Колко пари са събрали в частните фондове първите бъдещи пенсионери?

След малко по-малко от година - през септември месец 2021-а, ще започне първото масово изплащане на пенсии от универсалните пенсионни фондове. По данни на пенсионните дружества тогава около 17 000 жени ще навършат необходимата възраст за пенсиониране и ще получат право да ползват парите си от т.нар. "втора пенсия". С наближаването на този срок обаче се повдигат много въпроси, сред тях основният: достатъчни ли са средствата по първите партиди за достойни старини?

4,8 милиона българи си поделят 16,4 милиарда лева

Краткият отговор е зависи кой колко дълго и какви суми е внасял. През миналата седмица пенсионните дружества представиха данни, с които да обяснят нагледно какво се случва по партидите на осигурените лица. Тук е мястото да отбележим, че общо за трите вида фондове те вече достигат 4.8 милиона души, което напрактика означава, че почти всички работещи у нас събират пари и за втора пенсия. Така че този въпрос засегя не само първите пенсионирани по тристълбовия модел 17 хиляди жени, но и всички останали активни българи.

Според изнесените данни, пенсионните фондове управляват към края на третото тримесечие на годината общо 16 милиарда и 461 милиона лева - размерът на нетните общи активи. Сумата включва всички налични средства по партидите, натрупани чрез месечни вноски и акумулирана доходност. Само от началото на годината, въпреки драстичния спад през месец март и цялото първо тримесечие, сумата е нараснала с над 800 милиона лева.

По-малко и по-малки вноски = по-ниска пенсия

Как обаче се разпределят тези пари между осигурените? От пенсионните фондове показаха примерни партиди на хора, осигурявали се съответно на минимален, среден или висок доход. В първата партида има 4029 лева, във втората 13 436 лева, а в третата - 22 860 лева. Това са суми, натрупани за период от 18 години - от въвеждането на системата през 2002 година до средата на 2020 година.

За онези първи 17 хиляди жени, които ще се пенсионират догодина, изискуемият стаж е 36 години, което означава, че през точно половината от него те са се осигурявали в частен фонд - през останалия период осигурителните вноски са отивали изцяло в държавата. Освен че са внасяли по-малко време, отколкото ще внасят следващите поколения, те са внасяли и значително по-малки суми.

Причината е, че при промяната на пенсионния модел у нас през 2002 година на втория стълб е отредена вноска от 2% от осигурителния доход. Тя остава такава до 2007-а, когато е вдигната на 5% - както е и до момента. Това означава, че най-първите клиенти на пенсионните фондове са внасяли повече от два пъти по-малко през първите 5 години в сравнение с периода след това. Реално обаче те са внасяли много по-малко, защото минималният осигурителен праг започва тогава от 110 лева, а средната работна заплата възлиза на 260 лева. Официалните данни на КФН показват, че в края на 2002 година средните месечни вноски се движат между 2.5 до 5.8 лева в различните фондове. За сравнение днес средната вноска по партида вече е 60 лева, като за осигуряващите се на максималния праг тя достига до 150 лева.

Решението: справедлива редукция на държавната пенсия

Всеки сам може да пресметне, че със спестявания, равняващи се на кутия-две цигари месечно, трудно могат да бъдат натрупана голяма сума пари. Същевременно обаче, според сега действащото законодателство, първите пенсионери ще получат с 25% по-ниска държавна пенсия заради осигуряването на две места. Законът обаче не прави разлика между хора, които през целия си трудов стаж са се осигурявали в държавен и частен фонд и такива, които само през половината. Ето защо в момента върви дебат за промяна на т.нар. "коефициент на редукция". Според експерти от сектора, до които се допита Money.bg, за първите пенсионери той трябва да бъде около 5-6% или около 5 пъти по-нисък.

Логиката зад това число е следната: първите пенсионери са се осигурявали само през половината си трудов живот в частните фондове, поради което редукцията трябва също да бъде наполовина - 12%. Тя обаче би следвало да намалее още веднъж наполовина, защото недостигът на средства в държавното обществено осигуряване възлиза на близо половината му бюджет, който се допълна от данъци. А данъци са плащали и ще плащат всички, включително първите "частни" пенсионери.

Така, ако се редуцира пенсията им справедливо, първите пенсионери по новия модел ще разполагат със значително по-висок заместващ доход, съставен както от държавна пенсия, така и от частна.