"1947 година в българската история е свързана с провеждането на важна парична реформа. Тя е част от верига дълбоки и всеобхватни промени, довели до установяване на сталински икономически и обществено-политически модел: национализация на промишлеността, приемане на нова конституция, премахване на парламентарната опозиция, колективизация на селското стопанство и др.", пише Еkipbg.
Важните уроци от историята рядко се виждат в стилизираните факти за големите събития. Те не позволяват да се разкрият основни процеси, обществени реакции и практическото значение на манипулациите с живота и съдбата на хората, до които прибягва властта. Настоящата публикация се фокусира върху въпроса: Какво може да направи силната власт с парите на другите?
След избухването на Втората световна война (1939-1945 г.) България обявява неутралитет, през 1941 г. макар и неохотно става съюзник на Германия, 9 септември 1944 г. в страната е осъществен преврат, а българската армия се включва в последния етап от сраженията с въоръжените сили на Хитлер.
На този фон се развива пореден епизод от обезценяването на лева. Предпоставките за него са много: цените на всички вносни стоки във военни условия нарастват, разноските на българската държава по мобилизацията, въоръжението и издръжката на армията се увеличават, от септември 1944 г. се правят разходи и за издръжката на Червената армия в България и т.н. Износът на български стоки за Германия във военните години до септември 1944 г. е огромен, а вносът на германски стоки ограничен. Това обстоятелство генерира повишаване на цените, защото износът предимно на селскостопански продукти води до увеличаване на наличните пари в българското население, но срещу тези пари няма достатъчно промишлени стоки, които се внасят почти изцяло от Германия. Платежоспособното търсене е голямо, а предлагането малко. Освен банкноти Централната банка пуска лихвоносни 3% съкровищни бонове, които служат като редовни платежни средства. Те са привлекателни за населението, защото лихвите по тях не се облагат с преки данъци. Само до края на 1943 г. са пуснати в обращение бонове за около 8,5 милиарда лева. Първоначалното недоверие към тях е преодоляно и от началото на 1944 г. хората започват да ги използват като платежни средства и като форма на спестяване.
Конкретните размери на паричната инфлация през годините на войната са трудни за изчисляване. Една от най-сериозните пречки е липсата на данни за движението на пазарните цени. Цените на почти всички стоки са нормирани от държавните органи, но част от продажбите стават нелегално на т. нар. черна борса, където цените са много по-високи от официално регламентираните. С редица уговорки икономистът Асен Христофоров изчислява, че от 1939 г. до 1945 г. обезценката на лева е между шест и дванадесет пъти.
Парична реформа и още нещо
Идеята за провеждане на парична реформа, с която да се намали инфлационният натиск се свързва с промяната в политическата власт, осъществена на 9 септември 1944 г. Управлението е поето от коалицията Отечествен фронт, в която водеща роля има Българската работническа партия (комунисти). Министър-председател става опитният превратаджия Кимон Георгиев, а министър на финансите проф. Петко Стоянов. През октомври 1944 г. българска правителствена делегация посещава Москва, за да подпише примирие със съюзниците от анти-хитлеристката коалиция. По време на пребиваването си в столицата на СССР българският финансов министър консултира възможността за обмяна на старите банкноти с нови и поръчва отпечатването на банкноти там. Фактът, че войната все още не е завършила и неясното бъдеще на България карат отечественофронтовските правителства да забавят провеждането на парична реформа.
Независимо от политическите си убеждения българите реагират със своеобразен паричен рационализъм на преврата от 9 септември 1944 г. Много хора, които имат спестявания в банки или други институции започват да ги изтеглят. Тенденцията обхваща не само градското, но и селското население. Вероятно безпокойството е предизвикано от общата несигурност и известната враждебност на комунистите към частната собственост. Изтеглянето на пари добива такива размери, че на пазара липсват достатъчно платежни средства, което затруднява стопанската дейност и размяната. Междувременно обезценяването на лева продължава и при новия режим. Паричното обращение (монети, банкноти и 3% съкровищни бонове) нараства от около 57 милиарда лева до 73,8 милиарда за малко повече от година: септември 1944 - ноември 1945 г. Не изчезва черната борса, дефицитите на стоки продължават.
