашната ситуация е добре да се знае, че въпросната, меко казано, неблагоприятна ситуация, е резултат от водената от предишните управляващи фискална и икономическа политика. Вярно е, че българското правителство е принудено да увеличава доходността на облигациите, които пласира и заради външни фактори - антиинфлационните мерки на ЕЦБ и Федералния резерв и заради общото влошаване на икономическата конюнктура в света и в Европа.

Но ако беше само това, спредът между българските и аналогичните германски ДЦК нямаше да се увеличава, или нарастването му щеше да е незначително. А при тази емисия той вече е 223 базисни точки. А само преди половин година нивата бяха 80-100 базисни точки. Нарастващият спред показва оценката на инвеститорите за нарастваща нестабилност на българската икономика и свързаните с това увеличени рискове. Доколкото служебното правителство не провежда икономическа политика, тази негативна оценка на инвеститорите е за политики водени преди него, но имащи трайни резултати за дълго време напред.