Новите пари навлизат в икономиката в определен отрасъл, пише икономистът Джонатан Нюман. Те не водят до пропорционално и едновременно увеличение на доходите на всички. Това означава, че паричната експанзия води до асиметрични ефекти, включително увеличаване на подоходното неравенство. Тя създава победители и губещи, тъй като ресурсите се пренасочват към първите получатели и харчещи нови пари.

Тази идея принадлежи още на Ришар Кантийон, който в средата на XVIII век очертава поетапния процес, при който новите пари си проправят път в една икономика, карайки някои цени и доходи да растат преди други.

Индексът Джини, една от най-популярните мерки за измерване на неравенство в доходите, показва ефектите от необузданото печатане на централната банка. Стойност по-близка до единица показва повече неравенство в доходите; съотношение нула означава пълно равенство на доходите. Разликите в неравенството започват да растат, когато САЩ излязоха от златния стандарт през 1971 г.

Как се създават нови пари

В съвременната банкова система с частичен резерв, активна централна банка и харчещо федерално правителство, паричната инфлация е даденост. В САЩ парите новите пари се вливат под формата на банкови резерви, създадени от Федералния резерв и прехвърлени към търговските банки за плащане на американски държавен дълг или други активи. След това търговските банки могат да използват тези резерви като основа за умножаване на депозитите под формата на отпускане на нови заеми.

Тъй като е тривиално да се добавят нули към фиатните хартиени пари или към електронните банкови сметки, няма ограничение за сумите, които правителствата могат да получават, или резервите, които търговските банки могат да се реализират.

Къде отиват новите пари

След като един долар е създаден, някой може пръв да го използва. Когато например Фед купува държавни облигации от банка, банката вече може да увеличи кредитирането, поради тези допълнителни резерви.

Банките отпускат заеми по различни начини, включително помежду си и на правителството. Но след като излязат от банковата система и големите финансови компании, новите пари попадат в ръцете на бизнеса и потребителите.

Помислете обаче какво са направили новите пари, дори преди да стигнат до потребител или предприемач. Новият долар е използван за закупуване на активи, които ще осигурят потенциално дълготрайни потоци от приходи на големи финансови институции.

Затова не бива да се учудваме от "финансизацията" на икономиката, при която размерът и обхватът на финансовата индустрия се разширява. През 2020 г. секторът на финансите, застраховането и недвижимите имоти достигна над 21% брутната продукция (и 8,7 процента от БВП) според Бюрото за икономически анализ. През последните няколко десетилетия видяхме и все по-голямо разнообразие от сложни финансови активи, някои от които са деривати с множество нива на ефективност.

След като новите пари попаднат в ръцете на обикновените частни граждани, те могат да увеличат търсенето си на стоки и услуги преди всички останали. Цените на тези стоки започват да се повишават спрямо другите цени поради изкуствено увеличеното търсене, подхранено от новонапечатаните пари.

След като първата група похарчи парите, има нова група хора, които държат новите пари - хората, които са им продали стоките и услугите. Новите разходи на първата група се превръщат в по-високи доходи за втората група. Тази втора група вече има шанс да увеличи търсенето си на стоки, но те ще бъдат изправени пред малко по-високи цени. Така цикълът се разширява.

Победители и губещи

Тъй като третата, четвъртата, петата и т.н. групи харчат новите си доходи, цените продължават да нарастват неравномерно. Относителните цени и разпределението на доходите се променят. Ранните получатели и харчители на новите пари придобиват ресурси, които иначе не биха могли да придобият.

В края на тази верига имаме последните получатели на новите пари. Техните доходи нарастват след всички останали или никога. Тази група плаща по-високите цени от всички останали разходи.

Последните получатели не само трябва да намалят потреблението, но и тяхната способност да придобиват производствени ресурси и трайни активи също е ограничена. Налице е преместване на реални ресурси от по-късните получатели на нови пари към първите им получатели.

Постоянно нарастване на неравенството

Подоходното неравенство е естествена характеристика на пазарната икономика. Земята, трудът и капиталът са разнородни, така че доходите ще варират в зависимост от различната производителност на тези суровини. Освен това потребителските изисквания се променят постоянно и предприемаческите очаквания за тези изисквания са всичко друго, но не и последователни, дори ако те се стремят към печалби и избягват загуби. Процесът на икономизиране на пазара обаче гарантира, че ресурсите не се разхищават систематично и че желанията и нуждите на потребителите се задоволяват възможно най-пълно.

Тези неравенства са естествени и здравословни. Ако, например, правителството ми даде пари от някой, който има по-високи доходи от мен, тогава разпределението на усилията и ресурсите ще бъде променено така, че потребителските изисквания да не бъдат изпълнени, както би се случило без преразпределението на доходите.

Паричната експанзия обаче увеличава и задълбочава неравенството в доходите и богатството за постоянно. Видяхме, че доходите се увеличават непропорционално, така че доходите на някои хора се увеличават преди други. Видяхме също така ясно движение на реалното богатство към първите получатели на новосъздадените пари.

Увеличението на неравенството не може да се промени само. Това е така, защото победителите в играта натрупват активи благодарение на инфлацията или на активи, които увеличават собствената си производителност. Тези печалби ги улесняват да правят повече инвестиции в бъдеще. Преразпределението на богатството е перманентно с продължаващи ефекти върху неравенството в доходите.

Политически и социални последици

Бъдещата парична експанзия ще умножи тези ефекти - инфлацията благоприятства тези, които притежават реални активи. Неизбежният резултат е появата на икономически класи и политически и социален конфликт, който е следствие от тях.

Губещите от ефекта на Кантийон могат да завиждат на богатството на победителите от ефекта на Кантийон и тъй като механизмът на ефекта на Кантийон е трудно забележим, извършителите - правителството, централната банка и емитентите на доверителни медии - вероятно ще избегнат критиките , точно като фалшификатор, който никога не е хванат.