Разгорещените дебати в Народното събрание да внася или да не внася служебното правителство нов бюджет за 2023-а не са нищо друго освен активно партийно маневриране с цел осигуряване на по-благоприятни изфодни позиции за предстоящите - поредни, парламентарни избори. И разбира се съответно опит за влошаване на позициите на политическите противници. В целия този дебат няма никаква мисъл за подобряване на положението на гражданите и на бизнеса. Независимо какви декларации се правят от парламентарната трибуна.

Ако служебното правителство бъде принудено или не дай Боже се поддаде на натиска да внесе напълно нов бюджет за 2023-а това ще взриви партийния популизъм и разходната част ще обрасне с такива допълнителни разходи за социални и какви ли не още други политики, че много бързо ще попаднем във финансов Армагедон. Както посочи бившият финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев само направените до тук заявки от различни партии пори един нов бюджет ще натоварят разходната част с още 5 млрд. лева, което ще налее бензин в пламък на инфлацията и ще влоши условията при които фиска може да финансира дефицитите си. Тогава хазната може да бъде изправена пред незавидната перспектива да не може да осигури пари, за да плати законово вменени й разходи, които нито може да отложи, нито може да спести.

Аргументите на бившият финансов министър от Продължаваме промяната Асен Василев, че планирания за 2023-а ръст на БВП бил подценен и щял да бъде с 30 млрд. лева повече от прогнозите на Министерството на финансите, което ще доведе до повече приходи в хазната от очакваното, са доста съмнителни. На първо място сегашния ръст на приходите, спрямо 2021-а се дължи изцяло на инфлацията. Това се потвърждава от факта, че от около 3.4 млрд. увеличение на постъпленията в държавния бюджет близо 2.3 млрд. лева (ръст от над 60%) са от ДДС от внос. С други думи това са чисто инфлационни постъпления. А според всички прогнози ръста на инфлацията през 2023-а ще е доста по нисък от това което наблюдаваме през 2022-а. С други думи съществува реален риск приходите от ДДС от внос, а в следствие на това и общите постъпление на хазната през 2022-а не само да не растат със сегашните темпове, но дори и да отбележат спад.

Впрочем риска от фиктивен растеж и от спад вече са налице в сегашния бюджет. Става дума за два структуроопределящи по своя размер за хазната приходни източника - акцизите и ДДС от сделки в страната. По обема си 4.83 млрд. лева акцизите се нареждат на трето място по приходи в държавния бюджет. Но през октомври годишният им ръст е едва 1.2% независимо от инфлацията. Това е така защото акциза се събира на брой/килограм/тон/литър продадена стока и не се влияе от повишението на цените. С други думи обема на купуваните акцизни стоки не е нараснал, което говори за икономическата активно в страната. За незадоволителното ниво и слабите перспективи на тази активност е показателен факта, че независимо от инфлацията приходите от ДДС от сделки в страната през октомври на годишна база са отбелязали спад от 1.9 процента. Забележете спад и то в онова приходно перо, което винаги и сега - със своите 6.8 млрд. лева, е на първо място по обема на средствата, които осигурява на държавния бюджет . Тези два показателя - за акцизите и за ДДС от сделки в страната са аргумент, политиците и държавниците да се замислят дали България не е в предверието на икономическата рецесия. Впрочем в повечето страни от ЕС и най-вече в онези, които са наши основни търговски партньори, вече говорят, че рецесията е неизбежна.

Е ако основните катализатори на бюджетните приходи - инфлацията и икономическия ръст се свият силно през 2023-а, от къде ще дойдат, прокламираните от някои депутати по-високи, от заложените от служебното правителство, постъпления в хазната? И ако опасенията за завишени рискове за приходната част на бюджета са повече от основателни, не е ли благоразумно да се затворят навреме всички възможности парламентарните партии да изпаднат в поредната финансова вакханалия? В този смисъл позицията на служебното правителство да не внася нов бюджет за 2023-а, а да настоява за удължаване на стария изглежда като единствено разумната на фона на сегашната политическа и икономическа конюнктура.