Време ли е да даваме по 10% от доходите си за втора пенсия

Задължителната пенсионна вноска към фондовете от втория стълб категорично в момента е ниска със своите 5 на сто и отдавна е назрял моментът за плавното ѝ преразглеждане до 10 на сто от доходите. Това коментира пред БТА председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова.

"Вторият стълб стартира с вноска от 2 процента от осигурителния доход и стигна само до 5 на сто през 2007 г., като предвиденото при старта на модела увеличение до 7-10 процента на вноската за втория стълб така и не се случи. Напротив, това увеличение беше пренасочено към първия стълб, който се оказва в още по-голям и нарастващ дефицит. По този начин средства, които можеха да се капитализират в индивидуални партиди в допълнителното пенсионно осигуряване ,"изтекоха" безвъзвратно през непоправимите пробойни на първия стълб", подчерта тя.

Страните от ЕС с най-голям обем на плащанията за пенсии спрямо техния БВП

При други държави обаче, този показател е 2-3 пъти по-нисък

По думите ѝ от една страна по-висока вноска за втора пенсия ще доведе до по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб с неговите натрупани дефицити, но и освен това ще генерира допълнителен ресурс, който може да бъде мобилизиран за развитието на българската икономика.

Към края на март нетните активи на пенсионните фондове са близо 24 млрд. лева при ръст с над 4,5% на годишна база, като най-добро е темпото на увеличение при универсалните пенсионни фондове.

Българите са с най-ниски пенсии в ЕС. Само в една страна от Европа те са по-малки от тези у нас

По-малко от половината хора в ЕС обаче са уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през този период от живота си

Средният размер на изплатените пожизнени пенсии към 31 март е 231 лева, а при тези на разсрочено плащане е 448 лева.

"Трябва да се има предвид, че тези пенсионни плащания станаха възможни само след 20 години история на натрупвания по партидите за първите пенсионери, което е половината от необходимия период. Стандартно в пенсионната индустрия се целят пенсионни спестявания за над 36 години, за да има възможност да се достигне добър заместващ доход спрямо последните трудови възнаграждения на осигурените лица", отбеляза Милетнова.

По думите ѝ "обществото и осигурените лица имат нужда и са узрели" за мултифондове, които дават възможност за по-персонализирано инвестиционно предложение с различни класове акции, облигации и имоти - според толеранса към риска и финансовите цели на участниците.

А еврото?

"За частните пенсионни фондове и осигурените лица влизането на България в еврозоната ще укрепи тяхната стабилност, ще ги модернизира и ще подсигури перспективи за растеж на далеч по-големия и ликвиден европейски капиталов пазар", категорична беше Милтенова.

Средствата за пенсии растат, а броят на получателите им намалява - колко е средната пенсия

Разчетите на НОИ

Очакването ѝ е преходът от левове към евро да бъде безпроблемен, тъй като голяма част от частните пенсионни фондове у нас вече са инвестирали в евро-деноминирани активи.

Сред другите плюсове е приравняването на регулациите у нас с тези в еврозоната и по-широкия достъп до финансови пазари и съответно - до възможности за инвестиции без разходи за превалутиране.