Министърът на финансите Асен Василев запозна във вторник членовете на парламентарната комисия по бюджет и финанси с основните параметри на проектобюджета за 2023-а. В разгърнат вариант тя ще стане ясна едва след като правителството приеме актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която се явява мотивационната част на проектобюджета.
Тя вероятно ще бъде публикувана до края на юни, за да може през юли бюджета да влезе в парламента и да бъде приет, с всички евентуални изменения, до края на месеца, когато изтича срока на наскоро приетия закон за поредното удължаване на действието на бюджета за 2022-а.
Основните параметри на макрорамката на изготвения от Асен Василев проектобюджета са Брутен вътрешен продукт от 184 486 млн. лева, при реален ръст от 1.8%, средногодишна инфлация от 7.8% и 3% дефицит.
Прави впечатление, че заложения реален ръст на БВП е по-висок от прогнозите на Европейската комисия (1.5%) и значително надхвърля очакванията на БНБ (1%). Самият Асен Василев заяви, че представянето на българската икономика през първото тримесечие е по-силно от очакваното - ръст от 2%, което прави прогнозата от 1.8% ръст в края на годината напълно реалистична.
И все пак при положение, че икономиките на основните търговски партньори на България (например Германия) вече са в рецесия, a ръста в ЕС като цяло е едва 0.3%, това трябва да е сигнал за сериозни рискове, пред които е изправена и българската икономика.
Ако ръстът на брутния й вътрешен продукт даде сериозни негативни отклонения от прогнозите на Министерството на финансите, това неминуемо ще се отрази на приходите, а от там и на дефицита. Надеждата, че заложеният ръст на БВП може да бъде постигнат идва от сравнително слабото орязване на капиталовите разходи.
Според Василев те са намалени с 1 851 млн. лева до 8 870 млн. лева. Въпросът е те да бъдат реализирани, а не да се ползват като смокиново листо за прикриване на неудачни или не успели приходни и/или разходни политики и постигане на нисък бюджетен дефицит.
Според Асен Василев заложения в проектобюджета дефицит е 4 582 млн. лева, което е 3% от планирания БВП на начислена основа и 2.5% на касова. Важна подробност е че за отчетността пред Европейската комисия е важен дефицита на начислена основа, като върху него, като каза самият Василев, не влияят средствата, които получаваме от ЕС.
Въпросния дефицит, при който е планиран проектобюджета, е с над 7 млрд. лева по-нисък от този, който бе заложен в проектобюджета на служебното правителство. Това намаление, според финансовият министър е постигнато за сметка на увеличение на приходите с общо 3 526 млн. лева и свиване на разходите с 3 351 млн. лева.
Постигането на тези цели в приходната и разходната част обаче е изправено няколко предизвикателства, извън това за постигането на заложения БВП.
При приходите основните източници за тяхното увеличаване идват от събирането на 100% дивидент от държавните дружества, от които се очакват над 780 млн. лева, а далеч по-голямата част се очаква от повишаването на постъпленията от данъци, най-вече от ДДС.
По отношение на дивидентите, събирането им на 100% води до риск от обезкървяване на фирмите. Особено притеснително е писмото, което Асен Василев е изпратил до колегата си - енергийният министър Румен Радев. В него Василев заявява, че дивидента платен от Българския енергиен холдинг от 291 млн. лева е много под очаквания.
И това според финансовия министър се дължи на значителните - 1 млрд. лева, разходи за обезценки, които БЕХ е направил. За сведение разходите за обезценки са част от разумното управление на всяко търговско дружество, защото те му позволяват да покрива натрупали загуби от всякакво естество - финансово технологично, пазарно и др.
А именно БЕХ предвид предизвикателствата пред енергетиката се нуждае най-много от подобни резерви. Да не говорим, че при високите цени на електроенергията именно холдингът бе златната кокошка, която финансираше помощите за цялата икономика и населението.
Сега цените на енергията паднаха и БЕХ не може да прави подобни печалби, но министерството на финансите иска да го лиши от заделените резерви.