На 10 февруари 1947 г. български представители подписват Парижкия мирен договор. След официалното излизане от Втората световна война комунистите минават към утвърждаване на управлението си и към реформи, с които да осъществят икономическите и социалните си идеи. Още преди подписването на договора БНБ отправя запитване към властите в Москва кога може да бъде изпълнена поръчката за отпечатване на банкноти от 30 милиарда лева. На 6 март 1947 г. Управителният съвет на БНБ одобрява, а Министерският съвет издава специална Наредба за изтегляне от обращение и обмяна на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове.
Всички стари банкноти от 200, 250, 500, 1 000 и 5 000 лева, а също и държавните съкровищни бонове се изтеглят от обращение и се заменят с нови банкноти. Изтеглянето на старите банкноти и замяната им с нови е предвидено да се осъществи изключително бързо - от 10-ти до 16-ти март, но старите банкноти престават да бъдат законно платежно средство от 12 март. Властите неколкократно предупреждават населението, че няма да има удължаване на срока. Физическите лица могат да занесат за обмяна неограничено количество стари банкноти и съкровищни бонове, но могат да получат най-много до 2 000 лева в нови банкноти. Върнатите суми над 2 000 лева остават като блокиран банков влог на всяко лице, т.е. това са пари, които не могат да се изтеглят и с тях не може да се прави нищо. Целта на подобно задържане става ясна няколко седмици по-късно. На 8 април 1947 г. влиза в сила Закон за еднократен данък върху имуществата. Съгласно чл. 23 от този нормативен акт блокираните средства се облагат с прогресивен данък, който започва от 5% за влогове от 5 000 до 15 001 лева и достига до 70% за най-големите влогове.
Първите реакции
Въпреки предвидените кратки срокове за обмен на парите и липсата на яснота за плановете за конфискация хората реагират още на първите сведения за планираната реформа със спонтанна рационалност.
На 7 и 8 март по израза на опозиционния вестник "Свободен народ" животът в София "доби напълно американски темп". Забързани мъже и жени се насочват към магазините и изкупуват всичко, което може да бъде купено. Най-големи опашки се оформят пред мебелните магазини, където и "най-очуканата стока се продаваше". Същото се случва с магазините за луксозни стоки и памучни тъкани. За да се противопостави на опита на хората под някаква форма да спасят част от спестяванията си от 9 до 11 март властта затваря всички магазини, без хранителните. Любопитно е, че опашки от чакащи се оформят и пред данъчните служби. Наредбата от 6 март позволява сравнително дълго време изплащането на данъци със стари банкноти. Затова пред данъчните служби се оформят опашки от желаещи да си платят задълженията.
Пускат се слухове, че отделни лица търсят връзки с чужди посолства за посредничество при обмена, защото за дипломатическите представители няма ограничения за новите банкноти, които могат да получат. Подобни слухове са умело използвани от управляващите, за да уязвят и компрометират опонентите си. Неделчо Ганчовски, който е личен секретар на комунистическия лидер Георги Димитров, отбелязва в дневника си, че близка сътрудничка на водача на опозицията Никола Петков е направила опит да обмени милиони чрез френското посолство... Георги Димитров твърди, че с еднократния данък не се засяга цялото население, а само "групичка богаташи". Събирането на пари в блокирани банкови влогове развихря традиционната завист към по-заможните. Според някои сведения в отделни села местни активисти изказват желание да разберат кои от съселяните им са направили най-големи влогове.
Смисъл и последици от финансовия преврат
През март-април 1947 г. държавата фактически конфискува част от парите на българското население. Очевидно е, че при силна власт и в състояние на криза се намира начин законно да се открадне собствеността на гражданите. Представата им, че парите са техни се оказва илюзорна. Отново опозиционният "Свободен народ" намира точните думи, за да обясни станалото. В редакционна бележка от 8 март 1947 г. се отбелязва, че реформата става "с цел да се получат принудително средства за нуждите на правителствената политика". С паричната реформа се засилва класовата омраза на бедните към богатите, оправдава се насилието над тях и над политическите опоненти. Страховете от подобни действия на комунистите остават трайни, защото години след 1947 г. писателят Чудомир отбелязва в дневника си, че само слуховете за предстояща парична реформа карат хората да хукнат по магазините и купуват каквото могат.
Травматичните преживявания имат свойството да избледняват със смяната на поколенията. И със забравата вероятността от повторение на подобен финансов преврат нараства.
USD
CHF
EUR
GBP