Подобно обезкървяване е меко казано неразумно и може да има нежелателни последици в дългосрочен план, които да са опасни за икономическата стабилност на страната въобще, особено на фона на задаващите се нужди от затваряне на стари мощности, изграждането на нови ремонта, реконструкцията и обновяването на регулиращи мощности и на електропреносни мрежи.
Това са все инвестиции за много милиарди, които не можем да избегнем и колкото повече отлагаме, толкова по-скъпо ще ни струват.
В приходната част най-ключово е повишаването на постъпленията от данъци. И най-вече от ДДС, на които се пада основната част на планираното в проектобюджета увеличение.
"Знаете, че приходите от НАП от всички данъци с изключение на ДДС вървяха с увеличение средно от 15%, докато тези от ДДС с под 6% при условие, че имаме и инфлация и ръст спрямо миналата година. Там са и мерките по събираемост.
В бюджета на служебното правителство бяха заложени с 1.5 млрд. лева по-малко приходи от ДДС спрямо миналата година, като основния срив идваше от ДДС от внос, който на една бюджетна комисия бе обяснен основно с цените на петрола.
Разбивката по стоки показа, че няма стокова група, която да не намалява приходите от ДДС от внос с поне 30% за автомобили например, като обемите не намаляват, а намаляват цените. И ако там се предприемат мерки за начисляване на ДДС на реални цени ще можем да увеличим събираемостта", обясни Асен Василев.
От думите на министъра изглежда, че проблемът с приходите по ДДС е по-скоро административен - от НАП не си гледат достатъчно съвестно работата. Някои данни обаче показват, че свиването на приходите от този най-важен за бюджета данък се дължи и на фактори, които са извън дейността на данъчните инспектори.
Според данните на Министерството на финансите за април 2023-а на годишна база приходите от ДДС не само че нямат ръст, но отчитат намаление.
"Приходите от ДДС са в размер на 4 905,3 млн. лв. Съпоставени с данните към април 2022 г., приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. (2,8 %). Нетният размер на приходите от ДДС от внос към април 2023 г. е 1 921,7 млн. лв., като намаляват със 7,0 % (145,0 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година.
Намалението е най-значително при внос на горива и смазочни материали, промишлени доставки и транспортно оборудване", се казва в отчета за изпълнението на държавния бюджет."
И още, в тези изречения се вижда, че не става дума само за ДДС от внос на горива.
По-нататък се изтъкват по-подробно и причините за този спад:
"Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др."
Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, съобразно Класификатора на широките икономически категории (BEC), през изминалите месеци на 2023 г. се наблюдава понижение при всички групи с изключение на групата "Храни и напитки".
Освен това, върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказа и възможността за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни, в съответствие с разпоредбата на чл. 167а от Закона за данък върху добавената стойност.
Ефектът от прилагането на този режим към края на месец април 2023 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 499,6 млн. лв., което е с 65,2 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2022 г. и се регистрира спад от 11,6 %.
Стоките с най-значителен дял са: руди, шлаки и пепели - 295,2 млн. лв.(намаление в сравнение с 2022 г. с 5,8 млн. лв. или 1,9 %), мед и изделия от мед - 88,6 млн. лв. (намаление с 5,5 млн. лв. или 5,8 %) и чугун, желязо и стомана - 41,9 млн. лв. (намаление с 30,0 млн.лева, 41,7 %)".
При такива констатации е ясно, че намаляването на приходите не се дължи единствено на ленивостта на данъчните служители. По-скоро сериозните причини за това се крият в международната конюнктура и едва ли ще е лесно да бъдат компенсирани с усилията на администрацията.
Още повече ако на световните пазари има спад на цените на всички изброени по-горе групи стоки заради намаленото търсене породено от свиване на покупателната способност и ниската икономическа активност
На всичко отгоре правителството е изправено пред сериозно предизвикателство с постъпленията от сделки в страната. Според данните на Министерството на финансите за април 2023-а независимо от инфлацията в страната ръст в тези приходи на практика няма.
А те са най-големият приходоизточник на хазната. "Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към април 2023 г. възлизат на 2 983,5 млн. лв. Сравнени с данните за същия период на предходната година постъпленията са близки по размер. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители.
Възстановеният ДДС на износители към 30.04.2023 г. е 2 262,5 млн. лв., което е повишение с 350,5 млн. лв. (18,3 %) спрямо същия период на предходната година. За периода при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС.
Само от тези дружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв., което е с 584 млн. лв. (ръст от над 300 %) повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства.
Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказват влияние и приетите от второто полугодие на миналата година мерки за намаление на ставката на 9 % за централно отопление и природен газ и въвеждане на нулева ставка за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС от 50 хил. лв. на 100 хил. лв. от 01.01.2023 година.
Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС.", пише в отчета на финансовото ведомство.
Едва ли министърът на финансите ще се опита да играе със забавяне на възстановяването на ДДС. Това ще доведе до огромни щети за бизнеса. В същото време Асен Василев заяви, че ще запази намалените ставки от 9%, за всички групи стоки (с изключение на природния газ), чиято валидност бе удължена с промяна в Закона за ДДС в края на миналата година до края на 2023-а.
И това въпреки констатациите, че тези ставки носят многомилионни щети за бюджета. Василев се аргументира, че не е добре в средата на годината да се правят данъчни промени.
Истината че въобще не беше добре да се пипат ставките изначално. Те просто трябваше да си останат 20% за всички групи стоки, защото намалението им не повлия на цените, но нанесе щети не приходите в хазната.
А се вижда, че мерки за увеличение на приходите по ДДС от сделки в страната трябва да се предприемат и това вече не може да става чрез нарастване на покупателната способност по линия на доходите, тъй като ефекта от такава политика за постъпленията от ДДС поне засега е нулев.
В разходните мерки също има предизвикателства. Министърът на финансите призна, че орязването на капиталовите разходи само с 1 851 млн. лева се дължи на факта че има много проекти по европейски програми, които трябва да бъдат приключени и разплатени.
Но остава съмнението, че в предназначените за това 8 870 млн. лева са заложени буфери, които трябва да запълнят дупките, които биха се появили от провала на някоя от другите заложени в проектобюджета мерки.
Както впрочем служебното правителство постъпи миналата година, за да отчете дефицит под 3% от БВП. Но това "постижение" не впечатли никого в ЕС и в Еврозоната.
Що се отнася до другата мярка за намаление на разходите - свиването на административната издръжка с 1.5 млрд. лева, ще е интересно да видим точно кои средства ще бъдат орязани.
Явно това няма да са парите за възнаграждения. Финансовият министър заяви, че всички предвидени първоначално средства за повишаване на доходи ще бъдат запазени.
В това число и планираното 125% увеличение на заплатите на учителите и 10% ръст на възнагражденията за служителите, които в предишната година не са получили подобен бонус.
Ще е трудно да се реже от разходи за материали и услуги защото цените им нараснаха миналата година заради инфлация без това увеличение да бе предвидено в тогавашния бюджет.
Но сега тези цени се пренесоха в 2023-а и ще бъде истинско предизвикателство да не бъдат отразени в сметките на ведомствата за тази година.
Едно не може да му се отрече на Асен Василев. Той успя да постигне амбициозната цел да стъкми бюджет с 3% дефицит със запазване на социалните плащания и без увеличение на данъците, без при това да ползва плитки финансови еквилибристики.
Част от предлаганите от него приходни мерки са спорни като полезност и ефективност, а изпълнението на друга част е под въпрос дори при сериозно напрежение на усилията на данъчната администрация.
Прокарването на целия този интегриран комплекс от бюджетни политики в неговата цялост в Народното събрание също само по себе си е сложна задача. И заради всички тези предизвикателства е трудно да се прогнозира какъв ще крайният резултат. Дано на финала ситуацията да не е по-лоша от сегашната.
USD
CHF
EUR
GBP
no-noi
на 23.06.2023 в 23:53:31 #1Основното е как да изнесат българия в украина а каквото може и в куфари и чували